mpdfPravilnik Zavaryavane Flipbook PDF

mpdfPravilnik Zavaryavane

---

467 Views
303 Downloads
FLIP PDF 881.8KB

DOWNLOAD FLIP

REPORT DMCA

Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08-002) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ I. ЦЕЛ, ОБЛАСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА Чл. 1. (Изм.) (1) Правилникът регламентира изискванията по безопасните и здравословни условия на труд при извършване на заваряване, рязане и нагряване на металите, както и устройството и безопасната експлоатация на ацетиленовите инсталации.; (2) Изискванията на този правилник не се отнасят за съоръженията и инсталациите за производство на ацетилен за процесите на синтеза в химическата промишленост. (3) Освен изискванията на този правилник, задължително се спазват и изискванията на другите действащи правилници и норми по безопасността и хигиената на труда, противопожарната охрана и БДС в тази област. Чл. 2. (Изм.) (1) Правилникът е задължителен за всички физически и юридически лица, дейността на които е свързана, с извършване на заваряване и рязане на металите, а така също и с проектиране, конструиране, изработване, внасяне, монтираме, приемане, ремонт и експлоатиране на ацетиленови инсталации. (2) Разпоредбите, инструкциите, техническите условия, издавани от юридически и физически лица за проектиране, изработване, внасяне, монтиране, приемане, ремонт и експлоатиране на ацетиленови инсталации трябва да съответстват на изискванията на този правилник. Чл. 3. Отменен. Чл. 4. (Изм.) (1) Ацетиленовите инсталации, както и елементите към тях, свързани с производството на ацетилен от калциев карбид и вода, токоизточниците и машините за заваряване, рязане на метали, внасяни от чужбина, проектите и техническите документации за тяхното производство и монтаж, трябва да имат показатели не пониски от изискванията на този правилник и другите действащи у нас нормативни актове в тази област. (2) Вносът на ацетиленовите инсталации и съдовете, работещи под налягане към тях, да се извършва съгласно изискванията на БДС 15796-83 „Техника на безопасността. Правила за издаване на разрешения за внос на съоръжения с повишена опасност“. (3) Съгласуване на документацията и издаване на разрешения за внос се извършва от Центъра по безопасност на труда (ЦБТ) към Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ) Чл. 5. При експлоация, обслужване, поддържане и ремонт на заварени машини, съоръжения й др. и при извършване на заваръчни работи по метали, освен изискванията на настоящия правилник, да се спазват и държавните и ведомствени правилници и другите нормативни документи по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, изискванията на които са свързани с изпълнението на

горецитираните работи. Чл. 6. Забранено е допускането до ръководство, експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт на машини, съоръжения и др., свързани със заваръчните работи, както и до. извършването на заваръчни работи по метали по начините и методите, обект на настоящия правилник, на служители и работници, които: 1. не са навършили 18 години; 2. (изм.) не са преминали през съответен медицински преглед, съгласно Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работниците и служителите; 3. не са преминали встъпителен инструктаж и първоначално обучение по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, съгласно Наредбата за инструктажа и обучението на работниците и служителите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана – ДВ, бр. 59 от 28 юли 1970 г., при спазване на всички изисквания на същата; а) (Изм.) повишаването на квалификацията да се извършва съгласно изискванията на Наредба № 8 за обучението и повишаване квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана (обн. ДВ, бр. 51 от 1982 г.); 4. не са запознати с условията за възникване на аварии и пожари в поделението или на обекта в помещението, участъка, поста и на работното място, както и с инструкциите за дейност при аварии и пожари на тези места; 5. не притежават документ за право, правоспособност или за изискваната квалификация за съответния вид работа или дейност, свързани с експлоатацията, обслужването или с ремонта на заваръчните машини, съоръжения и др. и (или) за извършването на заваръчни работи по метали; 6. имат право, са правоспособни или са съответно квалифицирани, но са преместени от друго място за експлоатиране, обслужване или ремонт на заваръчни машини, съоръжения и др. и (или) за извършване на заваръчни работи по метали и не са преминали съответното обучение и инструктаж или не са положили изпит за проверка на знанията им по въпросите на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, свързани с работите и дейностите при новите условия на тяхното изпълнение; 7. са употребили алкохол или друго силно упойващо вещество. Чл. 7. Отменен. Чл. 8. Отменен. Чл. 9. (Изм.) При провеждане производственото обучение на ученици, както и в други форми на работа, включени в учебните планове и програми за практическата подготовка на учениците в живота, да се спазва Правилника по безопасността на труда в училищата, учебно-възпитателните заведения и техникумите, В-10-01-01 от 1973 г., глава първа „Основни положения“ и глава втора „Условия за провеждане на обучението“. Чл. 10. Отменен. Чл. 11. Отменен. Чл. 12. (Изм.) Настоящият правилник не изключва възможността при решаването на въпроси, третиращи ацетиленовите инсталации да се ползват чуждестранни стандарти, методихщ и др. нормативни разпоредби, което се допуска само с разрешение на държавните контролни органи по труда. Чл. 13. Отменен. Чл. 14. Отменен. Чл. 15. При обозначаване на опасностите и вредностите, съпровождащи

експлоатацията, обслужването, поддържането, ремонта и др. на машините, съоръженията, апаратурите, апаратите, уредбите, уредите, приспособленията и др. за заваряване и рязане на метали, както и при извършването на заваръчни работи по метали по начините, методите и при разните условия, обект на настоящия правилник, с оглед предотвратяване възникването на злополуки, професионални заболявания, аварии, пожари и експлозии, да се ползват с предимство „Знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана“, БДС 11010-73, ДВ. бр. 73 от 14 септември 1973 година. Чл. 16. Отменен. Чл. 17. Отменен. Чл. 18. Отменен. Чл. 19. (1) Знанието и спазването на настоящия правилник е задължително за всички, към които в него има предявени изисквания за изпълнение. (2) Забранено е издаването и изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на настоящия правилник. Чл. 20. (Изм.) Нарушилите изискванията на настоящия правилник и невзелите мерки за неговото изпълнение носят наказателна, административно-наказателна и дисциплинарна отговорност. Чл. 21. Отменен. II. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕХНИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ И РАБОТНИЦИТЕ Чл. 22. На длъжностните лица, упоменати в настоящия раздел, освен задълженията, произтичащи ог текстовете на другите членове на настоящия правилник, се възлагат допълнително и следните задължения, а именно: 1. на ръководителя на поделението се възлага: а) организиране планирането и осигуряване провеждането на организационнотехнически мероприятия по профилактиката и намаляването на производствения травматизьм и професионалните заболявания, своевременното утвърждаване на плана за материалното обезпечаване на тези мероприятия, както и контрола за правилното изразходване на средствата, предназначени за подобряване условията на труда; б) осигуряване съставянето и одобряването на инструкциите, изисквани съгласно чл. 11, алинеи 1-ва и 2-ра от настоящия правилник; в) одобряване на съответни инструкции по противопожарна охрана, след съгласуването им с органите на противопожарната охрана, както и на инструкциите за дейности при аварии и пожари, съгласно изискването на чл. 740 от настоящия правилник; г) осигуряване инструктирането и обучението на работниците и служителите съгласно Наредбата за инструктажа и обучението на работниците и служителите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана – ДВ, бр. 59 от 28 юли 1970 година; д) осигуряване изпълнението на Наредба № 1 за подготовка и повишаване квалификацията на кадрите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана – ДВ, бр. 101 от 27 декември 1974 година; е) да изисква в проектите за ново строителство, реконструкция, модернизация и разширение на поделението, на цеховете, помещенията, участъците, постовете и работните места, както и при промяна на технологиите и при ползване на нови съоръжения при извършването на: заваръчни работи по метали, въпросите по

безопасността, хигиената на труда и противо- пожарната охрана да са решени на съвременно ниво и да отговарят на нормативните документи в тези области; ж) осигуряване своевременното снабдяване на работниците и служителите с качествено работно и специално облекло, обувки, лични и други защитни средства, специални мазила и пасти, миещи вещества и други подобни, в съответствие с действащите нормативни документи; з) одобряване списък за доставка на съоръжения, инструменти, приспособления и други подобни във връзка с безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали; и) организиране разработването на мероприятия по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана по линията на научноизследователската, рационализаторската и други дейности; к) осигуряване изпълнението на нарежданията на контролните органи по охраната на труда и противопожарната охрана; л) лично участие в разследване на злополуки със смъртен и тежък изход, на аварии и пожари, свързани с дейността на поделението; м) осигуряване своевременното и качествено изготвяне на отчетните документи и анализи във връзка с безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. 2. на зам.-ръководителя по техническите въпроси и на зам.-ръководителя по производствените въпроси на поделението се възлага: а) упражняване на системен контрол по спазването на нормативните документи по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и на настоящия правилник; б) организиране прилагането на съвременни безопасни методи на работа и внедряването на обезопасителна техника; в) ръководство при съставянето и съгласуването на инструкциите, изисквани съгласно чл. 11, алинеи 1-ва и 2-ра и чл. 22, т. 1, буква „в“ от настоящия правилник; г) осигуряване изпълнението на изискването на чл. 742, алинеи 1-ва, 2-ра и 3-та от настоящия правилник; д) организиране и контрола на инструктажа, обучението и повишаване квалификацията на работниците и служителите, изисквани от чл. 22, т. 1, букви „г“ и „д“ от настоящия правилник; е) осигуряване провеждането на медицинските прегледи на работниците и служителите, изисквани съгласно чл. 6, т. 2 от настоящия правилник, в съответствие с действащите наредби по този въпрос; ж) контрола по изпълнението на нарежданията на контролните органи по охраната на труда и противопожарната охрана; з) съставяне на плана за организационно-техническите мероприятия по профилактиката и намаляването на производствения травматизъм и професионалните заболявания, организирането и контрола на изпълнението му в определените срокове; и) съставяне на плана с мероприятия за подобряване условията на труда, както и организиране на изпълнението му от съответните отговорници в определените срокове; к) контрола по спазването на изискванията за безопасна работа при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали; л) осигуряване изпълнението на изискванията на чл, 22, т. 1, буква „е“ от настоящия правилник;

м) съставяне на списък от теми, които трябва да се разработват от научноизследователски звена, както и на тематичен план за рационализации във връзка с безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатацията, обслужването и. ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали; н) организиране, ръководство и контрол на проверките по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана на новомонтирани, реконструирани и ремонтирани заваръчни съоръжения, както и на ремонтирани сгради, външни съоръжения и инсталации, имащи връзка с експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и (или) с извършването на заваръчните работи по метали; о) изготвяне на списъка, изискван съгласно чл. 22, т. 1. буква „з“ от настоящия правилник; п) контрола по своевременното снабдяване на работниците с качествено работно и специално облекло, обувки, лични и други защитни, средства, както и за редовното им и правилно ползване; р) контрола по изпирането, поддържането, дезинфекцирането и съхраняването на работното и специално облекло и обувки; с) осигуряване снабдяването на длъжностните лица от поделението и на обектите с необходимите нормативни документи по безопасност, хигиената иа труда и противопожарната охрана, свързани с работите и дейностите, извършвани от тях във връзка с експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и извършването на заваръчните работи по метайи; т) разглеждане на работническите предложения във връзка с безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана за работите и дейностите при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения, при извършването на заваръчните работи по метали и осигуряване внедряването.; на приетите от тях; у) участие при установяване на причините и обстоятелствата за злополуките, авариите и пожарите, свързани с дейността на поделението; ф) контрола по своевременното разследване на злополуките и оформянето на актовете за тях, съгласно с установения за това ред и срокове; х) организиране изготвянето на отчетите за трудовите злополуки по утвърдените форми и в определените срокове; ц) набелязване на мероприятия и вземане на мерки за отстраняване или ограничаване на причините за злополуки, професионални заболявания, аварии и пожари при експлоатация, обслужване и ремонт на заваръчни съоръжения и при извършване на заваръчни работи по метали; ч) организиране на пропагандата по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана в област на заваръчните работи по метали; ш) организиране обмяна на опит в областта на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали. 3. началниците на цехове, бригадирите и майсторите са длъжни: а) да не допускат до експлоатация, обслужване и ремонт на заваръчни съоръжения и до извършване на заваръчни работи по метали лица, неотговарящи на изискванията иа чл. 6, чл. 7, алинея 1-ва и чл. 583 от настоящия правилник; б) да следят и да не допускат експлоатацията и ползването на заваръчни машини, съоръжения, апаратура, апарати, уредби и др., на газопроводи, предпазни устройства, редуцир-вентили, контролно-измервателни и други уреди, електрододържагащ,

горелки, резачи, газови маркучи, и др., както и на разни инструменти и приспособления, които не отговарят на съответните Български държавни стандарти и другите нормативни документи, на които не са направени съответните изпитвания на якост и плътност, не са проверени, не са обезопасени, не са окомплектовани, не са изправни или не отговарят на изискванията на настоящия правилник; в) да осигуряват безопасни условия при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения, както и при извършването на заваръчни работи по метали, за които пряко отговарят; . г) да не допускат извършването, на работи и дейности по експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчни съоръжения и при извършването на заваръчни работи по метали при необезопасени условия и на необезопасени места; д) да упражняват действен контрол върху правилната и безопасна експлоатация, обслужване и ремонт на заваръчните съоръжения, както и върху правилното и безопасно изпълнение на възложените от тях заваръчни работи по метали; е) да следят и да осигуряват съхраняването, транспортирането и ползването на материалите, употребявани при експлоатацията на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали да става при условия на безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; ж) да взискват и да не допускат извършването на работи и дейности по експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали без изпълняващите ги лица да ползват съответно работно или специално облекло, обувки, лични и други защитни средства; з) да следят и да отговарят, ползваното специално работно облекло, обувки, лични и други защитни средства да са годни за употреба, както и своевременно да осигуряват подменяването на негодните такива; и) да осигуряват изпълнението на изискването на чл. 7, алинея 2-ра от настоящия правилник; к) да предлагат мерки и мероприятия, подобряващи условията на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и извършването на заваръчните работи по метали, както и да внедряват одобрените такива в ръководените от тях производствени поделения; л) да изпълняват нарежданията на контролните органи по охраната на труда и противопожарната охрана; м) да участват лично при установяване на причините и обстоятелствата за злополуките, авариите и пожарите, станали в ръководените от тях производствени поделения; н) да осигуряват съвместно с органите на противопожарната охрана наличието и годността на необходимите противопожарни уреди и съоръжения на местата, за които пряко отговарят и да не допускат извършването на работи и дейности по експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали без наличието на такива в онези случаи, за които това се изисква; о) да следят и да осигуряват събирането, съхраняването и изхвърлянето на отпадъците, и отпадъчните материали при експлоатацията, обслужването и, ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчни работи по метали да става съгласно установения закова ред; п) да изискват и осигургфат опазването на установения ред, порядък и чистота при

експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали и при констатиране на пропуски и нарушения, да вземат необходимите мерки за отстраняването им; р) да запознават преките си ръководители с въпросите, които сами не могат да разрешат, във връзка с осигуряването на безопасни условия при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали; с) да предлагат за налагане на наказания и за отстраняване от работа на лицата в тяхна подчиненост, които системно или грубо нарушават изискванията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения или при извършването на заваръчните работи по метали; 4. заварчиците, резчиците и техните помощници са длъжни: а) да не извършват работи и дейности във връзка с екс-плоатацията, обслужването и поддържането на заваръчните съоръжения и извършването на заваръчните работи, както и да не извършват заваряване или рязане на метали, когато нямат съответното право, правоспособност или изискваната квалификация; не са съответно инструктирани и обучени; не им е осигурено необходимото годно за употреба специално работно облекло, специални обувки, лични и други защитни средства; не са осигурени условия за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана за самите тях, за околните лица и за околната среда; б) да спазват изискванията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при разните условия на изпълнение на възложените им работи и дейности по експлоатацията, обслужването и поддържането на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали; в) да преустановяват незабавно работа по експлоатацията и обслужването на заваръчните съоръжения и извършването на заваръчни работи по метали при поява на неизправности в съоръженията или при нарушаване на условията за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, като в тези случаи: сами извършват поправките по съоръженията или отстраняват неизправностите само на тези от тях, за които имат право за това; известяват на прекия си ръководител за констатираните от тях неизправности, които сами не могат да отстранят или нямат право за това; започват отново работа след окончателното отстраняване на неизправностите по съоръженията и при възстановяване на безопасни условия за работа; г) да спазват установения ред, порядък и чистота. 5. генераторчиците са длъжни: а) да извършват работи и дейности във връзка с обслужването на ацетиленовите станции, за които отговарят при условие, че имат редовно удостоверение за генераторчик; б) да са съответно обучени и инструктирани; в) да ползват съответно специално работно облекло, обувки, лични и други защитни средства; г) да не допускат други лица да извършват обслужването на ацетиленовите станции, за които отговарят; д) да спазват изискванията на инструкциите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при разните случаи в конкретната им работа; е) да вземат незабавно съответни мерки при появяване на неизправности в съоръженията или на нарушения в режима на тяхната работа като: известяват прекия си ръководител за констатираните от тях неизправности или нарушения, които сами

