Data Loading...

Тропинка 2018.6 Flipbook PDF

Болгарский язык


122 Views
51 Downloads
FLIP PDF 28.87MB

DOWNLOAD FLIP

REPORT DMCA

дреха, косата му беше разпусната и падаше на вълни до раменете му. Изглеждаше слаб и прегърбен за своите 17 години. – Здравейте, деца! – заговори той тихо. – Аз бях един от вас. Живял съм тук 12 години. После ме осиновиха в Италия и затова говоря малко смешно български. Знам, че повечето искате да имате моята съдба. Обаче затова дойдох – да ви кажа, че да си богат и дори да имаш семейство, не е най-важното. През август дойдохме тук с родителите ми и срещнах Румен – той също е живял в дома няколко години. От неговото семейство ми дадоха Библия, на която се подигравах. Но не спирах да я чета. Първо се дразнех от Иисус Христос – че знае всичко и все гледа да е различен.

о Рождество Христово оставаха две седмици. Марио, Руменчо и Алианка участваха в Рождествената програма на църквата – заедно с децата от неделното училище обикаляха сиропиталища и старчески домове из цялата страна. Изнасяха програма за Господ Иисус Христос. Едно дете играеше самия Иисус, който се обръщаше към публиката с някои от най-важните стихове в Евангелията. Докато пътуваха, Марио получи неочакван есемес: „Ей, рагаци, пристигаме в София. Искам да участвам във вашата програма!“. – Какво е „рагаци“? – попита малкият Давид. – „Момчета“ на италиански – извика Руменчо и подскочи от радост. Есемесът беше от Кирчо – неговия приятел от сиропиталището в Плевен. Марио, Руменчо и децата от неделното училище се молиха за Кирчо и като разбраха, че той не просто идва, а иска да участва в тях-

ната Рождествена програма, радостта им нямаше край! Първото посещение следващата седмица беше в сиропиталището в Плевен, където бяха живели Кирчо и Руменчо, преди да ги осиновят. В понеделник рано сутринта бусът взе Кирчо от хотела и потеглиха към Плевен. По пътя момчетата му разказаха за програмата и го попитаха къде иска да се включи. – Абе аз имам едно желание, ама не знам няма ли да е нахално – каза притеснено Кирчо. – Ако може, да играя Иисус. – Ама знаеш ли библейските стихове, които трябва да кажеш накрая? – попита Дарина. – Ще се справя, не се притеснявайте! – отговори Кирчо. Тук се намеси чичо Валери, който караше буса: – Ще те пуснем в Плевен и ако се справиш, ще ти дадем ролята на Господ Иисус и в другите сиропиталища. Светлините във фоайето угаснаха. Когато настъпи тишина, на сцената излезе Кирчо. Беше бос, облечен с дълга бяла

После, след много молитви, сякаш пелена падна от очите ми. И сега знам, че Той ме обича, че ме чува, че отговаря на въпросите ми. Знам също, че Иисус вижда всичко и ще се върне на земята, където е живял преди 2000 години. Тогава всички ще се изправим пред Него. И ако не си Му приятел, ако си си затварял очите за любовта Му към тебе, няма да ти е лесно. Днес всеки от вас ще получи подарък – Библия. Ще получите и много други подаръци. Но нищо не може да се сравни с Божието слово, защото то ни учи да побеждаваме злото, да търсим истината, да се стремим към чистота и святост, калява волята ни. Всъщност ни кара да искаме да живеем истински, което е възможно единствено с Бога!

Иисус е дошъл в нашия свят, за да може всеки, който повярва в Него, да бъде спасен. Той е умрял за нашите грехове, но после е възкръснал и се е възнесъл на небето. Препиши последователно всички букви в червено и ще разбереш какво очаква всеки, който е спасен.

Ако Иисус не беше дошъл в нашия свят, нямаше да има Рождество! А ако не беше умрял заради нас на кръста, всички хора щяха да умрат завинаги.

Много съм щастлива и съм благодарна на Иисус за това, че ме обича. Господ ми е подарил вечен живот и във вечността аз ще бъда с Него на небето.

– Ели! Хайде да се къпем в реката! Къде изчезна? Защо се забави? Близнаците Сашо и Ани с летни шапки и чехли вече половин час чакаха приятелката си. – Бях в неделното училище и там ме задържаха малко. – Пак ли на училище?! Ама че си! Нали е ваканция? Не ти ли омръзна да учиш по време на учебната година? – Това училище никога няма да ми омръзне! – засмя се Ели, дръпна шапката на Сашо надолу, като закри очите му, и изтича да се преоблече. Децата се къпаха дълго в реката, докато не им стана студено. След това легнаха да се сгреят на слънце. – Мама ни даде ябълки и сладки – каза Ани. – Сашо, извади ги от торбата! Сашо взе тяхната торба, но без да иска, бутна чантата на Ели. Тя се катурна и от нея се изсипаха много картинки. – Леле, колко е красиво! Какво е това? – Дадоха ми ги в неделното училище. Ако искате, мога по тези картинки да ви разкажа една чудна история. – Приказка?! – близнаците ококориха еднаквите си очи. – Не, това се е случило наистина – Ели показа първата картинка. – В далечния град Витлеем преди 2000 години се родило малко Момче. То изглеждало като всички, но все пак било по-особено. – Как така по-особено? – В свещените книги било писано за Него много преди раждането Му. Наричат Го Спасителя на целия свят. Още първите хора на света били грешници и животът им станал много тежък. Бог обаче решил да им помогне – дошъл на земята, т.е. родил се като обикновен човек, в обикновено семейство. Но се родил необичайно. Неговите родители в този момент били далече от родния си град. Трябвало да намерят място, където да нощуват, а всички странноприемници били пълни. И те се настанили в един обор. Там се родил Спасителят.

– Сигурно Му е било много неуютно – прошепна Ани. – Не – усмихна се Ели. – Той лежал на мека слама и Го сгрявала любовта на небесния Му Баща и на земните Му родители. Нарекли Го Иисус. – А-а, чували сме – спомни си Сашо, – че Отец, Синът и Светият Дух са Бог. Иисус е дошъл на земята и е живял тук 33 години. – Точно така! А на тази картинка Той вече е по-голям, разговаря с много умни хора и те са учудени откъде това Момче знае всичко за Бога. – Сигурно се е страхувал – като на изпит. Изведнъж нещо може да забравиш – на Сашо му стана много интересно.

– Не, мъдростта и смелостта Му идвали от Неговия небесен Баща. А на тази картинка Иисус е на 30 години и Светият Дух слиза върху Него, когато Той се кръщава. Тогава от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син!”. – Охо! – възкликна Сашо. – И всички веднага Го признали за Бог и Цар и започнали да Го наричат така, нали? – Не, този глас чули само Иисус и Йоан Кръстител. – Еее! – остана разочарован Сашо. – А тук какво се случва? – Ани взе следващата картинка.

– Тук стават чудни изцеления! Куците преставали да куцат, слепите започвали да виждат веднага след като Иисус ги докоснел. – Сигурно Му е било много трудно да го прави. – Не, та нали всичко това Господ е правел със Своята сила! – каза Ели. – Защо тук Иисус плаче? – попита Сашо. – А ти вчера защо плака? – заинтересува се Ели. – Не исках да ходя на зъболекар – намръщи се Сашо. – Защо не искаше? – Знаех, че ще боли и ще е неприятно... – А Иисус знаел, че Го очаква ужасна смърт, и помолил Баща Си да не Му се случва това. Но после казал, че е готов да изпълни Неговата воля.

– Знаеш ли – каза Сашо, – аз също послушах баща си и отидох на зъболекар, въпреки че беше неприятно. – Това е добре, но на Иисус му е било много понеприятно. – А какво са Му направили? – Хванали Го войници, били Го и Му се подигравали. – Сигурно Му е било много обидно? – попита Ани. – Той знаел, че всичко това трябва да се случи и не осъждал хората. Но дори да не знаел, пак нямало да се обиди, нали сърцето Му винаги е изпълнено с любов към всички!

Братчето и сестричето се спогледаха в недоумение. След това продължиха да разпитват: – А тук кой е? – Тук Иисус е съден от Пилат Понтийски, римския управител на Юдея. – По телевизията съм виждал престъпници, изправени пред съда – оживи се Сашо. – Те винаги крият очите си от хората... Сигурно и Иисус Го е било срам? Ели се замисли, после каза:

– Въпреки че Той не е направил нищо лошо, в Библията пише, че Иисус е понесъл нашия срам, за да можем ние да участваме в Неговата слава. А след това носил тежкия кръст към мястото, където трябвало да бъде разпънат. – Сигурно Му е било много тежко? – О, да! Кръстът бил огромен, нали към него после Го приковали с пирони. – Явно ужасно Го е боляло! – очите на Ани се напълниха със сълзи. – Да, много, но още повече Го боляло сърцето, защото всички се отвърнали от Него. Христос умрял и Го погребали в една пещера, като затворили входа й с камък.

– Но на картинката пещерата е празна – възрази Сашо. – Познай защо! – Ели се усмихна тайнствено. – Войниците са Го откраднали! – мълниеносно съобрази Сашо. Той имаше желязна логика. – Ха-ха! Така си мислели много хора, защото не вярвали в Бога. А Христос възкръснал! Учениците дошли, но пещерата била празна и Христос Го нямало там! – Аз нали ти казах, че са Го откраднали – настояваше на своето Сашо. – Не е вярно, Тома Неверни! – засмя се Ели. – След това мнозина Го видели жив и здрав, само на ръцете и краката Му останали раните от гвоздеите. Желязната логика на Сашо рухна. – А защо да съм Тома Неверни? – намръщи се той. – Защото един от учениците на Иисус, когото наричали Тома, за нищо на света не искал да повярва, че Господ е възкръснал, докато не Го види сам, лично. Но за Бога е по-ценно, когато вярваме на думите Му и не изискваме доказателства. А тук – Ели взе последната картинка – учениците се сбогуват с Иисус. Той отива на небето при Баща Си. – Сигурно им е било много тъжно – въздъхна Ани. – Да, но Иисус изпратил Светия Дух, Който ни утешава и ни учи как да постъпваме в различни ситуации. Чрез Светия Дух ние сме свързани с Иисус, защото

Той ни е Приятел. А някога Господ ще се върне, за да ни вземе при Себе Си на небето. – И ние искаме такъв Приятел! – възкликнаха близнаците. – Той дали ще ни приеме за Свои приятели? – Разбира се! – усмихна се Ели. – Знаете ли какво? Елате следващия път на неделно училище с мене и сами ще научите всичко. А тези картинки – Ели ги подаде на близнаците – ще ви ги подаря!

Навсякъде тъмно е вече, природата тихичко спи. Снежинки летят отдалече и падат в поля и гори. Градът също бял е отдавна. Фенерите светват подред, а огъня им огледално снегът отразява навред. Във къщичка малка далече камината бавно гори, пред нея невръстно човече в кресло старо тихо стои. До него приведен е старец, от книга дебела чете. Посочвайки сричките с палец, завършва последния ред: „Ето така се родил Иисус във обора, сред скот. Той ни е от грях спасил, дал ни е вечен живот .