не могат да отстранят или за която нямат право; да започват отново работа само при окончателно отстраняване на неизправностите или нарушенията и след получаване на разрешение за това от прекия си ръководител; да спазват установения ред, порядък и чистота. 5. (Нова) Специализираните органи за ведомствен технически надзор на ацетиленовите инсталации в организациите и техните поделения имат следните права и задължения: а) организират и контролират спазването на изискванията на нормативните актове за устройство и функциониране на ацетиленовите инсталации; б) регистрират и освидетелстват ацетиленовите инсталации и извършват техническите им прегледи по установения ред; в) организират по установения ред атестирането на ръководния и изпълнителския персонал за работа с ацетиленови инсталации; г) спират функционирането на поднадзорните обекти из-градени или работещи в нарушение на установените изисквания; д) правят предложения за търсене отговорност от виновните лица, извършили нарушения на изискванията на нормативните актове за устройство и функциониране на поднадзорните обекти; е) информират контролните органи по труда за авариите и злополуките, допуснати при експлоатацията на контролираните от тях поднадзорни обекти; ж) контролират изпълнението на учебните програма за , професионална подготовка и за повишаване квалификацията на ръководните и изпълнителските кадри по устройство и експлоатация на ацетиленови инсталации; з) съставят годишни отчети и анализи за състоянието на ацетиленовите инсталации и предлагат мерки за подобряване на състоянието им. Глава втора ОБЩИ САНИТАРНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 23. При проектирането на нови и на подлежащи на реконструкция, модернизация и разширение съществуващи поделения, цехове, помещения, участъци, постове и работни места, в и на които ще се експлоатират заваръчни съоръжения и (или) ще се извършват заваръчни работи по метали при конструирането, експлоатацията, обслужването, поддържането и ремонта на заваръчните машини, съоръжения и др., както и при извършването на заваръчни работи по метали по начините и методите, обхванати в настоящия правилник, в специализирани помещения, на обекти, на открито и при разните други условия, разглеждани в правилника, да се спазват Санитарните правила и норми за проектиране на промишлени предприятия – в. „Известия“, бр. 66 от 8 август 1952 г„ Санитарните правила за организацията на производствените процеси и за санитарно- хигиенните изисквания спрямо машините и техническите съоръжения – в, „Известия“, бр. 99 от 7 декември 1962 г. Санитарната класификация на производствените дейности и необходимите за тях минимални санитарно-защитни зони – № 01 – ДВ, бр. 18 от 3 март 1972 г., Техническите указания за проектиране на вентилационни инсталации на заваръчни цехове без стационарни кабини – издание НИОТПЗ-ЦЛПВО – 1970, Пределно допустимите концентрации на вредни вещества във въздуха неработната зона – ДВ, бр. 88 от 9 ноември 1970 г., Правилникът за

устройството на електрическите уредби. Д-01-005 от 1969 г., Правилникът по безопасността на труда при експлоатацията на, електрическите уредби и съоръжения, Д-01- 008 от 1971 г., Правилникът за техническата експлоатация на електропотребителите – 1972 г., Правилникът по безопасността на труда при механично (студено) обработване на металите, Д-01-012 от 1976 г.,. Правилникът по безопасността на труда при товарно-разтоварните работи, Д-05-001 от 1972 г., Гръмоотводни инсталации (Защита от мълния на сгради и съоръжения) – Норми и правила за проектиране, изпълнение и приемане в експлоатация – 1973 г., Противопожарните строително-технически норми – 1972 г., Инструкцията за противопожарните мерки при. извършване на огневи работи в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 г., Правилникът за технически надзор на съдовете, работещи под налягане – 1970 г., Правилникът за капитално строителство – ДВ, бр; 98, 99, 100 и 102 от 1973 г., допълнение ДВ, бр., 13 от 14 февруари 1975 г. и Постановление на Министерския съвет. №. 32 от 6 май 1976 г. – ДВ, бр. 46 от 8 юни 1976 г., Наредбата за осигуряване на безопасни и хигиенни условия на труд, одобрена с Разпореждане № 187 на Министерския съвет от 9 май 1968 г. – ДВ, бр. 43 от 4 юни 1968 г., Българските Държавни стандарти, инструкциите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана, специалните инструкции по противопожарна охрана за конкретните случаи и изискванията на настоящия правилник. Чл. 24. Забранена е експлоатацията на заваръчни машини, съоръжения, апаратура, апарати, уредби, уреди и др., ползвани за или при заваряване или рязане на метали по някои от начините и методите, обхванати от настоящия правилник, които не са електрообезопасени съгласно изискванията на раздел VI от Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, Д-01-008 от 1971 година. Чл. 25. Мерките и мероприятията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт на заваръчните съоръжения и при извършването на заваръчните работи по метали да предпазват както генераторчиците, заварчиците, резчиците и техните помощници, така и другите работници лица, намиращи се в помещението или на открито, на или около работното място: 1. от електрическата дъга или газовия пламък; 2. от отделящите се топлина и светлина; 3. от отделящите се прах и газове; 4. от пръски разтопен метал и шлака, от искри, отрязани парчета метал, отпадъци и други подобни; 5. от поражение от електрически ток; 6. от шум и вибрации; 7. от пожарна и взривна-опасност; 8. от ултравиолетово лъчение. ; Чл. 26. (1) Постоянните заваръчни работи по метали да се извършват на постоянни, преназначени за тях, съответно устроени и обзаведени помещения, участъци и постове, на които са взети необходимите мерки за отстраняване на опасностите и намаляване най-малко до допустимите санитарни норми на вредностите, упоменати в чл. 25 на настоящия правилник. (2) Допуска се извършването на заваръчни работи по метали на места извън помещенията, участъците и постовете,

упоменати в предходната алинея в случаите, когато поради естеството на работата, на технологичния процес или поради технически причини не могат; да се извършват, в тях. В такива случаи обаче, на тези места трябва да се вземат необходимите мерки, които да осигуряват изискванията за безопасност, упоменати в чл. 25 на настоящия правилник. Чл. 27. Отменен. II. ОТОПЛЕНИЕ И ВЕНТИЛАЦИЯ Чл. 28. (Изм.) Отоплителните и вентилационните инсталации в помещенията на ацетиленовите станции, в помещенията, където има заваръчни съоръжения, в складовете за калциев карбид и в подготвителните помещения към тях, в складовете за бутилки със сгъстени и втечнени газове и за другите заваръчни материали, както и в помещенията и на работните места, където се извършват заваръчни работи по метали на закрито, да осигуряват чистота на въздуха в тях в съответствие с БДС 16608-87 „Вещества вредни. Пределно допустими концентрации във въздуха на работната зона“ и микроклимат в съответствие с БДС 14776-87 „Охрана на труда. Работни места в производствени помещения. Санитарно-хигиенни норми за температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно излъчване“, ако за тях няма други специални изисквания. Чл. 29. Отменен. Чл. 30. (1) Отоплителните тела да са с гладка повърхност, даваща възможност за основно почистване от прах. (2) Отоплителните тела да се почистват от отложения върху тях прах след завършването на всяка работна смяна, а при необходимост и веднага след извършване на работи и дейности, предизвикали недопустимо натрупване на взривоопасен прах. Чл. 31. (1) (Изм.) Забранено е в помещенията на ацетиленови станции, където се извършват заваръчни работи по метали, както и в складовете за калциев карбид, в складовете за бутилки със сгъстени и втечнени газове и други заваръчни материали да се ползват отоплителни уреди с директни горивни устройства за локално отопление. (21 Отменена. (3) Отменена. Чл. 32. Отменен. Чл. 33. При заваръчни работи по метали, извършвани в затворени съдове, в полузатворени или затворени малки по обем пространства или помещения да се подава свеж въздух непосредствено в зоната на дишане на заварчика (резчика), без да се създава течение или да се осигурява изсмукването на отделяните газове, пари й аерозоли, посредством местна аспирационна уредба. Чл. 34. При постоянните постове за заваряване и рязане на метали, където има отделяне на газове, пари и аерозоли в околната среда, да има и ефективно да действат местни аспирационни уредби. Чл. 35. Отменен. Чл. 36. Местните аспирационни уредби да се включват едновременно с включването в работа на заваръчните съоръжения. Чл. 37. Преди изхвърляне в атмосферата на засмукания от местните аспирационни уредби замърсен въздух, същият да се очиства посредством подходящи съоръжения, ако количеството

на вредностите в него превишава максимално допустимото съдържание по санитарни норми за опазване въздуха от замърсяване. Чл. 38. В срокове, съгласувани с хигиенно-епидемиологичните инспекции да се прави анализ на въздуха за съдържание на прах, вредни вещества, газове или пари на местата, където се произвежда ацетилен, където работят заваръчни съоръжения, в складовете за съхраняване и обработка на калциев карбид в складовете за съхраняване на бутилки със сгъстени и втечнени газове и други заваръчни материали, както и на други места по указания или съмнение. Чл. 39. Забранено е извършването на заваръчни работи по метали, както и извършването на дейности, свързани с тях, на места и в помещения, в които концентрацията на вредни газове, прах, пари и аерозоли са над санитарните норми и в които няма, не работят или работят неефективно вентилационните инсталации или местни аспирационни уредби. Чл. 40. Отменен. Чл. 41. (1) Със заповед на ръководителя на поделението да се определя лице, което да отговаря за експлоатацията, прегледите, почистването и ремонтите на отоплителните и вентилационни инсталации и местните аспирационни уредби, както и лицето, които пряко се задължават да извършват предвидените в графиците на тези инсталации и уредби прегледи, почиствания и ремонти. (2) Забранено е без разрешение на лицето, отговарящо за отоплителните и вентилационни инсталации и за аспирационните уредби, извършването на промяна на режима в работата им, както и извършването на настройки, прегледи, почиствания и ремонти на същите. III. ОСВЕТЛЕНИЕ Чл. 42. (1) (Изм.) Осветеността от изкуственото (работно и аварийно) осветление в производствените и спомагателните помещения на поделението, на площадките, на обектите и работните места във и извън сградите, където се експлоатират, обслужват или ремонтират заваръчни съоръжения и (или) се извършват заваръчни работи по метали, да отговарят на изисква-нията на БДС 1786-84 „Осветление естествено и изкуствено”. (2) Изкуственото (работно и аварийно) осветление и електроинсталациите им да отговарят на Правилника за устройство на електрическите уредби Д-01-005 от 1969 г., Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, Д-01-008 от 1971 г., Противопожарните строително-технически норми – 1972 г., БДС 1786-84 „Осветление естествено и изкуствено“ и на настоящия правилник. Чл. 43. В помещенията и на местата, където това се изисква от Правилника за устройството на електрическите уредби, Д-01-005 от 1969 г., от Противопожарните строително-технически норми – 1972 г. и от Наредба № 49 за изкуственото осветление на сградите – ДВ, бр. 7 от 23 януари 1976 г. да има аварийно осветление. Чл. 44. Отменен. Чл. 45. Отменен. Чл. 46. Отменен. IV. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Чл. 47. Поделението, в което се експлоатират заваръчни съоръжения и (или) се извършват заваръчни работи по метали, трябва да има вода за производствени, противопожарни, стопански и питейни нужди.

Чл. 48. Водоснабдяването и канализацията на поделението да се проектират и експлоатират в съответствие с Правилата и нормите за водоснабдяване и канализация, Противопожарните строително-технически норми – 1972 г., Правилникът по безопасността на труда при поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения, Д-09-001 от 1971 г. и настоящия правилник. Чл. 49. (1) Водата за пиене да отговаря на БДС 2823-75 и да се подава за пиене с кранове-фонтанчета. (2) На обектите, при полеви условия, както и при други случаи където се експлоатират заваръчни съоръжения и (или) се извършват заваръчни работи по метали, да се осигурява питейна вода за хората и за производствени нужди. Чл. 50. (Изм.) За заваръчните машини, работещи с водно охлаждане, и ацетиленовите генератори да се осигурява вода с необходимото налягане за осигуряване на надеждната им работа. Чл. 51. Канализационната мрежа на сградите да осигурява отвеждането на производствените, и стопанско-фекалните води при спазване изискванията на Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха,: водите и почвата от замърсяване – ДВ, бр. 80 от 9 октомври 1964 година. V. ШУМ И ВИБРАЦИИ Чл. 52. За помещенията, в които се очаква да има шум с ниво над санитарните норми създаван при експлоатация на заваръчните машини или при извършване на заваръчни работи по метали, да се вземат съответни архитектурно-конструктивни, строителни, технически, организационни и други мерки за намаляването и за ограничаване да разпространението му. Чл. 53. Машините, токоизточниците и другите съоръжения, ползвани при извършването на заваръчни работи по метали, които създават шум с ниво над санитарните норми, да се монтират или поставят в отделни помещения – изолирани от работните. При възможност същите да се управляват дистанционно. Чл. 54. Шумът в работните помещения и на работните места не трябва да превишава пределно-допустимите нива, определени в Санитарните норми за производствен шум – № 0-46, ДВ, бр. 23 от 23 март 1971 година.’• Чл. 55. Когато намаляването на нивото на шума до допустимите санитарни норми е невъзможно, работниците, подложени на неговото въздействие, да ползват подходящи индивидуални шумозаглушители (антифони) по режим, предписан от органите по здравеопазването. Чл. 56. Машините, токоизточниците и другите съоръжения, ползвани при извършването на заваръчни работи по метали, които предизвикват вибрации с параметри над санитарните норми, да се монтират или поставят върху, вибропоглъщащи фундаменти или други подходящи антивибрационни устройства или средства. Чл. 57. Вибрациите на фаботните места и при контакт с ръчни вибриращи инструменти; съоръжения или детайли, при експлоатацията на заваръчни, съоръжения, не трябва да превишават допустимите параметри за тях, определени в Санитарните норми за производствени вибрации – № 0-45, ДВ, бр. 23 от 23 март 1971 година. Чл. 58. (1) Работниците, заети с експлоатацията, обслужването и ремонта на заваръчните съоръжения и/или извършването на заваръчни работи по метали, подложени по-продължителна част от работното време на вредни за здравето шум

или вибрации, периодично да преминават през съответни медицински прегледи. (2) Категорията работници, подлежащи на контролни медицински прегледи и периодичността на последните, да се уточняват с органите по здравеопазването. VI. СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ОБУВКИ, ЛИЧНИ И ДРУГИ ЗАЩИТНИ СРЕДСТВА Чл. 59. (Изм.) Специално работно облекло и лични защитни средства се предоставят по разработените и утвърдени от работодателя списъци на основание Наредба № 11 за специалното работно облекло и личните предпазни средства (обн. ДВ, бр. 66 от 1993 г.). Чл. 60. Ръководството на поделението е длъжно да снабдява работниците от обслужването и експлоатацията на заваръчните съоръжения – генераторчиците, заварчиците, резчиците и техните помощници със специално работно облекло, специални обувки, лични защитни средства и други средства за индивидуална защита според метода и условията на изпълняваните от тях заваръчни работи по метали и свързаните с тях дейности. Чл. 61. Отменен. Чл. 62. Отменен. Чл. 63. Отменен. Чл. 64. Отменен. Чл. 65. Отменен. Чл. 66. При извършване на заваръчни работи по метали, свързани с монтажни операции, заварчиците (резчиците) да ползват каска с лицев щит. Чл. 67. При заваряване в таванно положение и при други случаи, при които от метални пръски- могат да се причинят травми на слуховия апарат, да се ползват подходящи защитни средства. Чл. 68. Заварчиците (резчиците) да ползват маски с подаване на свеж въздух или други подходящи индивидуални средства в случаите, когато не е възможно посредством вентилация да се осигурява необходимата чистота на въздуха на работното място или в зоната на дишане на заварчика (резчика). Чл. 69. (1) Забранено е да се извършват заваръчни работи по метали от заварчици (резчици) със замърсени или напоени с разтворители или с гориво-смазочни материали работно или специално облекло, обувки, ръкавици и др., както и с такива, наситени с кислород. (2) Забраната се отнася и за помощниците на заварчиците (резчиците) и за другите присъстващи при извършването на заваръчни работи лица. Глава трета ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ I. ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ А. АЦЕТИЛЕНОВИ ГЕНЕРАТОРИ И СТАНЦИИ; 1. УСТРОЙСТВО НА АЦЕТИЛЕНОВИТЕ ГЕНЕРАТОРИ И СТАНЦИИТЕ Чл. 70. (Изм.) (1) Ацетиленовите генератори с налягане до 0,15 МРа, предназначени за производство на ацетилен,от калциев карбид и вода и употребявани за захранване с ацетилен на апаратури за газопламъчна обработка на метали, да отговарят на изискванията, определени с БДС 16888-88 и БДС 15777-83,

(2) Газголдерите за ацетилен да отговарят на техническите изисквания, определени с БДС 15756-83 „Техника на безопасността. Инсталации ацетиленови. Изисквания към конструкцията на основното технологично оборудване“ и чл. 120 на ПСТН -1987 г. Чл. 71. Генераторите от системата „вода върху карбид“ със „сух“ процес на разлагане на карбида да имат устройство за непрекъснато разбъркване на карбида в процеса на разлагането му. Чл. 72. Стационарните генератори, предназначени за преработване на карбиден прах, да имат специални устройства за улавяне на карбидния прах във водата. Чл. 73. Водата в апаратите от закрит тип – генератори за ацетилен, водни предпазители, течни изсушители и др., да се подава през възвратен клапан, поставен на захранващия водопровод. Чл. 74. Стационарните генератори с подвижен балон да имат устройство, показващо степента на напълване на балона с ацетилен. Чл. 75. Металическите газголдери с плаващ балон да имат показатели, отчитащи степента на напълването им с ацетилен. I. Показателите да са изнесени в помещенията на машинната зала или да са свързани с устройства, позволяващи на генераторчициге да контролират степента на напълването на газголдерите с ацетилен. 2. За най-високото горно (опасност от препьлване) и за най-ниското долно (опасност от създаване на вакуум) положение на балона на газголдерите да има и да действат звукова и светлинна сигнализации, изпълнени в необходимата степен на взривозащита. Чл. 76. Стационарните ацетиленови уредби да имат устройство за продухване на генераторите и апаратурата посредством азот с чистота не по-малка от 97,5 %. Чл. 77. Ацетиленовите станции да имат: 1. блокировъчно устройство на автоматично прекъсване зареждането с калциев карбид на газопроизводителя при отсъствие на вода в .захранващия воден резервоар или при понижаване на налягането в захранващия с вода тръбопровод; 2. устройство за автоматично включване и. изключване подаването на вода от водопроводната мрежа във водния резервоар, в зависимост от нивото на водата в него; 3. блокировка, осигуряваща автоматично продухване на въздуха в бункера посредством азот при отваряне на люка за зареждане с калциев карбид.; 4. автоматично изключване на двигателя на ацетиленовия компресор, когато налягането в нагнетателния тръбопровод превиши 2,5 МРа. Чл. 78. Ацетиленовите станции, произвеждащи ацетилен за бутилиране: 1. да имат блокировка на газголдера с механизма за подаване на карбид с генераторите система „карбид във вода“ и с устройството, регулиращо подаването на вода в „сухите” генератори; 2. да имат сигнализация в компресорното отделение: а) за достигане на горното или на долното гранично количество или налягане на ацетилена в газголдера; б) за допустимите налягания в напълнителните рампи. 3. двигателят на компресора автоматично да се изключва, ако въпреки сигнализацията, компресористът не стори това ръчно. Чл. 79. Ацетиленовите станции, произвеждаща ацетилен за бутилиране, с производителност над 20 m3/h, да имат автоматични или полуавтоматични устройства: 1. за бързо понижаване на налягането на ацетилена в напълнителните рампи на пьлначните станции;

2. за продухване на напълнителните рампи с азот при аварийни случаи. Чл. 80. (1) Ацетиленовите компресори да имат блокировъчно устройство, недаващо възможност за рьчното им пускане в работа в случаите: 1. когато в газголдерите има недостатъчно ацетилен; 2. когато налягането в рамките превишава допустимото. 3. когато налягането на охлаждащата компресорите вода е недостатъчно.! (2) Компресорът автоматично да изключва при образуване на разреждане в смукателния (тръбопровод при черпене на ацетилен от газголдер с ниско налягане. Чл. 81. Вътрешната повърхност на бункера, зареждащ с калциев карбид генератор от системата „карбид във вода“, да е покрита с материал, изключващ искрообразуване при експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт. Чл. 82. Забранено с ползването на плоскоремъчни предавки във взривоопасните помещения на ацетиленовите станции. Чл. 83. Забранено е ползването във взривоопасните помещения на ацетиленовите станции на машини, съоръжения, уредби, уреди, апарати, приспособления, инструменти и всякакви други, на които материалът или устройството при експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт могат да образуват искри. Чл. 84. Забранено е в ацетиленовите генератори, машините, съоръженията, уредбите, уредите, апаратите, тръбопроводите, арматурата, контролно-измервателните уреди и др. работещи в среда от ацетилен, да има детайли от мед или такива, изработени от сплави, съдържащи сребро или повече от 70 % мед, както и сребърен припой. Чл. 85. При ацетиленови станции с производителност над 20 m3/h да се извършват механизирано: 1. товарно-разтоварните работи в складовете за калциев карбид; 2. подаването на варелите с калциев карбид от основния към междинния склад и към помещенията за отваряне на варелите; 3. подаването на калциев карбид от помещението за отваряне на варелите към приемните бункери на генераторите за ацетилен; ; 4. изтребването на отработената карбидна каша от ямите (утайниците), където е събирана. Чл. 86. (1) Стационарните генератори, работещи по „сухия“ метод, да имат предпазна мембрана (мембрани). (2) (Изм.) Общата площ „F (в mm2) на изпускателните отвори за предпазване на генераторите от разрушаване при възникване на експлозия в тях, се определя по формулата:

Забележка. Горната формула е вярна при изтичане на газо¬ве от отвори, образуващи се при разкъсване на предпазните мембрани сдозвукова скорост, т.е., когато (3) Работният диаметър „Д“ (в мм) на предпазната мембрана се определя по формулата: където n е броят на предпазните мембрани, монтирани на генератора. (4) (Изм.) Дебелината „Δ“ (в мм) на мембраните от сферичен тип се определя по формулата:

където: Р – максималноо налягане пред предпазната мембрана, МРа; Д – работен диаметър на мембраната, mm; σ вр.– граница на якост (временно съпротивление) на материала при разтегляне, МРа; δ – относително удължение на материала при разрушаване, %; – К1 – температурен коефициент: за алуминий при 100оС – К1=0,89; при 60оС – К1=0,98; Забележки: 1. σ вр. и δ се вземат от сертификата за конкретната партида прокат. 2. След определяне на дебелината „Δ“, мембраните се подлагат на изпитвания, като се вземат не по-малко от 10 % пластини от партида, изработени от един лист. При неразрушаване на една от тях при повишаване на налягането най-много с 25% над разрешеното работно налягане, цялата партида се бракува. Чл. 87. Предпазните мембрани на корпуса на генератора да отговарят на изискванията на чл. 137, алинея 3-та от настоящия правилник. Чл. 88. Забранено е ползването на фолио за направа на предпазни мембрани за изпускане на ацетилена от генераторите при повишаване на налягането в тях над допустимото, направено от мед или от сплави, съдържащи сребро или повече от 70 % мед. 2. ПРОЕКТИРАНЕ, СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ НА АЦЕТИЛЕНОВИ ИНСТАЛАЦИИ Чл. 89. При проектирането, строителството и монтажа на сградите, помещенията, съоръжаването и др. на ацетиленовите станции, на ацетиленовите генератори, на ацетиленовите разпределителни уредби, газопроводите, газголдерите и на другите съоръжения към тях, както и на складовете за калциев карбид, на помещенията за отваряне на варели с карбид и др., да се спазват изискванията на Противопожарните строително-технически норми – 1972 г., гл. VI „Промишлени предприятия, складове и съоръжения“ – Е. „Ацетиленови уредби и складове за карбид“. Чл. 90. Широчината на санитарно-защитната зона на ацетиленовите станции да се приема по таблица 1. Таблица 1 Наименование

Широчина на санитарнозашщитната зона в m

Генераторни отделения на ацетиленови станции с производителност до 20 m3/h

50

Генераторни отделение на ацетиленови станции с производителност над 20 м3/ч

100

Ацетиленови напълнителни станции и складове за бутилки

100

Чл.91. Ацетиленовите генератори от III категория (централни уредби) да се разполагат в края на отредените терени в самостоятелни едноетажни сгради I и II степен на огнеустойчивост с лек негорим покрив, на разстояние от съседните сгради и съоръжения, както следва : 1. на 300 m от кислородни станции;

2. на 30 m от местата на засмукване на въздуха от компресори с общозаводско предназначение от смукателни вентилации и от открити електростанции; 3. на 50m от производства и цехове, съпровождани с наличието на открит огън като доменни и мартенови пещи, ковашки, термични и други цехве, както и от цеховете за производство на хлор; 4. на 20m от оста на железопътна линия за редовно движение; 5. на 10m от края на автомобилни пътиша за общо ползване; 6. на 5m от края на автомобилни пътища на територията на поделението; 7. на 10m от сгради от I, II, III степен на огнеустойчивост; 8. на 15m от вътрешнозаводски пътища; 9. на 45m от сгради от IV и V степен на огнеустойчивост; 10. на 30m от жилищни квартали и жилищни помещения. Чл. 92. (1) Ацетиленови разпределителни уредби с разход повече от 15 m3 /h да се устройват в отделни сгради от I или II степен на огнеустойчивост. (2) Ацетиленови разпределителни уредби с разход по-малко от 15m3/h да се устройват в изолирани помещения или пристройки от I или II степен на огнеустойчивост, отделени от другите помещения с противопожарни стени. Чл. 93. (1) Ацетиленовите станции и разпределителните уредби с разход на ацетилен повече от 15 m3/h, разположени на територията на производствените поделения, да се ограждат с решетъчна негорима ограда. (2) Разстоянието от сградите и съоръженията на ацетиленовата станция и разпределителна уредба до сградата да не е по- малко от 6 m. Чл. 94. (1) Сградите на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби да са едноетажни, без тавани и подземни помещения. (2) Етажността на невзривоопасните спомагателно-производствени помещения може да бъде увеличавана при спазване на противопожарните строително-технически норми и изисквания при условие, че те са отделени от взривоопасните помещения с противопожарна стена. Чл. 95. При наличие на греди в покривните конструкции на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби, във всяка естествено-непроветрявана зона между гредите да се предвиждат вентилационни устройства. Чл. 96. (1) Генераторните помещения да имат следната минимална квадратура на пода: Производство на ацетилен

Минимално допустима площ на генераторното помещение в m2

до 2

5

от 3 до 5

8

от 6 до 10

16

от 10 до 20

24

от 21 до 30

32

от 31 до 50

45

от 51 до 75

52

от 76 до 100

60

над 100

в зависимост от големината на генератора, но не помалка от 80 m2

(2) Височината на генераторното помещение от пода до най-ниската част на тавана да не е по-малка от 3,25 m, като свободното разстояние над генераторите и другите съоръжения не е по-малко от 2 m. Чл. 97. Вътрешните стени на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби да могат лесно да се почистват от прах. Чл. 98. (1) Подовете на взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби, както и на площадките за обслужване към тях, да са направени от материали изключващи възможността от образуване на искри при удар по тях с метални предмети. (2) (Изм.) Искрообразуващите площадки и стъпалата на стълбите във взривоопасните помещения да се покриват с антистатични и искронеобразуващи постелки. Чл. 99. (1) Обзавеждането на ацетиленовите станции да се разполага в помещенията им така, че да е достъпно и удобно за експлоатация, поддържане, преглед и ремонт. (2) Между отделните машини, съоръжения, апарати и др., които не са конструктивно свързани помежду си и изискват оглед от всички страни, между тях, както и между тях и стените и отоплителните тела, да има проходи с широчина не по-малка от 1 m. Чл. 100. (1) Електрическите инсталации, електрическите машини, съоръжения, апарати и др. подобни, монтирани във взривоопасните помещения на ацетиленовите станции и на разпределителните уредби, да са във взривобезопасно изпълнение за работа в ацетилено-въздушна среда. (2) Изборът на вида на изпълнението на осветителите, както и изпълнението на електрическата инсталация за тях, да става съгласно изискванията на Противопожарните строителнотехнически норми – 1972 г., гл. XVII „Електрически инсталации и уредби“, В. „Група взривоопасни“. Чл. 101. Ацетиленовите станции, които работят и през нощта, да имат и аварийно осветление, отговарящо на изискванията на чл. 100 от настоящия правилник. Чл. 102. Отменен. Чл. 103. Отменен. Чл. 104. (1) Сградите на ацетиленовите станции да се разполагат в зони, защитени с гръмоотводи, както и да имат защита от вторичните прояви на мълнии и от статично електричество. (2) (Изм.) Мълниеотводите да се устройват и разполагат съгласно „Норми за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения“, Заповед № РД-02-14-461 от 17.Х11.1987 г. и БДС 16060-84 „Мълниезащита на сгради и съоръжени Общи изисквания“. Чл. 105. (1) Помещенията на ацетиленовата станция да се отопляват посредством централно (водно или парно) отопление, като температурата на топлопроводите и на отоплителните тела не превишава 100 °С, или посредством въздушно отопление, съчетано с нагнетяващата вентилация. 1. Забранена е пьлна или частична рециркулация при въздушно отопление и при вентилиране на производствените помещения. (2) Температурата в разните производствени помещения да е в съответствие със санитарните норми, при спазваме на специалните изисквания към тях и да не е пониска от +5оС.

(3) Отоплителните тела в помещенията на ацетиленовата станция да са с гладка повърхност, даваща възможност за основно почистване от прах. (4) Забранено е ползването на ребрести тръби като отоплителни тела. (5) Забранено е монтирането на отоплителни тела в ниши. Чл. 106. В производствените помещения на ацетиленовите станции с производителност до 20 m3/h газообразен ацетилен се допуска устройването на естествена нагнетателно-изсмукваща вентилация. | Чл. 107. (1) Във взривоопасните помещения на ацетиленовите станции с производителност над 20 m3/h газообразен ацетилен да се устройва механична нагнетяваща и естествена изсмукваща вентилация. (2) Часовата кратност на обмяна на въздуха в помещенията, упоменати в предходната алинея, да не е по-малка от 6. (3) Нагнетателната вентилация да подава въздуха в работните зони. Чл. 108. Забранено е в ацетиленовите станции да се устройва механична изсмукваща вентилация с изключение на случая, определен от чл. 117, алинея втора от настоящия правилник. Чл. 109. Смукателите на естествената изсмукваща вентилация да се разполагат на най-високите места в помещенията и на места, където е вьзможно натрупването на ацетилен и образуването на взривни смеси. Чл. 110. Естествената изсмукваща вентилация да се осъществява през шахти или изсмукващи тръби, изведени на височина най-малко 1 m над върха на покрива на ацетиленовата станция или над сградата, към която е пристроена станцията, с рефлектори, възпрепятстващи проникването в помещенията на станцията на дъжд и сняг. Чл. 111. (1) Нагнетяващата механична вентилация да е във взривобезопасно изпълнение и да се устройва в отделно изолирано помещение, със самостоятелен изход навън и с естествена изсмукваща вентилация. (2) При нагнетяваща механична вентилация в невзривобезопасно изпълнение, на въздухопровода, преминаващ през стена във взривоопасно помещение, да има възвратна клапа. Чл. 112. Преддверията, коридорите и другите помещения, отделящи взривоопасните помещения от невзривоопасните такива, да имат самостоятелна нагнетяваща вентилационна инсталация. Чл. 113. (1) Нагнетяващата вентилация на взривоопасните помещения да има резервен вентилационен агрегат, който да се включва автоматично при спиране на работния такъв. Резервният вентилационен агрегат да може да се включва и рьчно. (2) При повреден резервен вентилационен агрегат при аварийно положение работата в тези помещения да се преустановява и лицата, намиращи се в тях, незабавно да ги напускат. Чл. 114. (1) На изходящата: тръба на вентилатора от нагнетяващото вентилационно устройство да има възвратна клапа, разположена в обслужваното взривоопасно помещение. (2) Отварянето и затварянето на възвратната клапа да е блокирано с пускането и спирането на вентилатора. (3) Материалът и устройството на клапата да осигуряват безискровото й отваряне и затваряне. Чл. 115. Работата и спирането на нагнетяващата вентилация да се известява посредством светлинна и звукова сигнализации, изнесени на пулта на управлението й,