Сред снежната гледка красива, сред чудния повей студен, когато радостта прелива със близките в празничен ден, когато на масата пълна храната красиво стои, а в огъня бързо и силно дръвчето безшумно гори, недей да избягваш онези забравени, бедни души. Спомни си отново за тези, които са вкъщи сами. На тяхната стара вратичка потропай, след туй остани. Със песен, със стара шегичка засмей ги, зарадвай ги ти. Тъй чудото ти ще усетиш, тъй огънят в теб ще гори и като свещица ще светиш през снежните, празнични дни.



1. Как се нарича градът, в който се е родил Иисус?

а/ Назарет б/ Витлеем в/ Йерусалим

2. Мястото, където се е родил Иисус, е:

а/ Хотел б/ Родилно отделение в/ Обор

3. Кой е искал да убие новородения Иисус?

а/ Император Август б/ Цар Ирод в/ Цар Архелай

4. Кой е бил истинският Баща на Иисус?

5. Какво са правели овчарите, когато се е родил Иисус?

6. Какво или кой е посочил на мъдреците пътя към новородения Иисус?

а/ Йосиф б/ Бог в/ Неизвестен

а/ Пасели са овцете. б/ Къпали са се в реката. в/ Спели са.

а/ Сами са намерили пътя. б/ Звездата в/ Цар Ирод

У

чениците на Иисус много обичали своя Господ. За трите години, които прекарали заедно, толкова се сприятелили с Него, че искали само едно: през целия си живот да бъдат близо до Иисус! Но веднъж те чули вест, която много ги разтревожила: Иисус трябвало скоро да умре. Три дни след смъртта Си обаче Той щял да възкръсне, а после да се възнесе на небето при Своя Баща. Когато научили това, приятелите на Господ изпаднали в смут. – Защо трябва да умираш? – с тъга в гласа си Го попитали те. – Пожали Себе Си и не ни оставяй самотни! Техният въпрос е разбираем – тогава те още не знаели, че Иисус е дошъл на света именно за това: да умре за греховете на хората. Но учениците не можели да повярват, че ще им се наложи да се разделят с любимия си Учител. И ето, преди празника Пасха Иисус им дал прекрасно обещание, с което ги успокоил: – Сега отивам при Своя небесен Баща, за да ви приготвя място. А после ще дойда отново и ще ви взема завинаги при Себе Си. – Но как ще живеем без Тебе, без Твоята подкрепа тук, на земята? – с вълнение попитали учениците. – Не се страхувайте – отговорил Иисус. – Ще ви пратя Светия Дух, Който ще стане ваш Утешител! Той ще живее в сърцата ви, ще ви напътства към всяка истина и ще ви напомня за какво съм ви говорил. Учениците слушали много внимателно и се удивлявали каква надежда носело обещанието на Иисус! Страховете им започнали постепенно да се разсейват, но един въпрос все още ги безпокоял. Накрая те се осмелили и попитали Иисус: – Учителю, какви ще бъдат признаците за Твоето Второ пришествие? Кога ще се случи това? – Никой освен Моя небесен Баща не знае нито деня, нито часа, когато това

ще стане – отговорил Иисус. – Както светкавицата започва от изток и се вижда чак до запад, КАК МИСЛИШ? така ще бъде и Моето пришествие. Ще дойда при вас на облак 1. Коя вест разтревожила с голяма сила и слава, а Моите учениците на Иисус? ангели с тръбен зов ще съберат 2. Какво обещал Господ на всички вярващи в Мене, за да ги отведат в Небесното царство. Своите ученици? Сигурно в този момент 3. Вярваш ли, че Иисус ще всеки от учениците си е помислил колко е прекрасно тоизпълни обещанието Си? ва обещание на Иисус! Те знаели, че Христос непременно ще изпълни Своето слово и ще ги вземе в чудния рай – онова място, за което е написано, че „око не е виждало, ухо не е чувало и на човека наум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат". След време учениците се убедили, че думите на Иисус за Неговата смърт на кръста, за възкресението и възнесението Му към Неговия Баща наистина се изпълнили. Освен това Той изпратил на Своите последователи Светия Дух, Който дава мъдрост, радост и сила в служението на Бога. Несъмнено и обещанието за Второто пришествие на Иисус ще се изпълни.

елият свят живее в очакване на някакви страшни събития. Възрастните говорят само за войни и бедствия. И всички изпитват страх. Не, разбира се, не всички. Вярващите в Иисус Христос знаят, че това са признаците за Неговото Второ пришествие, които се описват в Библията. Иисус скоро ще се върне в нашия свят, както е обещал. И това радва тези, които обичат Бога. В един от разговорите Си с апостолите Иисус казва: „Да не се смущава сърцето ви! Отивам при Отец! И когато отида при Него, ще ви приготвя място!“. Това, разби-

ра се, е голяма утеха, но учениците така и не могат да се успокоят. Тогава Христос им казва, че за тях е по-добре Той да отиде при Баща Си. „Как така?“ – ще попиташ ти. И учениците също се учудват. А Иисус продължава: когато Той отиде при Своя Баща, ще им изпрати Светия Си Дух, Който винаги ще бъде с тях. Ох, колко трудно е за учениците да разберат всичко това! И за нас не е много лесно, нали? Тогава Иисус обяснява на апостолите, че ще се върне на земята, но ще дойде не така, както е дошъл първия път, когато се е родил като малко Бебе, а като Цар на царете и Господ на господарите. Той ще се върне, за да съди невярващите и да вземе от земята всички Свои.