разположен в помещение с постоянно пребиваващ обслужващ персонал. Чл. 116. (Изм.) Над предпазните мембрани на предпазните клапани да се устройва естествена изсмукваща вентилация, чийто аспирационен тръбопровод да се извежда на височина над върха на покрива не по-малка от 1 m. Чл. 117. (1) Зоните на зареждане на ацетиленовите генератори с калциев карбид и зоните, където са разположени ацетиленовите изпълнителни рампи, да имат допълнително и местна естествена изсмукваща вентилация. (2) В зоните, упоменати в предходната алинея, се допуска използването на местна механична изсмукваща вентилация във взривобезопасно изпълнение е използване на воднопръстенни вакуумни помпи, въздухоежектиращи устройства или специални вентилационни устройства, предназначени за работа в ацетилено-въздушна среда. Чл. 118. (1) Съоръженията, тръбите, арматурата, контролно-измервателните уреди и др., преди монтиране в ацетиленовата станция, да се разконсервират и подлагат на проверка за установяване съответствието им с проектната и техническата документация, както и по отношение на изправността и комплектността им. (2) Забранено е монтирането на онези от тях, които не отговарят на съответните изисквания. Чл. 119. (Изм.) Прокарването на ацетиленопроводи да съответства на БДС 15478-90. Чл. 120. На изхода на ацетиленовата станция, ацетиленът, подаван към захранващия междуцеховите газопровод и тръбопровод, да минава през воден предпазител за ацетилен. Чл. 121. Отменен. Чл. 122. (Изм.) (1) Производството на ацетиленови инсталации се извършва от юридически и физически лица, които са запознати с изискванията на този правилник, БДС и други нормативни разпоредби, свързани с тяхното проектиране и конструиране. (2) Юридическите и физическите лица, които изготвят конструктивна документация и проекти за ацетиленови инсталации (ацетиленово оборудване) носят наказателна, административно- наказателна и дисциплинарна отговорност за спазването на разпоредбите по безопасността на труда при конструирането и проектирането, в това число: 1. за правилния избор на конструкцията на оборудването и на обезопасяващите го устройства и КИП; 2. за подбора на заложените в конструкцията материали, сьобразно предназначението и параметрите на ацетиленовото оборудване; 3. за избора, методите и точността на якостните пресмятания на оборудването и пропускателната способност на обезопасяващите го устройства. (3) Подготовката, регистрирането и периодичната проверка на знанията на работещите и служителите по ал. 1, които конструират или проектират ацетиленови инсталации, се извършва от ръководствата им. (4) Ацетиленовите инсталации се изработват по конструктивна документация, съгласувана и заверена от Центъра по безопасност на труда към МТСГ. Срокът на валидността на документите е не по-голям от 5 години. Технологията за изработване трябва да осигурява точно спазване на конструкцията, съгласно конструктивната документация, високо качество на отделните елементи, общо за сборните детайли и крайното изделие и голяма надеждност. (5) Внасянето на изменения в заверената конструктивна документация се съгласува с Центъра по безопасност на труда към МТСГ. (6) Юридическите и физическите лица, които изработват ацетиленови инсталации (апарати, съоръжения и предпазни устройства) на етап „Опитен образец“ представят

в Центъра по безопасност на труда към МТСГ съответната продукция за сертифициране, с оглед проверка и удостоверяване съответствието й с изискванията на БДС и другите нормативни актове по безопасността на труда. За сертифицираната продукция се издават експертни заключения. (7) Производителите комплектуват произвежданите от тях апарати, съоръжения и предпазни устройства със задължителната съпроводителна документация, в съответствие с изискванията на т. 8 от БДС 16888-88. (8) Инструкцията за експлоатация трябва да съдържа данни за най-малките допустими дебелини на елементите на апаратите или съоръженията (устройствата) към ацетиленовата инсталация, както и допустимите дефекти, които могат да се появят по време на експлоатация, при които същите могат да работят при налягането и температурите, посочени в паспортите им. (9) Ремонтите и преустройството на ацетиленови инсталации, засягащи елементите им, работещи под налягане, газробразувателните им устройства, обезопасяващите им устройства и други, се извършват по технически документации, съгласували и заверени от държавните контролни органи по труда. (10) След всяко преустройство или основен ремонт на ацетиленовата инсталация се извършва пълен преглед с хидравлично и пневматично изпитване, което се вписва в контролната й книга. Чл. 123. Апаратурата и тръбопроводите на ацетиленовите инсталации да се боядисват в бял цвят. Чл. 124. (Изм.) (1) Строителството и монтажът на ацетиленовите инсталации, на ацетиленопроводите, кислородопроводите, газголдерите за ацетилен, ацетиленовите разпределителни уредби и складовете за калциев карбид, спомагателни помещения към ацетиленовата станция и утайниците за отработена карбидна каша се извършват по проекти, с обхват, определен в Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционнния процес (обн., ДВ, бр. 16 от 1988 г. – приложение № 3 към чл. 11, ал. 2), утвърден от съответните юридически лица – инвеститори на обектите, и съгласувани с държавните контролни органи по труда. (2) Приемането и разрешаването ползването на новоизградените обекти и подобекти от ацетиленовите станции се извършва при спазване на изискванията на Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр. 28 от 1993 г.). 3. ИЗПИТВАНЕ И ПУСК В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА АЦЕТИЛЕНОВИ СТАНЦИИ Чл. 125. След монтажа генераторите, апаратурата и ацетиленопроводите на ацетиленовата инсталация да се подлагат за техническо освидетелстване на изпитване на плътност и на якост, както следва: 1. генераторите и апаратурата за налягане до 0,07 МРа., заедно с ацетиленопроводите до водните предпазители – на пневматична изпитване на плътност на налягане, равно на работното налягане; 2. генераторите и апаратурата с работно налягане над 0,07 МРа – на хидравлично изпитване на якост на налягане, равно на 1,5 пъти работното налягане, но не по-малко от 0,2 МРа и на пневматично изпитване на плътност – на налягане, равно . на работното налягане; 3. участъкът от ацетиленопроводите за средно налягане (по-високо от 0,07 МРа), от генератора до водния предпазител на изхода в мрежата за потребление – на хидравлично изпитване на якост на налягане, равно на 1,5 пъти работното налягане, но не

по-малко от 0,2 МРа и на пневматично изпитване на плътност на налягане, равно на работното налягане;! 4. ацетиленопроводите след водния предпазител на изхода в мрежата за потребление – в съответствие с изискванията на чл. 248 от настоящия правилник; 5. ацетиленопроводите за високо налягане, между компресора и напълнителните рампи – на хидравлично изпитване на налягане 30 МРа и на пневматично изпитване на налягане, равно на най-голямото работно налягане. Чл. 126. (1) Преди пробно пускане в експлоатация на ацетиленова станция да се извършва продухване на всички апарати и ацетиленопроводи посредством азот с чистота не по- ниска от 97,5 %, за освобождаването им от въздуха. (2) Съдържанието на кислород в апаратите, и ацетиленопроводите, след продухването им е азот, да не превишава 3,5 обемни процента. Чл. 127. (1) След пускане на ацетиленовия генератор в действие, апаратите и ацетиленопроводите, продухани с азот да се освобождават от последния чрез продухване с ацетилен. (2) Ацетиленът, подаван към потребителя след продухването на апаратите и ацетиленопроводите с ацетилен, да не съдържа повече от 3 % азот, а ацетиленът, подаван към ацетиленовите рампи за пълнене на бутилки – не повече от 1 % азот. Чл. 128. Пробното пускане на ацетиленова станция да се извършва в пълно съответствие с предписанията на проекта и с инструкциите и указанията, на производителите на оборудването й. Чл. 129. През време на пробната експлоатация на ацетиленовата станция да се спазват изискванията, предявявани към нея при нормална експлоатация, Чл. 130. Допускането на ацетиленова станция до експлоатация да става при спазване на чл. 134 от настоялия правилник. 4. РЕГИСТРИРАНЕ, ТЕХНИЧЕСКИ ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯ И РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА АЦЕТИЛЕНОВИ СТАНЦИИ И ГЕНЕРАТОРИ Чл. 131. (Изм.) (1) Държавните контролни органи по труда извършват регистрирането и упражняват специализиран технически контрол и надзор по безопасността на труда за устройството, безопасната експлоатация и обслужване на: 1. ацетиленови станции;! 2. стационарните ацетиленови генератори с работно налягане по-високо от 0,07 МРа, на които произведението от налягането (в МРа) и обема (в литри) е по-голямо от числото 30. (2) Регистрирането на ацетиленовите инсталации се извършва от контролните органи по труда на основание писмено искане на организацията-инвеститор или организацията-стопанин. (3) С искането за регистриране стопанинът (инвеститорът) представя в два екземпляра: 1. паспортите на отделните елементи от ацетиленовата станция; 2. цялостна схема на ацетиленовата станция, вкл. тръбопроводите за ацетилен и местата на разположените постови предпазители; : 3. копие от разрешителното за внос, когато ацетиленовата станция е от внос; 4. акт за завършване на строително-монтажните работи, ако такива работи са извършвани; 5. копие от заповедта за назначаването на квалифициран и правоспособен обслужващ и ремонтен персонал;

6. инструкция за безопасната експлоатация на ацетиленовата станция, включваща указания за действие при предаварийни и аварийни ситуации; 7. инструкции и линейни схеми за конкретното провеждане на техническите прегледи и изпитания на отделното оборудване от ацетиленовата инсталация. (4) формите и съдържанието на регистрационните дневници се определят по образец (Приложение № 4). (5) Регистрирането се извършва в срок от 10 дни обзавеждане искането за регистриране. В случай на отказ за регистриране стопанинът се уведомява писмено за причините и основанието на отказа в десетдневен срок и има право да обжалва пред ГИТ при МТСГ. (6) Газголдерите за ацетилен към ацетиленовата инсталация, работещи при свръхналягане по-високо от 0,07 МРа се регистрират и подлежат на технически надзор, съгласно изискванията на Наредба № 28 (обн., ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм. и доп. ДВ, бр. 101 от 1992 г.) за устройство и безопасна експлоатация на съдовете работещи под налягане, от органите за технически надзор към Комитета за стандартизация и метрология. Чл. 132. (Изм.) Всяка ацетиленова станция в експлоатация трябва да има контролна книга по образец, която се издава от съответната РИТ, след регистрирането й от последната (Приложение № 1). Чл. 133. (Изм.) Паспортите на ацетиленовите генератори с работно налягане по-високо от 0,07 МРа и вместимост над 0,025 m3, при които РV е по-голямо от 0,02, да съответстват на изискванията на БДС 16100-85 „Техника на безопасността. Съдове работещи под налягане. Паспорт“. Паспортите на останалите ацетиленови генератори се изработват по образец, съгласно Приложение№ 2. Чл. 134. Допускането на ацетиленова станция до експлоатация се разрешава само: 1. след регистрирането й; 2. след приемането й от съответната окръжна (градска) инспекция по охрана на труда, въз основа на извършено от нея първоначално техническо освидетелстване на всички съоръжения в станцията, работещи под налягане; 3. след разрешаване допускането й до експлоатация, което се вписва от контролиращото лице в контролната книга на ацетиленовата станция. Чл. 135. Отменен. Чл. 136. Разрешения за експлоатация на ацетиленови генератори с работно налягане по-ниско от 0,07 МРа и на такива с работно налягане по-ниско от 0,07 МРа, на които посоченото в чл. 135 на настоящия правилник произведение е по-малко от 30, както и контролните книги за тях, се издават от поделението- стопанин на генераторите на основание на извършени от него определените в чл. 125, т. 1, 2, 3 и 4 на настоящия правилник изпитвания, съставляващи тяхното първоначално техническо освидетелстване. Чл. 137. (1) Предпазителните клапани на ацетиленовите генератори с високо налягане да се регулират така, че в генератора да не може да се получи налягане, превишаващо разрешеното работно налягане с повече от 10 %. (2) При първоначалното техническо освидетелстване контролиращото лице проверява регулирането на предпазителните клапани на ацетиленовия генератор с високо налягане и при нужда ги пререгулира, като пломбира един от тях. (3) (Нова) Проверките на пружинните предпазни клапани към ацетиленовите генератори да се провеждат съгласно изискванията на Наредба № 28 (обн., ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм. и доп. ДВ, бр. 101 от 1992 г.). Чл. 138. (Изм.) (1) Периодичните технически освидетелствания на ацетиленовите

генератори, обект на чл. 135 от настоящия правилник, се извършват от съответната РИТ в следните срокове: 1. вънщен преглед – ежегодно; 2. вътрешен преглед – най-малко веднъж на 3 години; 3. пълен преглед – най-малко веднъж на 6 години. (2) Ацетиленовите станции като цяло подлежат на пълен преглед с хидравлично и пневматично изпитване в случаите: 1. когато са преминали през ремонт или преустройства; 2. когато са били демонтирани и монтирани на ново място; 3. на които експлоатирането им е било преустановено за повече от една година; 4. по преценка на инспектора, контролиращ ацетиленовата станция. (3) При техническо освидетелстване по указание на органа, който ще извърши освидетелстването, собственикът (стопанинът) осигурява необходимия квалифициран и правоспособен персонал, уредите, съоръженията и приспособленията, КИП, електроенергия, както и всички други необходими условия за неговото правилно и безопасно провеждане. (4) След приключване на техническия преглед и освидетелстване се изготвя протокол, който трябва да съдържа следните данни: 1. състав на комисията, извършила техническото освидетелстване; 2. датата на провежданото техническо освидетелстване; 3. описание на конкретния начин и технологическа последователност на при извършване на съответното техническо освидетелстване; 4. Резултати от изпитанията и оценка за по-нататъшната експлоатационна годност на освидетелстваното (изпитваното) оборудване, като тези резултати се нанасят в контролната книга на ацетиленовата станция.; (5) За контролно-измерителните уреди собственикът (стопанинът) представя документи за извършените им метрологични проверки, а за предпазните устройства – протокол за настройката им. (6) Графиците за периодичните технически освидетелствания и прегледите на ацетиленовите инсталации се съгласуват предварително между контролните органи по труда и собственика (стопанина), с оглед осигуряване на оптимални условия за извършване на своевременен контрол. Чл. 139. На ацетиленовите генератори с работно налягане по-ниско от 0,07 МРа, както и на такива с налягане по-високо от 0,07 МРа, на които посоченото в чл. 135 на настоящия правилник, произведение е по-малко от 30, определените в чл. 125, т. т. 1, 2, 3 и 4 от настоящия правилник хидравлични и пневматични изпитания, се извършват от поделението-стопанин на генераторите от определено със заповед на ръководителя на поделението лице с необходимата техническа квалификация в сроковете, определени в чл. 138 на настоящия правилник. Чл. 140; (Изм.) (1) Собственикът (стопанинът), който експлоатира ацетиленови инсталации, независимо от периодичните прегледи и освидетелствания на контролните органи по труда, е длъжен да осигури извършването на: 1. външен преглед – най-малко един път в годината; 2. един път в годината пневматично изпитване за плътност на цялата ацетиленова инсталация; 3. пълен преглед с хидравлично изпитване – най-малко един път на две години. (2) Прегледите и техническите изпитвания се извършват по утвърден график от натоварени със заповед компетентни лица или ведомствени инспектори. Резултатите от същите се оформят в актове (протоколи), които се съхраняват в пожизненото дело

на ацетиленовата инсталация. (3) Собственикът (стопанинът) е длъжен да осигури провеждането на всички технически прегледи, обслужвания, ремонти и настройки на всички елементи от ацетиленовата инсталация и арматурата към нея, съгласно изискванията,-дадени от производителя,- инструкциите за обслужване и експлоатация и този правилник. За целта се изготвя, утвърждава и осигурява спазването на специален план-график за планово-предупредителните ремонти (ППР). За документиране на извършените ремонтни работи се използва дневника за ремонт на съоръженията на ацетиленовата станция (Приложение № 1 към Правилника). Чл. 141. Извънредно техническо освидетелстване на ацетиленови генератори с налягане; над 0,07 МРа се извършва в случаите, определени в т. 7.4 на Правилника за технически надзор на съдовете, работещи под налягане – 1970 г. и се състои от пълен преглед (с водно изпитване). Чл. 142. (1) Ежегодно окръжните (градска) инспекции по охрана на труда да извършват по избор проверки на ацетиленови генератори, които не се регистрират от тях. (2) Проверките да обхващат проверка на задълженията на ръководителите на поделенията-стопани на генераторите, на лицата, определени съгласно чл. 148 на настоящия правилник, на генераторчиците и на другия, поддържащ генераторите, персонал, предписани им с настоящия правилник и от по-преди извършени проверки. Чл. 143. (1) Резултатите от първоначалните, периодичните и извънредните технически освидетелствания на ацетиленови станции и на ацетиленови генератори да се нанасят от контролиращото лице в съответните им контролни книги. (2) Предписанията, направени след извършване на периодични или извънредни технически освидетелствания на ацетиленови станции и ацетиленови генератори от контролиращото лице и нанесени в съответните им контролни книги, са задължителни за изпълнение от страна на стопаните им. Чл. 144. (Изм.) Централните водни предпазители, водните предпазители на преносимите ацетиленови генератори и лостовите водни предпазители да се подлагат на хидравлично изпитване не по-малко от 1 път на 3 години, съгласно БДС 17185-90. Чл. 145. (Изм.) (1) Контролните органи по труда към МТСГ отразяват в контролните книги на ацетиленовата станция, резултатите и оценките от извършените периодични и извънредни прегледи чрез попълването на съответния ревизионен акт. За отстраняване на констатирани нарушения на нормативните актове по безопасността на труда се дават предписания и срокове за отстраняването им. ( (2) Спирането на ацетиленовата станция или елементи от нея от експлоатация се извършва по реда и начина, посочени в указанията за организиране, провеждане и отчитане на дейността на Главната инспекция по Труда и нейните специализирани териториални контролни органи, когато условията на труд застрашават живота и здравето на хората. Пускането в експлоатация на спряна ацетиленова инсталация може да стане само от контролните органи, които са предписали спирането. Чл. 145-А. (Нов) Собственикът (стопанинът), който стопанисва ацетиленова инсталация, е длъжен да състави (оформи) досие за нея, в което да съхранява: 1. паспорта. на инсталацията и тези на отделните й елементи; 2. всички актове за прегледи и технически освидетелствания на инсталацията и отделните нейни елементи; 3. разрешението за въвеждане на инсталацията в експлоатация; 4. всички документи за извършени ремонти и преустройства, линейни схеми, сертификати от вложени материали и т.н.;

5. инструкции за безопасно експлоатиране, обслужване и ремонт на ацетиленовата станция; 6. контролна книга на ацетиленовата инсталация. 5. ГЕНЕРАТОРЧИЦИ Чл. 146. До обслужване на ацетиленови станции да се допускат само лица – генераторчици, притежаващи удостоверение на генераторчик. Чл. 147. Отменен. Чл. 148. Ръководството на поделени или на обекта, в което се експлоатират ацетиленови станции и (или) генератори за ацетилен, да определя със заповед лице със съответна техническа квалификация, което да отговаря за тяхното безопасно състояние и действие, за складовете за калциев карбид и за тръбопроводите с уредите и съоръженията към тях. Чл. 149. (1) Периодични проверки на знанията на генераторчиците да се извършват най-малко 1 път в годината от лицето, определено съгласно изискването на чл. 148 от настоящия правилник. (2) Резултатите от проверочните изпити да се нанасят в специален дневник и да се подписват от лицето, провело проверката на знанията на генераторчиците. Чл. 150. (Изм.) (1) По време на експлоатацията собственикът (стопанинът) е длъжен да осигури непрекъснато наблюдение на ацетиленовата станция от правоспособни лица, съгласно изискванията на чл. 146 от настоящия правилник. (2) Показанията на измервателните уреди на ацетиленовите генератори и газголдери да се записват през интервал от 4 часа в дневник за отчитане работата на ацетиленовата станция. Чл. 151. Отменен. 6. ПРЕНОСИМИ АЦЕТИЛЕНОВИ ГЕНЕРАТОРИ Чл. 152. (1) Преносимите ацетиленови генератори да се ползват предимно на открито или под навеси. (2) При изпълнение на временни заваръчни работи се разрешава преносими ацетиленови генератори да се ползват: 1. на територията на промишлени предприятия, на строежи, в дворове на жилищни сгради и други подобни, където това не е забранено; 2. в работни и жилищни помещения при условие, че те имат обем не по-малък от 300 m3 за всеки генератор и се проветряват или имат обем над 100 m3, ако генераторът е поставен в едното, а заваръчните работи се извършват в другото (съседно) помещение; 3. в горещи цехове (ковашки, термични, леярски, котелни и други подобни) на разстояние не по-малко от 10 m от открит огън или от нагрети предмети, но само на такива места, където няма опасност от нагряване на генератора от лъчиста топлина, от попадане върху нето на горещи метални частици или искри или от засмукване на отделящ се ацетилен от работещи пещи, вентилатори, компресори и други подобни; 4. на други места над земното ниво при условие, че има писмено разрешение от съответния отговорен ръководител на поделението или на обекта (строежа) и от органите на противопожарната охрана. Чл. 153. Забранено е поставянето и ползването на преносими ацетиленови генератори, даже и временно;

1. около местата на вземане на въздух от компресори, вентилатори и от други съоръжения; 2. в помещения, където е възможно отделянето на вещества (например хлор), образуващи с ацетилена самовзривращи се смеси; 3. в помещенията, където има или се отделят леснозапалителни вещества (сяра, фосфор и др.); ! 4. на строящи или ремонтиращи се кораби, на стагели, пристанища и докове. Чл. 154. Преносимите ацетиленови генератори да се поставят на разстояние не помалко от 10 m от мястото, където се извършва заваряване, рязане или други газопламъчни работи по метали и от всеки друг източник на огън или на искри. Чл. 155. Забранено е заредени с калциев карбид преносими ацетиленови генератори: 1. да се поставят или ползват в наклонено положение; 2. да се оставят без надзор: а) в случай на отлъчване на лицето, обслужващо генератора, да се осигурява охрана на последния. Чл. 156. Заредените с калциев карбид преносими ацетиленови генератори да се пазят от сътресения, удари, наклоняване и падане. Чл. 157. Забранено е ползването на преносим ацетиленов генератор за високо налягане преди установяване изправността на регулатора на газообразуването му. Чл. 158. (1) Забранено е ползването за извършване на заваръчни работи по метали на зареден преносим ацетиленов генератор, поставен на една количка съвместно с кислородна бутилка. (2) Допуска се съвместно транспортиране на една количка нанезаредени ацетиленов генератор с кислородна бутилка. Чл. 159. Отменен. Чл; 160. Забранено е ползването на един преносим генератор за захранване с ацетилен на повече от един заваръчен пост, освен ако той не е специално устроен за тази цел и не са налице необходимите допълнителни предпазни устройства. Чл. 161 Течността във водния предпазител на преносимия ацетиленов генератор през време на работа да се поддържа до определеното ниво, като проверката му и доливането на течност в предпазителя се извършва при спряно газоподаване към него. Чл. 162. При експлоатация на преносими ацетиленови генератори на открито или в помещения при температура по- ниска от 0°С: 1. генераторът да се покрива с ватен калъф; 2. маркучите и тялото на вентила и водния предпазител да се гоплоизолират; 3. водният предпазител да се зарежда с подходяща течност, незамръзваща при температурата на околната среда; 4. при ползване на генератора за захранване с ацетилен на заваръчен пост, разположен в помещение с температура на 0 °С, се допуска да се снеме водният предпазител от генератора и да се монтира в помещението, като се съедини с генератора, посредством маркуч; 5. след привършване ползването на генератора, да се изпълняват изискванията на чл. 163 от настоящия правилник, да се изважда зареждащото му устройство и да се източва напълно водата от генератора; 6. при замръзване на водата в генератора, във водния му предпазител или в маркучите, същите да се размразяват в затоплено помещение, като се поставят на разстояние не по-малко от 10 т от източници на огън, искри и други подобни.

а) размразяването на генератора може да се извършва и посредством топла вода или пара; б) забранено е за размразяване да се ползват открит пламък, електрически нагревателни уреди, нагорещени парчета метал или по други начини, както и да се поднася към тях вода в съд, нагряван на открит огън или пламък; в) забранено е откъртването на лед от замръзнал генератор. Чл. 163. След окончателно привършване ползването на преносим ацетиленов генератор: 1. калциевият карбид в Генератора напълно да се доработва; 2. да се отстранява от ;него отработената карбидна каша, като същата се изхвърля на определеното за нея място; 3. да се промиват с вода корпусът на генератора и ретортите с касетките за карбид; 4. генераторът и затвореният с капак съд с останалия неизползван карбид да се поставят на безопасно място. Чл. 164. Помещението в което е, бил ползван преносим ацетиленов генератор, след привършване на работата с него основно да се проветрява. Чл. 165. При ремонт на преносими ацетиленови генератори да се спазват основните изисквания, указани в „Експлоатация, обслужване и ремонт на ацетиленови станции, и генератори“ от настоящия правилник, отнасяли се до тях и изискванията на местната инструкция по безорабността, хигиената на труда и противопожарната охрана при извършване на ремонтни работи по ацетиленови генератори, съобразена с конкретните условия. 7. ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ОБСЛУЖВАНЕ И РЕМОНТ НА АЦЕТИЛЕНОВИ СТАНЦИИ И ГЕНЕРАТОРИ Чл. 166. Забранено е при експлоатация на ацетиленови генератори: 1. да се поставя карбид в мокри зареждащи касетки; 2. да се зареждат с калциев карбид с размери, неотговарящи на указаните такива в паспортите им; 3. да се зареждат с количества калциев карбид по-големи от тези, определени в паспортите им; 4. да се увеличава газообразуването свръх максималната производителност, указана в паспортите им; 5. да се повишава налягането в генераторите над максимално допустимото такова, указано в паспортите им; 6. да се изключва от действие автоматичния им регулатор, ако имат такъв; 7. Да се отваря капакът на зареждащото устройство на ретортите на генераторите от всички системи с високо налягане, докато не се изпусне намиращият се в него под налягане газ; 8. да се изменя конструкцията на детайлите и възлите им; 9. да се използват неоригинални или неизправни зареждащи устройства. Чл. 167. Нивото на течността във водните предпазители да се проверява не по-малко от 3 пъти на работна смяна, като доливането на течност да се извършва при прекратено подаване на газ към водния предпазител. Чл. 168. (1) Преди започване на ремонтни работи в ацетиленови станции или на генератори, заангажираните в тях лица подробно да се инструктират за безопасните условия и начина на извършване на работите, които те са длъжни да спазват. (2) Ремонтните работи да се извършват под ръководството на определени отговорни лица.

Чл. 169. Преди почистване на ацетиленов генератор, същият да се освобождава от ацетилена, калциевия карбид и праха, след което да се промива и продухва по инструкцията, разработена за дадената конструкция генератори. Чл. 170. Преди спиране на ацетиленова станция за ремонт: 1. да се доработва заредения в генераторите калциев карбид; 2. да се изнася всичкия калциев карбид от помещенията на . ацетиленовата станция, от междинния склад и от подготвителното помещение; 3. да се почистват всичките помещения от карбиден прах; 4. да се прекъсва връзката между ямата за обработената карбидна каша и свързващия я с генераторното помещение канал; 5. да се изключват от ацетиленовата станция всички външни газови мрежи (тръбопроводи) посредством поставяне на заглушки; 6. да се изпуска в атмосферата ацетиленът от всички апарати, компресори, газодувки, газголдери и комуникации от станцията; 7. да се изпуска или изважда всичката отработена карбидна каша от газообразувателите на генераторите (без да се разглобяват); 8. да се изважда хератолът от химическия очиститепли да се изолират очистителите от другите апарати; 9. да се запълват с вода всички апарати и комуникации до най-горно ниво и се осъществява цялостно изпускане на водата след 10-15 минутен престой (тази операция да се извършва не по-малко от 3 пъти); 10. да се продухват посредством азот апаратите и комуниникациите с изпускане на азотно-ацетиленовата смес през общата или през специално устроена вентилационна система, от най- високо намиращата се точка на всичкото продухвано оборудване; 11. да се разединяват всички апарати и им се отварят люковете и продухващите кранове, като същевременно се отварят и вратите и прозорците на помещенията и им се осигурява проветряване продължение на не по-малко от 8 часа; 12. добре да се почистват отвън и отвътре от отработена карбидна каша всичките апарати, като се прави периодично промиване на същите със струя вода под налягане; 13. след промиването, апаратите да се напълват с вода до най-горно ниво; 14. да се измиват със силна струя вода помещенията и всичкото обзавеждане в тях; 15. окончателно да се почиства и промива каналът за отвеждане на отработената карбидна каша. Чл. 171. (1) Преди започване на газопламъчни работи или на работи и дейности, свързани с ползване на нагрети уреди или инструменти на пламък или на огън, да има съответно разрешение от органите по противопожарна охрана след предварително проведени анализи на проби от въздух от най-високите точки впомещенията на ацетиленовата станция и от подготвените за ремонт апарати, уредби и съоръжения, които сигурно да показват ч отсъствието на взривоопасни концентрации на ацетилен. (2) Съдържанието на ацетилен в пробите не трябва да превишава 0,3 тд/С Чл. 172. Всички видове ремонти на ацетиленови станции, свързани с ползване на открит огън, нагряване и искрообразу- ване, да се провеждат при пълно прекратяване на работата на ,5: станцията. Чл. 173. (1) Забранено е ползването при експлоатация, обслужване, поддържане и ремонт на ацетиленови станции генератори на стоманени инструменти, можещи да създават

искри. (2) Ползваните ключове, чукове, секачи, лопати, гребки, стъргалки и др. да са направени от дърво или от други неискрящи при удар материали, с изключение на мед и нейните сплави, съдържащи повече от 70 % мед. Чл. 174. (1) При генераторите за ацетилен с производителност до 20 m3/h се допуска да се извършва продухване на оборудването от въздуха посредством ацетилен. (2) При производителност на генератори, по-голяма от 20 m3/h ацетилен, продухването да се извършва посредством азот или въглероден двуокис от бутилки. Азотът, ползван за продухване, да не съдържа повече от 2,5 % кислород. (3) Продължителността на продухването да се определя с местна инструкция, съставена на основание анализите на изходящата смес при продухването. Чл. 175. Преди започване черпане за работа на ацетилен от новозареден с калциев карбид генератор, да се изпуска в атмосферата порцията взривоопасна ацетилено-въздушна смес. Чл. 176. Изпусканият ацетилен от предпазните устройства и продухващите газове да се отвеждат на височина не по-малка от 3 m над най-високата точка на сградата или съоръжението, разположени в радиус до 15 m от ацетиленовата станция, но не по-малко от 6 m от нивото на терена, като задължително се поставят огнепреградители на отвеждащите тръбопроводи. Чл. 177. Забранено е в помещенията на ацетиленовата станция и на местата, където са установени преносими генератори, ползвани като стационарни; извършването на работи, които не са свързани с производството на ацетилен. Чл. 178. Отработената карбидна каша при изваждането й от генераторите, да се поставя в предназначените за нея съдове, с които да се изхвърля в определената за нея яма (утайник). Чл. 179. (1) (Изм.) За изпускане на отработената карбидна каша от ацетиленовите генератори да се устройват на открито, в близост до генераторното отделение, утайници (ями) за нея. (2) Закритите утайници за отработената карбидна каша да имат люкове за изпразването им и естествена изсмукваща вентилация. Изсмукващият тръбопровод да е с дефлектор и да е изведен на височина най-малко 1m над върха на покрива на найвисоката сграда в радиус 30 m от утайника. (3) Откритите утайници за отработена карбидна каша (на малките или на временните ацетиленови станции) да се ограждат на височина не по-малка от 1m с поставена в долния край на ограждението на защитна бордова дъска с височина не по-малка от 0,15 m. (4) Каналите за изпускане (отвеждане) на отработената карбидна каша да са от закрит тип и да са достъпни за почистване и измиване с вода. (5) Утайниците за отработената карбидна каша да се очистват (изпразват) своевременно, като не се допуска същите да се препълват. (6) Около утайниците за отработена карбидна каша да се поставят табели с надписи, забраняващи пушене, палене на огън, пренасяне на горящи, нажежени или тлеещи предмети, инструменти работещи с открит пламък и други подобни, на разстояние помалко от 10 m от тях. Чл. 180. Забранено е разливането на отработена карбидна каша в помещенията на

ацетиленовата станция и на територията около нея. Чл. 181. Забранено е изпускането в общата канализация и във водоемите за отточните води на съдържащите разтворен ацетилен води от газголдера, от утайниците за отработена карбидна каша и от другите апарати и съоръжения преди пречистването им. Чл. 182. Забранено е откъртването на лед от замръзнали генератори и тръбопроводи за ацетилен. Б. ГАЗОПРОВОДИ 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ИЗИСКВАНИЯ Чл. 183. (1) Настоящите изисквания към вьтрешностанционните, междуцеховите и цеховите ацетилено- и кислородопроводи за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали са задължителни при проектиране, строителство монтаж, техническо освидетелстване и експлоатация на същите. (2) Изискванията към ацетилено- и кислородопроводите, както и към газопроводите за газове – заменители на ацетилена, дадени на други места в настоящия правилник, да се изпълняват при работите и дейностите, обект на предходната алинея. (3) Газопроводите за ацетилен и кислород да отговарят на изискванията на Противопожарните строително-технически норми – 1972 г. и на настоящия правилник. Чл. 184. (1) Строителството и монтажът на газопроводите да се извършва по проект, съгласуван и утвърден по реда, указан в чл. 124 от настоящия правилник. (2) Забранено е извършването на изменения и отклонения от проекта и чертежите към него, без писмено съгласие на организацията, която ги е изготвила, както и изпълнението им . преди надлежното им съгласуване и утвърждаване по реда, указан в чл. 124 от настоящия правилник. Забележка. А. Ацетиленопроводите по предназначение се делят на: 1. вътрешностанционни – тръбопроводите, разположени вътре в ацетиленовата станция, тези по централния воден предпазител и тези между ацетиленовата станция и сградата на пълначното отделение; 2. междуцехови – тръбопроводите, транспортиращи ацетилен, от ацетиленовата станция до помещенията (цеховете) – потребители; 3. цехови – тръбопроводите, транспортиращи ацетилен вътре в цеховете (помещенията) до потребителите на ацетилен; 4. магистрални – тръбопроводите, транспортиращи ацетилен в големи количества на големи разстояния. Б. Ацетиленопроводите в зависимост от работното налягане на газа, който транспортират, се разпределят на 3 групи: 1. ацетиленопроводи за ниско налягане – с налягане на ацетилена в тях до 0,01. МРа вкл.; 2. ацетиленопроводи за средно налягане – с налягане на ацетилена в тях по-високо от 0,01 МРа, до 0,15 МРа вкл.; 3. ацетиленопроводи за високо налягане – с налягане на ацетилена в тях пo-високо от 0,15 МРа. В. Тръбопроводите за газообразен кислород, в зависимост от работното налягане на кислорода, който транспортират се разпределят в 4 категории: 1. първа категория – кислородопроводи с налягане’ на кислорода в тях по-високо от 6,4 МРа, до 20 МРа; | 2. втора категория – кислородопроводи с налягане на кислорода в тях по-високо от 2,5