Всички, които вярват в Иисус, които са се покаяли и са Го приели като свой Спасител, няма да бъдат съдени. Те ще са винаги с Господ. Тези хора не се страхуват от нищо – знаят, че Спасителят скоро ще се върне и ще ги вземе при Себе Си. Той е обещал това! Наистина, да чакаш, винаги е трудно. Но Иисус е обещал, че ще вземе при Себе Си всички, които Го чакат. Ти сигурно ще попиташ: „А какво става с онези вярващи, които вече са починали и не са доживели до Второто пришествие на Иисус Христос?“. Библията казва, че всички те ще възкръснат в деня, когато Христос дойде да вземе Своята Църква: учениците и последователите Си, всички, които Го обичат и Го чакат. Тогава всички вярващи в Иисус, които са починали преди Неговото пришествие, ще възкръснат и ще се възнесат на небето. И ще бъдат завинаги с Господ! Ако досега не си отворил сърцето си за Иисус и не Му служиш, но не искаш да бъдеш осъден завинаги, можеш още днес да се обърнеш към Бога с молба да ти прости и да те приеме сред Неговите деца. Тогава ти заедно с другите вярващи ще бъдеш във вечността, приготвена за всички, които обичат Бога.

Аз веднъж попитах мама: „Как ще идем ние в рая?“. „Господ сам ще дойде, маме, ще ни вземе Той накрая. И на облак бял, небесен ще се срещнем със Христа. След това живот съвместен ни очаква в вечността.“ „Облаците са прекрасни, Бели, нежни като пух, но не са ли те опасни? Мен ще ме е малко страх.“

Мама бързо възрази, че това не е така, че Христос ще ни държи Той е нашата скала. Вече аз не се съмнявам, вярата си аз държа. Готвя се и се надявам с моя Господ да летя!

През онзи есенен ден в града ни имаше празник. Един от тези празници, в които добре облечени хора отиват с децата си на централния площад със знаменца, цветя и разноцветни балончета. Малките Тошко и Мила си играеха край своята къща. Времето беше слънчево и топло. Мила имаше жълто балонче. Тя го държеше за връвчицата и тичаше, а Тошко я гонеше. Децата се забавляваха много. Увлечени така в играта, те видяха една жена, която се връщаше от празника. Тя също държеше балонче, само че синьо. Като се приближи към тях, жената се усмихна и им каза: – Колко добри дечица сте! Ето ви още един балон! И даде своето синьо балонче на Тошко. Сега и Мила, и Тошко имаха свое балонче. Те решиха да не държат балончетата си за връвчиците, а да ги хвърлят нагоре и да ги догонват. Така щеше да бъде още по-весело!

Мила пусна своето балонче. Лекият вятър го подхвана и балонът започна ту да се издига, ту да слиза обратно надолу. Излитайки, той сякаш се закачаше с децата и ги караше да го следват. Тошко също пусна своето балонче. Но какво е това? Неговото балонче, подхванато от лекия вятър, започна да се издига все по-нагоре и по-нагоре. Децата напразно чакаха да се върне обратно, за да го хванат. И бяха готови да заплачат. Майка им започна да ги утешава, че им е останало жълтото балонче, с което могат да си играят. Но Тошко и Мила стояха и гледаха нагоре. На майката също й стана интересно да следи полета на балончето. Беше така необичайно и красиво: светлосиньото небе, залято от слънчевата светлина, и светлосиньото балонче, летящо към небето! Ето че балончето стана съвсем мъничко и много скоро нямаше да могат да го различат в далечината. Това напомни на майката за тържественото и чудно събитие, когато Иисус Христос се възнася на небето, а учениците стоят на хълма и по същия начин гледат към Него. Децата стояха мълчаливи. Тошко пръв прекъсна тишината: – Мамо, защо балонът на Мила не излетя, а моят изчезна в небето? Майка му обясни, че най-вероятно балонът на Мила е бил надут с обикновен въздух, а този, който непознатата жена е подарила на него, е бил изпълнен със специален газ, който е по-лек от въздуха. А с какво са изпълнени нашите сърца и умове, нашите чувства и животът ни? Може би с караници, гняв, желание да постъпваме лошо, да обиждаме, с отсъствие на любов към Бога, с нежелание да си прощаваме или да си отстъпваме един на друг? Ако е така, в славния ден, когато Господ дойде за тези, които вярват в Него и очакват идването Му, ние няма да можем да се издигнем: товарът на нашите грехове ще ни тегли към земята и ще бъдем като жълтия балон. И само онези, които вярват в Христос като свой Спасител, които обичат Него и Словото Му, чиито сърца са пълни с любов и милосърдие, чиито ръце не правят зло, които не говорят лъжи и лоши думи, само те ще могат да се откъснат от земята. Подобно на синия балон, те ще се издигнат към небето леко и стремително – за славната среща с Иисус Христос. Това ще бъде радостен и тържествен ден!