МРа, до 6,4 МРа вкл.; 3. трета категория – кислородопроводи с налягане на кислорода в тях по-високо от 1,6 МРа, до 2,5 МРа вкл.; 4. четвърта категория – кислородопроводи с налягане на кислорода в тях до 1,6 МРа вкл.! Чл. 185. Вътрешностанционните ацетиленопроводи- за средно и високо налягане да се правят само от стоманени безшевни тръби по БДС 6175-66, БДС 6057-66 и БДС 6111-72; а тези за ниско налягане могат да се правят и от електрозаварени стоманени тръби по БДС 5918-66. Чл. 186. Междуцеховите и цеховите ацетиленопроводи да се правят от стоманени безшевни тръби по БДС 6175-66, БДС 6057-66 и БДС 6111-72. Чл. 187. (1) Надземните кислородопроводи от 1-ва категория да се правят само от медни или от месингови тръби, съответно по БДС 1773-71 и БДС 1785-71. (2) Подземните кислородопроводи от 1-ва категория могат да се правят и от стоманени безшевни тръби по БДС 6175-56 и БДС 6111-72. (3) Кислородопроводите от 2-ра, 3-та и 4-та категория да се правят от стоманени безшевни тръби по БДС 6175-66, ;БДС 6057-66 и БДС 6111-72, като кислородопроводите от 4-та категория могат да се правят и от електрозаварени стоманени тръби по БДС 5918-66.; Чл. 188. (1) Качеството на материала на тръбите да отговаря на изискванията на съответните БДС и да се удостоверява със сертификат. (2) При липса на сертификат, предварително да се прарят лабораторни анализи и провеждат лабораторни изпитвания на материала на тръбите за установяване целесъобразността на ползването им. Чл. 189. (1) Диаметърът на тръбопроводите за газообразен кислород да се определя, като се изходва от икономичните скорости определяни по отделно за всеки тръбопровод. (2) Препоръчителните скорости на движение на кислорода в тръбопроводите са дадени в таблица 2. Таблица 2

Работно налягане в МРа

Скорост на движение Работно иа налягане в кислорода МРа в m/s

до 0,1

до 20

Скорост на. движение на кислорода в m/s

над 1,6 до 3,5 ДО 6

над 0,1 до 0,3 ДО 15

над 3,5 до 10,0

до 4

над 0,3 до 0,6 до 12

над 10,0 до 20,0

до з

над 0,6 до 1,6 ДО 10 Чл. 190. Дебелината на стените на стоманените междуцехови и цехови газопроводи се определя посредством разчети, но при всички случаи за ацетиленопроводите да не е по-малка от тази, указана в таблица 3. Таблица 3

Външен диаметър на тръбите в mm

Дебелина на стените на тръбите в mm при подземно полагане

при надземно полагане

45 и по-малко

2,5

3,5

45 до 76

3,0

4,0

76 до 89

3,5

4,5

89 до 133

4,0

5,0

133 до 159

4,5

5,5

Чл. 191. (1) Преди започване монтаж на кислородопроводи да се извършва преглед на вътрешната и външна повърхности на тръбите и при откриване на следи от масла или мазнини тръбите да се обезмасляват и подсушават. (2) Обезмасляването с разтворители да се извършва по специална инструкция на завода-производител на тръбите или по такава на монтажната организация. (3) Обезмасляването и подсушаването на тръбите да се извършва на открито, а на арматурата – на открито или във вентилирани шкафове. (4) Допуска се тръбите да се обезмасляват чрез нагряване в пещи при температура 400 °С в продължение на 2 часа. (5) Тръбите, подготвени за монтаж, да се запушват от двата края с дървени тапи за предпазване от замърсяване. Чл. 192. При кислородопроводите за високо налягане да ползва месингова или бронзова арматура, специално предназначена за кислород. Чл. 193. Арматурата на кислородопроводите преди монтиране да се подлага на пълно разглобяване, обезмасляване и подсушаване в съответствие с инструкцията за това на заводите- производители. Чл. 194. (1) За измерване налягането на кислорода да се ползват само кислородни манометри, на които корпусът е боядисан в син цвят и имат надпис на циферблата си „КИСЛОРОД. МАСЛООПАСНО“. (2) На скалата на циферблата на манометрите да има червена черта, съответстваща на максимално допустимото работно налягане. Чл. 195. (1) Забранено е ползването за уплътняване на резбови съединения на кислородопроводи на лен, кълчища, конци и други подобни материали, както и на миниум, бои, лакове и други материали, съдържащи масла или мазнини. (2) Допуска се съединяване посредством муфи, замазани с оловна глеч, приготвена с дестилирана вода. Чл. 196. Забранено е монтирането на кислородопроводи да се извършва от работници със замърсени с масла или с мазнини ръце, работно облекло, инструменти и др. Чл. 197. Забранено е по ацетиленопроводи да има тръбна арматура и други детайли от мед и медни сплави, съдържащи повече от 70 % мед. Чл. 198. (1) При монтиране на ацетиленопроводи надлъжните заваръчни шевове на тръбите да се разполагат от горната страна за избягване на интензивна корозия по тях от кондензиращата влага. (2) При газопроводи с диаметър на тръбите над 100 mm надлъжните им шевове да се разместват един спрямо друг на 100 mm разстояние, мерено по диаметъра да тръбата, при спазване на изискването от предходната алинея. Чл. 199. (1) Тръбите на газопроводите да се монтират чрез заваръчни съединения. (2) фланцеви и резбови съединения се допускат само на местата на присъединяване на тръбите към машини, съоръжения, арматура, контролно-измервателни уреди и при

изпълнение на монтажни съединения на места, които са недостъпни за заваряване, но при осигуряване на възможност за наблюдаване и проверка. (3) фланцево съединение се допуска при присъединяване на тръбопровод към вътрешностанционен ацетиленопровод. Чл. 200. (1) Конструкцията на уплътнителните повърхности на фланците, типът и материалът на уплътнителите на тръбопроводите да се приемат и ползват в зависимост от налягането. (2) Набивката на салниците в арматурата на кислородопроводите да отговаря на тази, приета за работа в кислородна среда. Чл. 201. (1) Вътрешностанционните ацетиленопроводи могат да се прокарват както по стените на сградата, така и в отделни канали. (2) За избягване на събиране на ацетилен в канала, последният да се вентилира посредством поставен към него тръбопровод за осигуряване на естествена изсмукваща вентилация, изведен извън сградата. Чл. 202. При ползване на ацетилен, за допълнителна защита от проникване на пламък при взривен разпад на същия, да се поставят огнепреградители (сух или мокър тип): 1. на ацетиленови батерии – между колектора и редуцир- вентила на батерията; 2. на ацетиленопроводи с диаметър по-голям от 100 mm; 3. на междуцехови и вътрешноцехови комуникации на ацетилен-концентрата, например: а) на изхода от всеки агрегат (при агрегатна схема на производството); б) на колектора на ацетилен-концентрата; в) на входа и на изхода на газголдера при последователно свързване на същия в схемата; г) на входа в цеха или на агрегата за преработване на ацетилен; д) на тръбопровода пред мястото на подаването на некондиционирания ацетилен на факел. Чл. 203. Газопроводите да са защитени от статично електричество и от пряк удар на мълния в съответствие с изискванията на Гръмоотводни инсталации. Норми и правила за проектиране, изпълнение и приемане в експлоатация – 1972 г., глава 3 – „Защита на сгради и съоръжения с нормална пожароопасност“ – Надземни тръбопроводи, електроснабдителни и съобщителни въводи – 3.2.4. Чл. 204. (1) Прокарването на междуцехови газопроводи се извършва предимно по надземен способ – на отделни стоящи колони и естакади от негорим материал или по сгради, при спазване условията и изискванията на Противопожарните строителнотехнически норми – 1972 г., глава IX, раздел.„И“, буква „в“;- Надземни газопроводи и изискванията на настоящия правилник. (2) (Изм.) Допуска се подземно прокарване на междуцехови газопроводи в канали, засипани с пръст или пясък при спазване условията и изискванията на Наредба № 2 за противопожарни строително-технически норми от 5.Х/.1986 г. И БДС 15478-90.1 ; Чл. 205. Отменен. Чл. 206. Отменен. Чл. 207. Отменен. Чл. 208. (1) Подземно прокарваните газопроводи да се полагат на дълбочина не помалка от 0,8 m мерена от горната страна на тръбата до земната повърхност. (2) Допуска се намаляване на дълбочината на газопровода на неголеми участъци (при пресичане на подземни съоръжения) при условие, че газопроводът бъде защитен от влиянието на динамични натоварвания. При прокарването на газопроводи за влажен газ на по-малка дълбочина да се вземат мерки за тяхното затопляне.

Чл. 209. (1) На подземните газопроводи за неподсушен ацетилен на разстояние 100-150 m от ацетиленовата станция, да има влагоотделител. (2) Местата на следващите влагоотделители по протежение на ацетиленопровода да се определят с проектни разчети. Чл. 210. Ако ацетиленът не се подсушава, междуцеховите газопроводи да се предпазват от замръзване и запушване, като: 1. газопроводите се полагат на дълбочина в земята по-ниска от границата на замръзване на почвата при спазване изискването на чл. 208 от настоящия правилник; 2. надземните газопроводи да се полагат заедно с подшиващ паропровод с ниско налягане (температура до 150 °С в обща топлинна изолация от негорим материал; 3. газопроводи с дължина до 50 m от източника на захранване, да се топлоизолират; | 4. подземните газопроводи с дължина по-голяма от 50 m могат да се полагат без топлинна изолация при условие, че на предшестващия участък с дължина 100-150 m от източника на захранване, тръбите са положени по-ниско от границата на замръзване на почвата, имат наклон за оттичане на водата и влагоотделител в края на участъка. Чл. 211. При подземно съвместно полагане на тръбопроводи за ацетилен и кислород в един канал с тръбопроводи за други газове (с изключение на хлор): 1. всички газопроводи да се разполагат в една хоризонтална равнина със светло разстояние между тях най-малко 0,4+0,5 m; 2. тръбопроводите да се засипват с пръст; 3: засипката от пръст да се трамбова до изравняване на насипа с околната повърхност на земята. Чл. 212. Забранено е полагането на газопроводи: 1. в канали, незасипани с пръст, в проходни и полупроходни тунели и в подземни помещения на сгради, където е възможно натрупване на взривоопасни газовъздушни смеси; 2. през помещения и съоръжения, които не са потребители на газ; 3. заедно с електрически и сигнални инсталации; 4. на територията, заета от складове, както и под сгради. Чл. 213. Подземните газопроводи, които пресичат (преминават кръстосано) под пътища или жп линии да отговарят на следните изисквания: 1. ъгълът на пресичането на газопровода спрямо оста на пътя или на жп линията да не е по-малък от 45°; 2. на местата на пресичането газопроводът да се поставя в защитна метална тръба, двата края на която да се извеждат на не по-малко от 3 m от външната релса на жп линията или от края на платното на пътя; 3. диаметърът на защитната тръба да осигурява междина не по-малка от 20 mm по целия периметър между нея и газопровода и да не е по-малък от 100 mm; 4. в местата на пресичането газопроводът да има възможния най-малък брой заварени съединения Чл. 214. При кръстосано преминаване на подземен газопровод спрямо други подземни съоръжения и комуникации (паропроводи, топлопроводи, водопроводни и канализационни тръби и др.) светлото разстояние по вертикала до тях да не е помалко от 0,15 m, а между него и електрически или телефонни кабели – не по-малко от 0,5 m. Чл. 215. (1) Разстоянието по хоризонтала между подземен газопровод до съседни сгради и съоръжения да се приема по Таблица 5.

Таблица 5

Разстояния на подземни газопроводи от: газопроводи от:

Минииално разстояние в m до газопровода за: кислород-до 1,6 МРа ацетилен- dо 0,07 МРа

кислород-над 1,6 МРа. ацетилен – над 0,07 МРа

Стени на сгради с подземни помещения, тунели, канапи, кладенци и шахти

3,0

5,0

Стени на сгради без подземни помещения

1,5

2,5

Дървесни насаждения

2,0

2,0

Електрически кабели

1,0

1,0

Вътрешно-заводски 3,5 жп линии (от оста)

3,5

Водопроводи, канализация

1,0

1,0

Надземни подкранови пътища

1,5

1.5

(2) Допуска се намаляване на разстоянията по таблица 5 до два пьти при условие, че газопроводът в тези места се прокарва през метален защитен кожух. Чл.216. На подземните ацетиленопроводи за ниско и средно налягане периодичното отстраняване на водата от дренажните им устройства да се извършва с помпа през тръба, изведена на повърхността на земята. Чл. 217. На подземните тръбопроводи за ацетилен високо налягане и за кислород водата от дренажните им устройства да се отстранява като се използва налягането на самия газ. Чл. 218. Отменен. Чл. 219. Отменен. Чл. 220. Отменен. Чл. 221. При прокарване на ацетиленопровод в подземен канал, на последния да има контролни шахти, устроени през 50 m по неговото протежение. | Чл. 222. (1) Тръбопроводите за неподсушен ацетилен да се прокарват с наклон не помалък от 0,0015 към страната на влагоотделителя, поставен в най-ниската точка на трасето на газопровода. (2) Влагоотделителите да се поставят под земята с извод за отделяне на кондензата. Чл. 223. На краищата на надземната част на газопроводите да има щуцери със запушалки или пробки за изпускане на въздуха при хидравлични изпитвания и за продухване. Чл. 224. (1.) Спирателната арматура на подземните газопроводи да се поставя в

защитни кожуси, положени в земята, с изводи на повърхността за управление на същата. (2) Забранена е направата на кладенци по тръбопроводите за полагане на спирателната арматура. Чл. 225. (1) При подземно и надземно положени газопроводи с вътрешен диаметър до 50 mm компенсирането на топлинните удължения се осъществява по правило по пътя на самокомпенсирането, без предвиждане и монтиране на специални компенсатори. (2) При газопроводи с вътрешен диаметър над 50 mm необходимостта от предвиждане и монтиране на специални компенсатори се установява чрез съответни разчети. Чл. 226. Височината на надземните газопроводи, при преминаването им над съоръжения да не е по-малка от тази, дадена в таблица 6. Таблица 6 Наименования на съоръженията, над които Височина преминават газопроводи вт В местата, предназначени за преминаване на пешеходци

2,2

В свободните територии, извън местата за преминаване на транспортни средства и хора

0,5

В местата на пресичане на автопътища

4,5

В местата на пресичане на неелектрифицирани жл линии (до глава релса)

5,6

В местата на пресичане на електрифицирани жп линии и трамваи (до глава релса)

7,1

В местата на пресичане с контактни мрежи 7,3 на тролейбуси В местата на пресичане с вътрешно заводски жп линии за превозване на разпопен чугун или горещ шлак (до глава релса)

10,0

Също, но при газопровод с топлинна.защита

6,0

Чл. 227. При надземно прокарване по едно трасе заедно с други газопроводи на тръбопроводи за ацетилен и кислород, тръбопроводът за ацетилен да се разполага най-отгоре на самостоятелни опори, под него на светло разстояние не по-малко от 250 mm – тръбопровода за кислород; другите газопроводи да се разполагат на светло разстояние не по-малко от 250 mm от този за кислород, при осигуряване на възможност за оглед и ремонт. Чл. 228 (1) Надземните газопроводи след почистване да се грундират и боядисват с боя в цвят, съответстващ на преминаващия през него газ, съгласно БДС 5044-73 „Тръбопроводи.Цветно означение в зависимост от протичащите вещества“. (2) Подземните стоманени газопроводи след почистване да се покриват с противокорозионна изолация в съответствие с указанията, дадени в проекта.

(3) Забранено е полагането на подземни стоманени газопроводи без антикорозионно покритие. (4) Видовете на боята, на антикорозионното покритие и на изолацията, както и на технологията на тяхното полагане; да се определя от организацията, проектирала газопроводите. (5) При наличие на топлинна изолация, оцветяването на газопроводите да става по външната й обвивка. (6) Топлинните изолации да се изпълняват от негорими материали.; 3. ЦЕХОВИ ГАЗОПРОВОДИ Чл. 229. (1) Цеховите газопроводи, като правило, се полагат открито по стените или колоните на сградите. & (2) В случаите, когато изискването да предходната алинея не е изпълнимо, допуска се полагането на газопроводите в проходими канали, засипани с пясък и покрити с негорими капаци. (3) Допуска се съвместно полагане на ацетиленопроводи и кислородопроводи в един канал при наличие на разделителна негорима стена между тях и засипване на двете отделеря на канала с пясък. Чл. 230. Между външните стени на каналите за газопроводи и каналите за вентилация, електрически кабели, електрошинопроводи, паропроводи и други подобни, както и между каналите на газопроводите и водопроводни и канализационни шахти (кладенци) да има разстояние не по-малко от 1 m. Чл. 231. Забранено е прокарването на газопроводи през димоотводни канали и вентилационни въздухопроводи, както и на разстояние помалко от 1 m от повърхности с температура над 150 оС. Чл. 232. (1) Газопроводите, преминаващи през стени от кухи тухли, да се поставят в защитна метална тръба с диаметър не по-малък ог 100 mm, при осигуряване на междина не по-малка от 20 mm по целия периметър между газопровода и защитната тръба. (2) Междината между тръбите да се запълва с азбест или с друг влакнест негорим материал. Чл. 233. (1) Газопроводите, подаващи газ в цехове, да преминават само през външните им стени в близост до мястото на неговата употреба, при спазване изискванията на чл. 231 и 232 от настоящия правилник и на Противопожарните строително- технически норми-1972 година. (2) Вътре в цеха, до стената, на достъпно и удобно за обслужване място, на газопровода да има спирателен вентил с манометър. (3) При необходимост спирателният вентил може да се поставя и извън сградата в заключващ се шкаф. Чл. 234. (1) Газопроводите, които захранват заваръчните постове в цеховете, да се полагат на височина не по-малка от 2,5 м от пода, като газопроводът за кислород се поставя най-малко 0,25 м под този за ацетилен. (2) Спирателната арматура може да се поставя на височина, удобна за обслужване. (3) За често ползваната арматура по газопроводите, разположена на височина над 2,2 m от пода на помещението да има стълби и площадки с ограждения, направени от негорим материал. Чл. 235. При прокарване на цехови газопроводи да се спазвал изискванията на чл. 223, 225, 226, 227 и 228 от настоящия правилник. Чл. 236. (1) Газопроводите да са отдалечени от електрокомуникации и от други

източници, при които е вьзможно искрообразуване, както и от открит пламък на разстояния, показани в таблица 7. Таблица 7

Източници на искри или на открит пламък

Най-малко разстояние до газопровода в т

Изолирани електрически 0,5 проводници и електрически кабели Оголени електрически проводници, щинопроводи, тролейбусни ел. проводници, пускова ел. апаратура 1,0 и други подобни източници, при които е възможно искрообразуване Източници на открит пламък (заваръчна дъга, газова горелка и други подобни източници)

1,5

(2) В отделни случаи разстоянията, указани в таблица 7 до електрокомуникациите и другите източници на открит пламък, могат да се намаляват до два пъти, ако газопроводът е положен в защитна метална тръба с диаметър не по-малък от 100 mm при осигурена междина не по-малка от 20 mm по целия периметър между него и тръбата. (3) Ако електрическите проводници са положени в тръба, разстоянието от газопровода до тях може да се намалява до 250 mm. Чл. 237. (1) Ползването на газ да става от газоразпределителни постове. (2) От газоразпределителците постове за ацетилен и водород ползването на газ да става през водни предпазители при наличието на съответната спирателна арматура. (3) Газоразпределителният пост за кислород да има спирателен вентил и шуцер за присъединяване на редуцир-вентила. (4) (Изм.) За горивни газове-заменители на ацетилена вместо воден предпазител се допуска ползването на сух предпазител. (5) Вместо воден предпазител за ацетилен и за други горими газове се допуска поставянето на сух предпазител Чл. 238. (1) Газоразпределителните постове да се монтират в метални, вентилирани заключваеми шкафове, поставени на височина от пода на помещението най-малко 0,6 m. (2) Разстоянието между шкафовете на ацетиленовия и кислородния постове да не е по-малко от 0,15 m. (3) Шкафовете да се боядисват с маслена боя: 1. за ацетилен – в бял цвят с надпис с червени букви „АЦЕТИЛЕН. ОГНЕОПАСНО“; 2. за кислород – в син цвят с надпис с черни букви „КИСЛОРОД. МАСЛООПАСНО“:

3. за другите горивни газове, освен за водорода – в червен цвят с надпис с бели букви „ГОРИВЕН ГАЗ. ОГНЕОПАСНО“. Чл. 239. Лостовите водни предпазители да се подбират в съответствие с работното налягане в газопровода и с пропускателна способност до 3,2 m3/h. Чл. 240. (1) Газоразпределителните постове да се монтират на стените, колоните или на специални конструкции в близост до мястото на употреба при спазване на разстоянията до електрокомуникциите, до източниците на искри и на открит пламък, посочени в таблица 7 на настоящия правилник. (2) За газоразпределителните постове не са валидни условията, дадени в алинея втора и трета на чл. 236 от настоящия правилник. 4. ГАЗОПРОВОДИ НА СТАПЕЛИ, ДОКОВЕ, ПРИСТАНИЩА И КОРАБИ Чл. 241. (1) Ацетиленът и кислородът, необходими за извършване на газопламьчно заваряване и рязане на метали на стапели, докове и пристанища, при повече от 10 газозаварчици и газорезчици (газоразпределителни постове) да се подават посредством тръбопроводи. (2) При по-малко от 10 газозаварчици и газорезчици подаването на ацетилен и кислород може да се извършва както по тръбопроводи, така и от бутилки. Чл. 242. (1) Броят и разположението на газоразпределителните постове да се определят така, че дължината на газопроводните маркучи да не превишава 40 m. (2) На газоразпределителните постове да има затварящи вентили. Чл. 243. Когато газопроводът пресича открити и закрити стапелни места, тръбопроводът може да се полага под релсите между траверсите при условие, че е прокаран през метална защитна тръба. Чл. 244. (1) Подаването на газ за извършване на газопламъчно заваряване и рязане на кораби да става посредством маркуч, присъединен към намиращия се на пристанището газозахранващ пост. (2) Подаването на кислород на кораби може да става посредством отвърнати медни тръби. (3) Чл.245. Забранено е разполагането на пристанища в една ниша: 1. на ацетиленови и кислородни захранващи постове: 2. на ацетиленови или на кислородни захранващи постове заедно сьс захранващи постове за други енергоносители; (пара, въздух, течни горива, електроенергия и др.). Чл. 246. (1) Разполагане на газопроводи и устройване на газоразпределителни постове на кораби се разрешава само на горната (откритата) им палуба. (2) Забранено е разполагането на газопроводи и устройването на газоразпределителни постове на долните палуби, в надстройките и другите помещения на корабите. Чл. 247. (Изм.) Устройството и експлоатацията на газопроводите на стапели, докове, пристанища и кораби в останалата си част, освен настоящите изисквания, да отговарят на БДС 15478-90 и Наредба № 2 за противопожарни строително- технически норми от 5.V. 1986 г. 5. ИЗПИТВАНЕ, ПУСК И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ГАЗОПРОВОДИ Чл. 248 (1) (Изм.) След завършване на монтажа, преди полагане на изолацията и засипване с пръст, ацетиленопроводите и кислородопроводите да се подлагат на хидравлично изпитване на якост съгласно БДС 15478-90 и Правилника по безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата

на кислород. (2) При хидравлично изпитване на якост по газопроводите не трябва да се наблюдават разкъсвания, видими деформации, течове и потене. (3) Пробното налягане да се поддържа в продължение на 5 минути, след което да се понижава до работното налягане и да се провежда външен оглед на газопровода, като заваръчните шевове се почукват с чук с тегло не по-голямо от 1,5 кg. Чл. 249, Отменен. Чл. 250. (Изм.) (1) След хидравлично изпитване на якост, ацетиленопроводите и кислородопроводите да се подлагат на пневматично изпитване на плътност с ползване на азот или на сгъстен въздух, като за кислородопроводите да се ползва въздух, незамьрсен с масла съгласно БДС 15478-90 и Правилника по безопасността на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород. (2) Забранено е при пневматично изпитване на газопроводите, заваръчните им шевове да се изчукват. (3) Плътността на газопроводите при изпитване да се проверява посредством намокряне със сапунен разтвор на заваръчните шевове на фланцевите, резбовите и другите съединения, както и на салниците на арматурата. Чл. 251. (1) След полагане на изолацията (и засипване с пръст, ако газопроводът е подземен), газопроводите да се продухват в продължение на 10 min с въздух или с азот със скорост 15+20 m/s, като за кислородопроводите въздухът да не е замърсен с масла. (2) След продухване на газопроводите да се извърши контролно изпитване на плътност със сгъстен въздух или с азот под налягане, както следва: 1. ацетиленопроводите – на налягане Рн = 1,5 Рра6 но не по- малко от 0,1 МРа; 2. кислородопроводите – на налягане, равно на работното налягане. (3) Ацетиленопроводите да се изпитват под налягане в продължение на не по-малко от 24 часа, а кислородопроводите – в продължение на не по-малко от 12 часа, като: 1. измерените след изпитването на плътност пропуски на газ да не превишават: а) за кислорода с налягане до 0,1 МРа -1 %; б) за кислорода с налягане над 0,1 МРа – 0,5 %; в) за ацетилена – 0,5 % в час от обема на газа, намиращ се в тръбопровода в началото на изпитването; 2. големината на пропуска на газа за 1 час (в %) се определя по формулата където

А – време на изпитването, в h; Рн и Р – абсолютно налягане в тръбопровода, съответно в началото и в края на изпитването, в МРа; и 4 – температура та газа в тръбопровода, съответно в началото и в края на изпитването, в °С. Чл. 252. (1) След завършване на изпитванията по чл. 248, 250 и 251 от настоящия правилник, ацетиленопроводите да се продухват с азот с чистота не по-малка от 97,5 %. (2) Количеството на продухващия азот да превишава обема на продухвания тръбопровод не по-малко от 3-4 пъти. (3) Ацетиленопроводите да се считат за продухани от въз¬дух, ако съдържанието на

кислород в излизащия азот представля¬ва не повече от 3,5 %. Чл. 253. (1) Преди пускане в експлоатация, ацетиленопроводите да се продухват с ацетилен, докато съдържанието на кис¬лород в продуханите газове, накрая на участъка, стане по-ниско от 3 %, а за напълване в бутилки не повече от 1 %. (2) Продуханите газове да се отвеждат навън от сградата на безопасно за хората място. Чл. 254. (1) Преди пускане в експлоатация, кислородопроводите да се продухват с кислород. (2) Количеството на продухващия кислород да превишава обема на тръбопровода не по-мадко от 3 пъти. (3) Продуханият кислород да се отвежда навън в атмосфе¬рата на безопасно място, на височина не по-малка от 2,5 m от нивото на земята. ; Чл. 255. (1) Ацетиленопроводите за ниско и средно наляга¬не и кислородопроводите за ниско налягане подлежат на периодично техническо освидетелстване с провеждане на пневматични изпитвания, съгласно чл. 250 и 251 от настоящия правилник, без снемане на изолацията и отстраняване на засипката от пръст, в следните срокове: 1. ацетиленопроводите -1 път на 5 години; 2. кислородопроводите- 1 път на 3 години. (2) Ацетиленопроводите за високо налягане и кислородопроводите за средно и високо налягане подлежат на периодично техническо освидетелстване с провеждане на хидравлични изпит¬вания, съгласно чл. 248. от настоящия правилник в сроковете, указани в предходната алинея. Чл. 256. (1) След всеки основен и среден ремонт съответният участък от газопровода задължително да се подлага на хидравлично изпитване. (2) В случаите на ремонт с изрязване и заменяне на част от газопровода, на такива участъци да се извършва и продухване с азот, да се изпитват на плътност и т. н., като: 1. изпитванията на газопроводите на плътност да се извър-шват под пробно налягане съгласно чл. 250 от настоящия правилник, не по-малко от 1 път в годината; 2. за определяне големината на пропуските на газопровода, един път в тримесечието да се извършват контролни проверки под налягане, равно на работното налягане. Чл. 257. (Изм.) (1) Първоначалните и периодичните технически освидетелствания на ацетиленопроводите и на кислородопроводите, с провеждането на хидравлични и пневматични изпитвания, изисквани с чл. 255 от настоящия правилник, се провеждат от комисия от собственика, председателствана от представител на Районната инспекция по труда. (2) Техническите изпитвания на ацетиленопроводите и кислородопроводите се извършват по писмена инструкция, утвърде¬на от собственика (стопанина), при спазване на изискванията в БДС 15478-90 „Техника на безопасността. Инсталации ацетиле¬нови. Изисквания към ацетиленовите проводи“ и Правилник по безопасността на труда при производството, транспорта съхранението и употребата на кислород (Д-01-016). (3) Периодичните технически прегледи на ацетиленовите и кислородните комуникации, освен изпитването на якост и плът-ност, да включват: 1. външен оглед на тръбопроводите, изолациите, опорите и поддържащите ги конструкции; 2. ревизия на спирателната арматура и контролно-измер-вателните уреди; 3. безразрушителен контрол за установяване степента на износване на тръбопроводите.

(4) Резултатите от извършените технически прегледи и из-питвания се отразяват в контролната книга и дневника за перио-дични технически освидетелствания в ацетиленовата станция. Чл. 258. (1) Изпитванията на реконструирани, подменени и ремонтирани газопроводи за ацетилен и кислород, в поделения, които са в експлоатация, се извършват от комисия, назначена със заповед на ръководителя на експлоатиращото поделение (поделението-стопанин). (2) Експлоатацията на изпитан вече газопровод, обект на предходната алинея, се разрешава само след приемането му от комисията, съставена по начин, указан в същата алинея и при спазване на съответните изисквания на Правилника за капиталното строителство и на другите нормативни документи, регламентиращи изисквания, в тази област. Чл. 259. Режимът на изпитванията и на продухванията на тръбопроводите за други горими газове – заменители на ацетилена, да се извършва съгласно изискванията на Правилата и нормите за транспортиране, съхранение и използване на втечнен газ пропан-бутан – 1972 г. и Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации -1978 г. Чл. 260. Забранено е допускането до работа и рафта по обслужването на кислородопроводите, арматурата, контролно- измервателните уреди и другите съоръжения, имащи койтакт с кислород, на работници със замърсени с масла или с мазнини ръце, работно облекло, инструменти и др. Чл. 261. (1) При констатиране на пропуски на газ от ацетиленопроводи, от кислородопроводи, газоразпределителни постове, от арматура, предпазни устройства, контролно- измервателни уреди и други към тях и бързото отстраняване на който не вьзможно, участъкът с пропуските незабавно да се изолира. (2) Ако пропускът на газ е в помещение, на последното да се осигурява обилно проветряване. Чл. 262. (1) Забранено е ползването на открит огън и на електрически нагреватели за размразяване на газопроводи за ацетилен, кислород и за другите газове-заменители на ацетилена като гориво. (2) Размразяването на газопроводите да се извършва посредством пара или топла вода. Чл. 263. През време на работа шкафовете на газоразпределителните постове за ацетилен и за кислород да са с отворени врати. Чл. 264. Ползването на ацетилен от тръбопровод се разрешава само след лостови предпазител. Чл. 265. (1) Забранено е извършването на ремонтни работи и затягане на болтове на фланцеви съединения по газопроводи и арматура, намиращи се под налягане. (2) Ремонтни работи и работи по поддържането да се извършват след изравняване на налягането в газопроводите с атмосферното и след продухването им с азот. Чл. 266. (Изм.) При необходимост от осветяване при извършване на дейности и работи по газопроводи, арматура, предпазни устройства, газоразпределителни постове, контролно- измервателни уреди и по други уреди и съоръжения, имащи контакт с кислород, ацетилен и други взривоопасни газове, да се ползват преносими електрически лампи съгласно изискванията на ПУЕУ 1980 г. и ПБТ при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения – 1986 г. във взривобезопасно изпълнение с напрежение 12 V или ръчни акумулаторни фенерчета във взривобезопасно изпълнение. В. ПРЕДПАЗНИ УСТРОЙСТВА