5

6 8

9

10

4

5

6

7

8

9

2 10

3

5 4

5

6

7

8

9

2

10 11 12 13

4

5

6

7

9

10 11 12 13 14 15 16 17

8

3

25 26 27 28 29 30

9

2

28 29 30 31

8

1

18 19 20 21 22 23 24

7

6

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

21 22 23 24 25 26 27

8

5

ПОН ВТ

НОЕМВРИ

29 30 31

22 23 24 25 26 27 28

16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30

7

4

7

14 15 16 17 18 19 20

6

3

6

10 11 12 13 14 15

5

2

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

5

9

4

1

ПОН ВТ

4

10 11 12 13 14

3

3

1

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

ОКТОМВРИ

9

2

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

15 16 17 18 19 20 21

8

1

ПОН ВТ

ЮЛИ

2

ПОН ВТ

СЕПТЕМВРИ

24 25 26 27 28 29 30

3

1

27 28 29 30 31

10 11 12

4

17 18 19 20 21 22 23

9

3

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

20 21 22 23 24 25 26

8

2

ПОН ВТ

10 11 12 13 14 15 16

7

1

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

ЮНИ

13 14 15 16 17 18 19

6

ПОН ВТ

МАЙ

25 26 27 28 29 30 31

25 26 27 28

7

1

28 29 30 31

6

3

18 19 20 21 22 23 24

5

2

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

18 19 20 21 22 23 24

4

1

ПОН ВТ

21 22 23 24 25 26 27

10 11 12 13

4

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

11 12 13 14 15 16 17

9

З

ПОН ВТ

МАРТ

11 12 13 14 15 16 17

8

2

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

ФЕВРУАРИ

14 15 16 17 18 19 20

7

1

ПОН ВТ

ЯНУАРИ 9

8

4

5

6

7

10 11 12 13 14

3

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

6

7

8

1

9

2

4 10 11

3

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

АВГУСТ

4

5

6

7

8 10 11 12 13 14 15

3

1

СР ЧЕТВ ПЕТ СЪБ НЕД

30 31

23 24 25 26 27 28 29

16 17 18 19 20 21 22

9

2

ПОН ВТ

ДЕКЕМВРИ

26 27 28 29 30 31

19 20 21 22 23 24 25

12 13 14 15 16 17 18

5

ПОН ВТ

29 30

22 23 24 25 26 27 28

15 16 17 18 19 20 21

2

1

ПОН ВТ

AПРИЛ

Препиши първите букви от названията на изобразените предмети в съответстващите им номерирани квадратчета и ще разбереш кой стих е зашифриран тук.

Съедини със стрелки съответстващите си думи.

1. Възкресение 2. Синапово 3. Блудният 4. Гетсиманската 5. Господна 6. Две 7. Добрият 8. Дванайсетте 9. Скъпоценният 10. Десетте 11. Изсъхналата 12. Неверният 13. Бедният 14. Изгубената 15. Трънен

апостоли трапеза венец девици бисер зърно лепти Лазар овца слуга син самарянин градина смокиня Христово

ПАВЕЛ: Къде си мислиш ти, Райно, е скрита онази звезда, която влъхвите тайно е водила към Христа?

ПАВЕЛ: Тъй за нашето спасение Той родил се на света. Дадено било знамение появила се звезда.

РАЙНА: Нямам никаква представа, сигурно свети си пак. Само Бог знае що става с тази звезда, с този знак.

РАЙНА: Бог познава ги звездите, даже всички до една имената им и дните. Той държи ги във ръка. ДАНИ: Много скоро от небето Бог ще дойде тук за нас. Ще се потресе морето, ще потрепнем в този час.

ДАНИ: Може да сме я видели някога тъй през нощта, но да не сме ний разбрали, че тя е онази звезда.

ТОНИ: И звездите от небето ще изпадат, ще умрат може би и тази, дето всички търсят да съзрат.

ТОНИ: Ако хората знаеха днеска къде точно спряла е тя, щяха във сумрачна треска в миг да й се поклонят.

БОБИ: Но тогава ний ще видим Господа във небеса. Ако само се покаем, ще живеем в вечността.

БОБИ: Ето защо ний не чуваме нищо за нея сега. Само чрез вяра се взираме в Царя на цяла земя.

Недалече от планините, чиито върхове се губеха в облаците, се разрази буря с гръмотевици и мълнии. И целият воден поток, който се изсипа от небето, се понесе стремително към джунглата.

Слонът Нембо със силен глас предупреди за тревога. Този сигнал беше чут от всички в джунглата. Най-съобразителните животни побързаха да отидат в планините, където водата не ги застрашаваше.

Но имаше и такива, които, като чуха сигнала за тревога, не предприеха нищо за собствената си безопасност. Сред тях беше хиената Мбизи. Тя лежеше в леговището си, което бе изкопала сама.

Леговището беше меко и прохладно, недалече от брега на реката. Тук хиената пазеше скрити вкусни кокали. „Да не си мисли този Нембо, че ще изоставя съкровището си?“ – възмути се тя

и закри ушите си с лапи, за да не чува нито гръмотевиците, нито сигнала за тревога. Чакалът Слинки също пренебрегна предупреждението от Нембо.

Той се обърна с гръб към черните облаци и погледна ярката луна. „Абе на кого му е притрябвал тоя Нембо? – присмя се Слинки и се сви на кравай под една издадена скала. –

Тук бурята няма да ме стигне. Защо да се страхувам от нея? Вече съм преживял много бури. Водата в реката никога не е стигала чак дотук.“

Сигналът, който Нембо продължаваше да изпраща, ставаше все по-силен и настойчив. Слинки го чу отново, но сви рамене и легна да спи. Хипопотамът Буху също чу зова на Нембо.

„Какво става тук?! – помисли си Буху. – Бурята ще направи водата мътна и кална, което изобщо няма да се хареса на моя нос. Аз обичам чиста вода, в която може да се плува.

Ама какво се опитва да каже Нембо? Опасност? Да се качим в планината, където е безопасно?“ И като се потревожи за другите, той си каза: „Надявам се да го послушат.

За тях това е много важно. Но аз не съм каквито са те. Мога да плувам като риба. Понякога даже повече ми харесва да съм във водата, отколкото на сушата. По-лесно е да плуваш, отколкото да ходиш.

Надявам се носорогът Фару да послуша Нембо. Фару е толкова самонадеян. И настроението му често е лошо. Аз пък...“ Изведнъж нещо завлече хипопотама встрани, сякаш някой го бутна силно по гърба.

Буху внезапно разбра, че сигналът за тревога, който даде Нембо, се отнасяше и за него. Хипопотамът оставаше под водата, а въздух в дробовете си почти нямаше.

в един камък и как водата го изхвърли на плиткото. Антилопата наблюдаваше как той остана неподвижен, а главата му лежеше на камъка.

Ох, дано всички да послушат слона!“. За да докаже какъв добър плувец е, Буху се гмурна до самото дъно на реката. „Колко красиви изглеждат мълниите сред листата на водните растения! – помисли си той. –

„Престани! – възкликна Буху. – Какво правиш?“ Това нещо започна да го тласка ту в една, ту в друга посока. Удар! Буху почувства силна болка в задните си крака.

И отново нещо го преобърна във водата. След поредния удар, както се стори на Буху, равен по сила на ударите от шест слона, той изпусна почти целия въздух от дробовете си.

Около него водата се въртеше. Тя го изхвърли на повърхността. Обезсилен, Буху жадно поглъщаше въздуха с устата си, като не спираше да се задавя с водата, която поглъщаше. Той кашляше и кихаше и изведнъж – БУМ!

Мислите му прекъснаха. Дик-Дик, която се беше качила на планината, видя как Буху изплува от стихията около него, как се опита да се издигне над водата, как удари главата си

Но водата продължаваше да се вдига и приближаваше мястото, където лежеше Буху. Дик-Дик с ужас гледаше как водата вече влизая в ноздрите му.

Тогава тя с всички сили се втурна надолу към брега. Прескочи няколко големи локви и спря до Буху точно в момента, когато ноздрите му почти изчезваха под водата.

Антилопата се опита да освободи ноздрите на хипопотама от водата, за да може да диша. Но това не помагаше. Водата около двамата се вдигаше все повече.

Тя се опита още веднъж под водата да избута тежката глава на своя приятел нагоре и този път успя. Но Дик-Дик знаеше, че няма да й стигнат силите да задържи дълго главата му над водата.

Който не приеме сериозно сигналите за тревога, има неприятности. Нали всички чуха вика на Нембо: „Спасявайте се! Спасявайте се!“. А който го послуша, сега е в безопасност.“

Дик-Дик пое дълбоко дъх и се опита под водата да избута нагоре огромната глава на хипопотама. Тя обаче се оказа твърде тежка.

Мускулите й бяха напрегнати, краката и гърбът я боляха силно. И в този момент Дик-Дик чу тропот на копита. Тя разбра, че това е жирафът. Неговата дълга шия сне товара от гърба на антилопата.

„Какво се случи с другите, които не обърнаха внимание на сигнала за тревога?“ – развълнувано попита Дик-Дик. Твига поклати тъжно глава: „Видях как бурната вода отнесе много от тях.

„О, виж, Дик-Дик – каза Твига, – той е добре!“ Буху се опита да отговори, но гласът му не го слушаше. Найнакрая той успя да произнесе, като едва мърдаше подутите си устни:

Въпреки това антилопата не спираше да опитва, като се опираше с малките си, но силни крачета в дъното под водата, докато не намери твърда опора. Стори й се, че главата на Буху леко се повдигна.

„Опитай да подпреш главата му с нещо!“ – посъветва я Твига. Дик-Дик намери голям клон и го сложи под брадата на хипопотама. „Горкият Буху – въздъхна Твига, – много е пострадал.

Сигурно са имали причини да пренебрегнат предупреждението. И всеки си е мислел, че неговата причина наистина е сериозна“. В този момент Буху отвори бавно очи и се прозя.

„Ти каза: „Той е добре“? Ох, а аз си мислех, че предупреждението на слона не се отнася за мене. Ооох...“. Буху се изправи трудно и веднага се насочи към големия водоем от другата страна. Там се отпусна във водата.

Много от обитателите на джунглата, като минаваха край хипопотама, се спираха да го погледат. Единственият отговор, който Буху даваше на всичките им въпроси, беше: „Ооох...“.

„Как мислиш, Буху ще си извлече ли поука от този случай – следващия път ще послуша ли сигнала на слона за тревога?“ – попита Дик-Дик жирафа.

и, че? Знаеш л най-

Твига замислено наведе глава и каза: „Кой знае... Но едно е ясно: този, който слуша Нембо и следва съветите му, няма да бъде изненадан от неприятности“.

е имат оземСлоновет сред сух к ъ з о м голям лото тни. Тег о в и ж е ни т килоига пет му дост овете ова слон т а З . а м . Те гра дресират е с а д да могат аучат и н а д и н б анди. са спосо о 60 ком д т а в я н изпъл

Прочети библейските имена.

Обръща й внима на пред упрежд ние енията от Бога ищ много н е избегнеш еприятн ости.

Прилеп

Докато си търся храна, се качвам в горната част от короната на дърветата и после се хвърлям във въздуха и политам безшумно и изящно. Не, аз не мога да летя! Но благодарение на ципата си правя дълги скокове, сякаш прелитам от дърво на дърво. Гънките на кожата ми се изглаждат, когато разперя широко лапи и изтегля назад опашката си. Размахът на крилете ми достига 70-120 см. Максималната дължина на планиращия ми скок е над 100 м. Като променям положението на ципата си, мога да регулирам посоката на полета. Между другото, аз съм шампион сред всички планиращи бозайници! Като стигна до дървото, към което съм се устремил, притеглям задната част на тялото си, заемам вертикално положение и с четирите си лапи се хващам за ствола. Ям само растителна храна: листата, пъпките и плодовете на дърветата. Раждаме по едно, по-рядко - две малки. При раждането те са много дребни (тежат около 35 г), голи и слепи. Майката ги храни с млякото си и ги носи навсякъде със себе си. Дълго, понякога почти докато стане възрастно, малкото не се отделя от майка си, като се хваща за нея и виси на корема й. Е, какво? Позна ли ме? На този, който още не е чувал за мене и не ме е виждал в зоопарка, съобщавам, че се казвам , или кагуан (лат. Dermoptera). кожокрил

Не знам дали някой ще успее да познае кой съм аз! Само онзи, който е бил в тропическите гори на Югоизточна Азия или на съседните й острови, може да ме е виждал. Или този, който ме е забелязал в зоопарка. Днес от нас са се запазили само два вида. Няколко други видове за съжаление са измрели. Но съхранените вкаменелости свидетелстват, че винаги сме били такива, каквито ни е сътворил Създателят. Спадам към дървесните бозайници. Размерите ми са като на котка. Отличавам се с широка, покрита с козина ципа, която започва от шията и свършва при опашката, като съединява всичките ми крайници. Козината по тази ципа, както и по цялото ми тяло, е мека и гъста. Голямото разнообразие в окраската и шарките на козината ми позволява добре да се маскирам, като на практика по цвят се сливам с кората на дърветата. Предните и задните ми крайници са дълги и тънки, опашката ми - също. Аз съм нощно животно. През деня стоя в пролуките или дупките на дърветата, на височина 2550 метра над земята, а в кокосовите плантации се свивам на топка или увисвам на палмовата клонка, като се държа здраво с всичките си лапи, подобно на ленивеца. Това е възможно благодарение на острите, извити нокти, които имам по палците на широките си лапи. А когато се стъмва, ставам активен.

кожокрил

Опосум Летящ гущер

Най-бързо лети соколът скитник. Докато лови птици или защитава територията си, той е способен да се спуска рязко надолу от голяма височина, като развива скорост до 200 км/ч.

Най-бърза хоризонтална скорост (до 180 км/ч) развива черният бързолет. Той спада към птиците в света, които летят най-много, защото може да прекарва във въздуха по няколко години, като удовлетворява всичките си потребности по време на полет.

Най-бързият бегач сред нелетящите птици е африканският щраус, който при необходимост може да развие скорост до 72 км/ч. Той се смята и за най-тежката (до 175 кг) и най-високата (до 2,7 м) нелетяща птица.

Най-бърз бегач сред летящите птици е голямата земна кукувица, която на земята се придвижва със скорост 20 км/ч, а при необходимост - дори до 40 км/ч. Практически е невъзможно да я стигнеш, тъй като кукувицата, когато тича, криволичи не по-лошо от заек и предпочита скоростните отсечки пред дългите маратонски пробези.

Най-бързият плувец е папуанският пингвин, който може да плува със скорост до 27, а според някои изследователи дори до 36 км/ч.

ВОДОРАВНО 4. Хълмът, от който Иисус се възнася на небето (Мат. 24:3; Деян. 1:1-13). 7. Братът на Ревека (Бит. 24:29). 9. Книгата на кой пророк следва Книгата на пророк Даниил в Стария Завет? 10. Обещаният от Бога син на Авраам (Бит. 21:1-7). 11. Животното, на което Иисус влиза в Йерусалим (Йоан 12:12-15). 12. Сестрата на Марта (Йоан 11:1). 14. Стените на кой град падат пред израилтяните благодарение на тяхната вяра (Евр. 11:30)? 17. Градът, в който се ражда Иисус (Мат. 2:1).

ОТВЕСНО 1. Градът, в който е разпънат Иисус (Лука 18:31-33). 2. Фарисеят, който разговаря с Иисус за новораждането (Йоан 3:1-16). 3. Жената на Адам (Бит. 3:20). 5. Иисусовият ученик, който се съмнява, че „от Назарет може да излезе нещо добро“ (Йоан 1:45-51). 6. Син на Хам и внук на Ной (Бит. 9:18). 8. „Който е в Христос, той е ...... създание; старото премина; ето, всичко стана .........“ (II Кор. 5:17). 13. Човекът, върху когото се нахвърлят юдеите от Солун заради апостолите Павел и Сила (Деян. 17:5-7). 15. Кой се спасява при разрушаването на Йерихон (Евр. 11:30-31)? 16. Мястото за поклонение на Бога в Йерусалим (Лука 18:10).

Пренеси буквите от „яслите“ в квадратчетата, към които сочат стрелките, и ще разбереш какво е казано тук.

-

Ж

Б

Ч

Т

О

Я

А

И

В

Коя библейска история е изобразена тук? Опитай се да я нарисуваш и ти, без да отделяш молива от хартията.

С

Н

Е

К

етоди трябваше да бъде щастливо дете – родителите му го обичаха, съучениците му го уважаваха, беше здрав, не бе лишен от нищо. Но той не беше oсобено радостен. Заради съботните тренировки по футбол трябваше да става рано, докато другите деца си почиват. Изморен, с нетърпение очакваше да легне за кратка дрямка следобед. Брат му Данчо обаче не беше сам в тяхната стая. Никола, най-разглезеното дете в училището, седеше на неговото легло и двете момчета се смееха на някаква шега. Методи потисна първоначалния си порив да го изгони. – Как мина тренировката? – попита Данчо, щом го видя. – Отлично. Отговори светкавично Методи и затръшна вратата. Излезе от къщи и тръгна по улицата без ясна посока. От умората му нямаше и следа – гневът му даваше сили. Скоро към него се присъединиха и няколко други деца. Подминаха двора на училището. – Къде отиваме? – попита едно от момчетата. – Ще видиш! Докато вървяха, в главата на Методи се беше оформил план – да счупят някой от прозорците в дома на Никола.

Но когато стигнаха там, се оказа, че къщата е зад висока ограда. Беше невъзможно децата да я прескочат. Тогава погледът на Методи се спря върху нещо друго – новия лъскав автомобил на бащата на Никола. – Какво смяташ да правиш? – попита Борко, след като Методи взе в ръце голям камък. Вместо да отговори, той се засили и хвърли камъка по колата. Страничното стъкло се разби на парчета. Само след секунда бащата на Никола излезе от двора. – Бягайте! – извика Методи и хукна. Децата се разтичаха в различни посоки. Едва в края на улицата Методи се обърна назад. Стори му се, че мъжът беше хванал Борко, но Методи продължи да бяга. Няколко часа вече обикаляше квартала. Скоро щеше да се стъмни, а той още не искаше да се прибира. Майка му сигурно щеше да го пита как е минал денят му. Неговите родители винаги разбираха, когато има някакъв проблем, но сега за щастие баща му го нямаше – още не си беше дошъл от Германия. Това успокои Методи и той реши да се прибере. А и беше доста гладен. Още от входната врата чу гласове. След миг се появи Ясен – баща му.

– Здравей, сине! – посрещна го той. – Татко! – Методи се хвърли в прегръдката му. Усети как баща му го погали по главата, но не можеше да се зарадва истински. Това, което беше направил, изобщо нямаше да се хареса на татко му. – Не очаквах, че ще се върнеш днес. – Никой не знаеше, дори майка ти. Исках да ви изненадам. Когато влязоха в хола, Методи с учудване видя, че Никола и баща му също са там. Той се обърна уплашено към баща си и срещна благия му поглед. „Може би не е разбрал за счупения прозорец? Защо иначе ще ме прегръща? Но сигурно всеки момент ще разбере!“

– Седни, защо стоиш прав? – прекъсна мислите му брат му Данчо. Методи седна до него, а Ясен започна приятелски разговор с гостите. „Защо не са ядосани? Вероятно

и те самите не знаят, че аз счупих прозореца. А тогава защо са тук?“ В главата на детето един след друг се сменяха въпроси, на които то трескаво се опитваше да отговори. Искаше да се прибере в своята стая, далече от присъствието на баща си. Не смееше да си представи колко разочарован би бил, ако разбере какви ги е свършил синът му. След около час бащата на Никола каза, че трябва да се прибират. Методи си отдъхна – всяка минута в тяхно присъствие минаваше в мъчително очакване да разкрият неговата постъпка пред баща му. А как самият той ще живее с това напрежение занапред?

Щом чу заключването на вратата, Методи не издържа: – Татко, аз счупих прозореца в колата на бащата на Никола! – каза на един дъх. – Знам – отвърна кротко Ясен, – но това не променя любовта ми към тебе. Вече платих. Той направи кратка пауза, докато двамата с Методи седнаха на дивана, и продължи: – Няма човек на земята, който да не е извършил грях. Но това не променя любовта на Бога към нас. Напротив, Той е платил прескъпо за нашите грехове – Неговият Син Иисус Христос се е родил, умрял е, възкръснал и се е възнесъл на небето. Но и е обещал, че ще се върне на земята, така че всеки, който Го обича, трябва да бъде готов за Неговото идване. Както ти не очакваше да се върна днес, така и хората не очакват завръщането на нашия Господ. Ти имаше шанса да признаеш вината си, но за мнозина тогава ще бъде късно. Следващите думи на Ясен сепнаха Методи. – А сега нека обсъдим твоето наказание. Смятам, че така е справедливо. А ти? Лицето на Методи пламна. Осъзнаваше, че заслужава наказание. Той кимна решително – ще си го понесе. А и нищо няма да е по-лошо от това, че не можа да се зарадва на завръщането на баща си.

анната зимна вечер спусна лилави воали над покривите на къщите и дворовете. Прозорците светваха един по един с нежна оранжева светлина. Тук-там се виждаше сиянието на рождествени свещички. Беше Бъдни вечер – празничната нощ преди Рождество Христово. Любка и Васко бяха залепили нослета в студеното стъкло на прозореца и гледаха дали още вали сняг. Колко хубаво беше в топлата кухня! Мами беше направила сарми и боб, а имаше и жълта купа с ошав! Но едно нещо измъчваше детските сърца... Нямаха елха! Не можеха да купят, защото мама беше болна и не работеше, а заплатата на татко беше много малка. – Не се тревожете, деца! – се чу гласът на баща им. – Ще направим елха от точилката – ще залепим по нея цветни хартийки! Речено-сторено. Лепилото беше готово и работата започна. Изведнъж на вратата се звънна. Мами изтича да отвори и децата видяха нейната приятелка, леля Калушка, със смешната й старомодна шапка и с елхичка в ръка. – Гледай каква бъркотия, Еленке – заговори бързо тя. – Зет ми купил елха и мъжът ми – също! Но вие нямате. Нека едната да е за вас. Ех, каква радост беше! Явно Бог я беше изпратил за децата! Веселба и щастие грееха по личицата им. Те разбраха, че Бог се е погрижил и за тях, и в молитва благодариха от сърце на Иисус Христос за прекрасния рождествен подарък.

1. Изненадващо в живота на Мария се явил ангел от небето. Вест прекрасна съобщил. Казвал се той ангел ........................ 2. Виж ти колко е високо, от земята е твърде далеко. Там се намира луната и оттам ще дойде на земята Христос и ще ни призове да идем на светлото, синьо ..........

Лее се песен в ефира. Всички са днес във възторг. Всички се радостно сбират и се покланят на Бог.

Във Витлеем - във обора започнал е пътя Христов, за да дари всички хора с мир, светлина и любов! Слава вовеки на Бога! Слава по цяла земя! Радвай се, земьо, премного! Господ дойде на света!