Чл. 267. (1) Предпазните устройства, ползвани при извършване на газопламъчно заваряване, рязане и при други газопламьчни работи по метали: 1. да предотвратяват преминаването на пламъка обратно в генератора, бутилката, тръбопровода за газ, в резервоара за течно гориво; 2. автоматично да прекратяват действието на обратния удар на пламъка и да изпускат в атмосферата изгорелите газове. (2) Забранено е ползването при извършване на газопла¬мъчни работи по метали на предпазни устройства, които не осъществяват изискванията на т. 1 и 2 от предходната алинея. Чл. 268. (1) (Изм.) Водните предпазители за ацетилен, ползвани при газопламъчно заваряване, рязане и при други газопламъчни работи по метали да отговарят на изискванията на БДС 15776-83. (2) (Изм.) Забранена е употребата на водни предпазители за ацетилен, които нямат паспорт и гаранционно свидетелство, изисквани от БДС 15776-83, не отговарят на изискванията на същия, не са съответно изпитани, почистени или са неизправни. Чл. 269. (Изм.) За различните горими газове и газове-заменители на ацетилена, употребявани при извършване на газопламъчни работи по метали, да се ползват само такива по вид, тип, налягане и пропусквателна способност предпазни устройства, каквито изрично се изискват за тях, съгласно Наредба 21/1990 г. и БДС 12.2.008-81. Чл. 270. Водните предпазители се подлагат на хидравлични изпитвания съгласно чл. 144 от настоящия правилник, съответния БДС или паспортите им. Чл. 271. През време на експлоатация количеството на черпания през воден предпазител газ да не превишава паспортната му пропускателна способност. Чл. 272. (Изм.) Ползваните при температура по-ниска от 0 °С водни предпазители на ацетилен да се зареждат с подходяща течност, незамръзваща при отрицателни температури. Чл. 273. (1) Течността във водните предпазители да се поддържа на нивото на контролното кранче. (2) Проверка на нивото на течността във водните предпазители да се прави преди започване на работа и на всеки два-три часа през време на работа. (3) Проверките на нивото на течността и доливането й да се извършват при прекратено додаване на газ към водния предпазител. Чл. 274. Водните предпазители да се почистват цялостно и основно най-малко 1 път на месеца след което да се проверяват за херметичност съгласно указанията, дадени в паспорта им. Чл. 275. (1) (Изм.) След всеки обратен удар на пламъка, водният предпазител да се разглобява, да се преглежда и да се проверява обратния му клапан. (2) На безмембранните предпазители да се проверява отражателя. Чл. 276. (1) Подменянето на мембраните на лостовите водни предпазители да се извършва при прекратено подаване на газ към тях. (2) Подменянето на мембраната на водния предпазител на ацетиленов генератор, както и тези на корпуса на генератора да се извършва след изразходване на газа и спадане на налягането до нула. (3) След поставянето на изправни мембрани, същите да се проверяват на плътност чрез външно намазване със сапунен разтвор. Г. РЕДУЦИР ВЕНТИЛИ Чл. 277. Материалите, ползвани за направа на редуцир- вентили, да са неутрални към газовите среди, за работа с които са предназначени, като:

1. материалите, ползвани за направа на редуцир-вентили за пропан-бутан са бензомаслоустойчиви; 2. (Изм.) материалите, ползвани за направа на редуцир- вентили за ацетилен не съдържат сребро и повече от 65 % мед. Чл. 278. (1) Газовите редуцир-вентили да имат предпазен клапан, изключващ повишаването над допустимите граници на налягането след редуцир-вентила. (2) Забранена е промяната на настройката на предпазния клапан, извършена от производителя на редуцир-вентила. Чл. 279. На входа на газовия редуцир-вентил, пред редуциращия клапан, да има филтър, предпазващ сигурно клапана от замърсяване. Чл. 280. Ползването на газови редуцир-вентили при извършване на газопламъчни работи по метали да става при спазване изискванията на инструкциите за безопасна работа с тях и в настоящия правилник. Чл. 281. Преди монтиране на редуцир-вентилите на бутилките: 1. да се проверява изправността на уплътнителите между свързваните елементи: а) повредените уплътнители задължително да се подменят с изправни такива; б) за ацетиленови редуцир-вентили да се ползват само уплътнители от гьон; в) за кислородни редуцир-вентили да се ползват само уплътнители от фибър. 2. да се проверява плътността между свързаните елементи, като се ползва сапунен разтвор за външното им намазване. 3. редуцир-вентилите за кислород да се преглеждат за следи от масла или от мазнини и при наличие на такива да не се ползват. Чл. 282. Забранено е ползването на редуцир-вентили с неизправна резба на свързващата гайка и с други неизправности, както и с неизправни или с просрочено време за проверката им манометри. Чл. 283. (1) Присъединяването на кислородния редуцир- вентил към бутилката с кислород да се извършва със специален ключ, който постоянно да се намира в заварчика (резчика). (2) Забранено е притягането на присъединителната гайка на редуцир-вентила към бутилката с кислород при отворен вентил на бутилката. Чл. 284. (1) За отваряне вентила на бутилката с ацетилен и за присъединяване на редуцир-вентила към нея, заварчикът (резчикът) да има специален ключ. (2) През време на работа този ключ да се държи постоянно поставен върху шпиндела на вентила на бутилката. (3) Забранено е използването за извършване на работите, упоменати в алинея първа на настоящия член, на обикновен гаечен ключ. Чл. 285. Регулиращият винт на монтиран на бутилка нов редуцир-вентил да сочи вертикално надолу. Чл. 286. Към един лостови или бутилков редуцир-вентал да се включва само един консуматор – горелка или резач. Чл. 287. След приключване на газопламьчните работи и ползването на редуцирвентилите: 1. да се затваря вентила на бутилката; 2. да се отпуска регулиращата пружина на редуцир-вентила посредством регулиращия винт; ; 3. да се затваря спирателния вентил на редуцир-вентила. Чл. 288. (1) Забранено е размразяването на редуцир-вентили с открит огън, електрически нагреватели и по други подобни начини. (2) Замръзнали редуцир-вентили за ацетилен да се размра¬зяват посредством топъл

въздух, топла вода или пара. (3) Размразяването на затварящия вентил или на редуцир- вентила на кислородна бутилка да се извършва само посредст¬вом чиста топла вода, нямаща и следа от масла или мазнин. Чл. 289. Забранено е ползването на редуцир-вентили за газове, за които те не са предназначени. Д. ГОРЕЛКИ И РЕЗАЧИ Чл. 290. (1) Инжекторните еднопламьчни горелки, ползва¬ни при ръчно заваряване на метали с ацетилено-кислороден пламьк и инжекторните резачи, ползвани при кислородно рязане на метали с подгряващ ацетилено-кислороден или пропан-бутановкислороден пламък, да отговарят на БДС 1761-83 „Горелки и резачи инжекторни“. Чл. 291. Отменен. Чл. 292. (1) Вентилите на горелките и на резачите лесно да се отварят и затварят с ръка, без помощта на инструмент и да осигуряват херметично затваряне на каналите за кислород и за гориво. (2) Забранено е ползването на горелки и резачи за извършване на газопламъчни работи, които не отговарят на изисква¬нията на предходната алинея. ‘ Чл. 293. При ползване на горелки и резачи за извършване на газопламъчни работи по метали да се спазват изискванията на инструкциите за безопасна работа с тях и на настоящия правилник. Чл. 294. При присъединяване на газовите маркучи към горелката или към резача да се спазва следното: 1. маркучът за кислород да се поставя на горния нипел на ръчната горелка или на ръчния резач; 2. маркучът за горивния газ да се поставя на долния нипел на ръчната горелка или на ръчния резач. Чл. 295. Забранена е работа с горелки и резачи при неуплътнени връзки. Чл. 296. При захранване на ръчни горелки и резачи с ацетилен и кислород от бутилки, всяка от тях да се обслужва от самостоятелен редуцир-вентил. Чл. 297. Резачите на една машина за газопламъчно рязане на метали могат да се захранват с горивен газ и кислород само през по един съответен редуцир-вентил. Чл. 298. (1) Мундщукът на горелките и резачите да е добре затегнат. (2) Преди започване на работа с горелките и резачите да се проверява тяхното действие. Чл. 299. Горелките и резачите да се запалват и изгасяват при спазване на определената в паспортите им последовател¬ност. Чл. 300. Забранено е горелките и резачите да се запалват от огнища, пещи, горещ заваръчен шев и от други нагрети предмети. Чл. 301. Работещи горелки и резачи, когато не се държат в ръка, да се поставят на специални за тях приспособления, осигуряващи безопасност за хората и пожарна безопасност за материалните ценности. Чл. 302. (1) Вентилите на горелките и резачите да не се пипат през време на ползването на последните с омаслени ръце, пакли, инструменти и др. (2) Забранено е ползването на горелки и резачи с омасле¬ни, вентили за извършване на Газопламъчни работи. Чл. 303. При преустановяване на работа с газопламъчни горелки и резачи, при обратен удар на пламъка, при прекъсване на горенето на пламъка и при други подобни случаи,

горелките и резачите да се изключват от работа при спазване на последователността, определена в паспортите им. Чл. 304. (.1) Газозаварчик или газорезчик, констатирал неизправност в горелката или в резача, незабавно да преустанови работа с тях. (2) Забранена е работа с неизправни горелки и резачи. Чл. 305. Средният и основният ремонт на горелките и на резачите за газопламъчна обработка на метали да се извършват от квалифицирани работници в ремонтни работилници със съответно обзавеждане. Чл. 306. Забранено е подменяването на детайли на горелките и резачите с неоригинални такива. Чл. 307. Горелките и резачите, ползвани за газопламьчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали, да се съхраняват при условия, предпазващи ги от контакт с масла или с мазнини. Е. ГАЗОВИ МАРКУЧИ Чл. 308. (Изм.) Газовите маркучи, ползвани при газопламьчно заваряване, рязане и при други газопламъчни работи по метали, да отговарят на изискванията на БДС 3866-59, БДС 7241-68, БДС 10471-90 и БДС 6735-90, Чл. 309. При ползване газови маркучи за извършване на газопламъчни работи да се спазват изискванията на инструкциите за безопасна работа с тях и на настоящия правилник. Чл. 310. (1) Газовите маркучи да се ползват само за газове, за които са предназначени. (2) Забранено е маркучи, предназначени за горивни газове, да се ползват за подаване на кислород, както и на маркучи, предназначени за кислород да се ползуват за подаване на горивни газове. Чл. 311. Забранено е продухването с кислород на маркучи за горивни газове, както и продухването с горивни газове на маркучи за кислород. Чл. 312. При ползване на маркучи за извършване на газопламъчни работи с газовезаменители на ацетилена да се спазват изискванията на чл. 381 и 387 от Настоящия правилник. Чл. 313. Закрепването на газоподаващите маркучи към предпазните устройства, редуцир-вентилите, горелките и резачите да става посредством стягащи хомоти. Чл. 314. (1) Дължината на газовите маркучи, при ползване за извършване на газопламъчни работи, да не е по-малка от 10 m и да не е по-голяма от 40 m. (2) Газоподаващ маркуч може да се състои най-много от две парчета от маркуч, снадени последователно, като минималната дължина на едно парче от снажданите маркучи е 3 m. Чл. 315. (1) Забранено е снаждането на газови маркучи посредством парчета от гладки тръба. (2) Снаждането на газовите маркучи да става само посредством нипели – винтови съединители. Чл. 316. (1) Забранено е допускането на допиране на газо¬ви маркучи до тоководещи проводници. (2) Изискването на предходната алинея да се спазва през всяко време на работа в онези производствени участъци, работни постове и места, където едновременно се извършват електро-заваръчни работи и газопламъчна обработка на метали. Чл. 317. През време на ползване за извършване на газопламъчни работи газовите маркучи: 1. да се пазят или предпазват от попадане върху тях на искри, пръски разтопен метал,

отрязани парчета метал, огън, тежки предмети и други подобни; 2. да се разполагат така, че да са предпазени от стъпване върху тях, прегазваме, прегъване, пробиване, скъсване, нагряване, изгаряне и други подобни вредни въздействия. Чл. 318. (1) Забранено е пипането и извършването на ра¬боти по газови маркучи през време на ползването им с омаслени ръце, пакли, инструменти и др. (2) Забранено е ползването за извършване на газопламъч¬ни работи на омаслени маркучи. Чл. 319. (1) Газовите маркучи при съхраняване да се окачват на специални приспособления и на места, предпазващи ги от прегъване, нагряване, изгаряне, омасляване и от други подобни вредни въздействия. (2) Ако приспособленията за окачване на маркучите се намират в шкафове, на последните да се осигурява постоянно проветряване. (3) Забранено е окачването на газови маркучи върху бутилки със сгъстени газове и по предпазни устройства. Чл. 320. (1) Газовите маркучи да се проверяват за годност за употреба не по-рядко от 1 път месечно. (2) Забранено е ползването на газови маркучи за извършване на газопламъчни работи по метали, които не са изправни или на които не е проверено състоянието. Ж. КАЛЦИЕВ КАРБИД Чл. 321. (1) Варелите с калциев карбид да се съхраняват в сухи, проветрявани, негорими складове с лек покрив. (2) Покривите за складовете за карбид да се поддържат в изправност, за да не се допусне проникване през тях в помещенията им на влага или вода при валежи. Чл. 322. В междинния склад към ацетиленовата стрнция може да се съхранява калциев карбид в количество, задоволяващо нуждите й за едно денонощие, но не повече от 3000 кg. Чл. 323. (1) Варелите с калциев карбид, могат да се съхраняват в складовете както във вертикално, така и в хоризонтално положение. (2) В механизираните складове могат да се съхраняват варели с калциев карбид, поставени вертикално най-много на три реда един над друг. (3) В немеханизираните складове варелите с калциев карбид могат да се съхраняват: 1. при вертикално поставени варели – най-много в 2 реда. един над друг; 2. при хоризонтално поставени варели – най-много до 3 реда един над друг. (4) Между редовете от варели да се поставят дъски с дебелина 40+50 mm. (5) Широчината на проходите между редиците варели да не е по-малка от 1,5 m. ! Чл. 324. (1) Забранено е при товарене и разтоварване варелите с калциев карбид да се хвърлят и да им се нанасят удари. (2) Забранено е пушенето през време на манипулирането на варели с калциев карбид. Чл. 325. Повредени варели с калциев карбид при транспортиране задължително да се покриват изцяло и добре със здрави брезенти, независимо от състоянието на времето. Чл. 326. При предаване за съхраняване на повредени варе¬ли с калциев карбид приемникът да се предупреждава за това. Чл. 327. (1) Забранено е в складовете за калциев карбид да се съхранява карбид в отворени или повредени варели. (2) Останалото количество карбид във вече отворени варе¬ли, което не може да се

употреби веднага, както и карбида от повредените варели, незабавно да се пресипва в изравни херметически затварящи се съдове и да се изразходва при първа необходимост. Чл. 328. (1) Задължително е системното цялостно почист¬ване на складовете за калциев карбид и на подготвителните помещения към тях от карбиден прах. (2) Забранено е допускане наличието на карбиден прах в упоменатите в предходната алинея складове и помещения. (3) (Изм.) Карбидният прах и дребните парчета карбид да се изхвърлят в специални карбидни утаечни ями. (4) Карбидният прах и дребните парчета Калциев карбид могат да се използват само в специални предназначени за употребата им генератори, или да се разлагат във вода на открито при ползване на съгласувана с органите на противопожарната охрана и утвърдена от ръководителя на поделението инструкция по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Чл. 329. (1) Празните варели от калциев карбид са се съхраняват на определени за тях места извън производствените помещения. (2) Празните варели от карбид да се предпазват от овлажняване и от попадане в тях на вода или сняг. Чл. 330. Забранено е ползването за съхраняване на варели с калциев карбид на изби, на ниски наводняеми места, на помещения и места, където има водни, парни или канализационни тръби или инсталации. Чл. 331. Отварянето на варелите с калциев карбид, отсяването на карбидния прах, отделянето, на дребните парчета карбид, претеглянето на карбида, както и другите подготвителни работи, да се извършват в подготвителните помещения (помещения за отваряне на варели с калциев карбид), на които да е осигурена естествена изсмукваща вентилация. Чл. 332. (1) Отварянето на варелите с калциев карбид да се извършва с помощта на месингови секачи и чукове, несъдържащи повече от 70 % мед или с ножове, консервен тип. (2) За отваряне на варели с калциев карбид да не се ползват инструменти, можещи да образуват искри. (3) Преди отваряне на херметично затворени варели с кал-циев карбид посредством ножове – консервен тип, линията за рязане да се намазва със слой грес с дебелина 2 mm. (4) Забранено е ползването на медни инструменти, приспособления и др. за работа по варели с калциев карбид. Чл. 333. Работниците, извършващи пресяване, сортиране и зареждане на генератори с калциев карбид, да ползват през вре¬ме на работа респиратори (прахови маски) или плътни марлени маски. Чл. 334. (1) Забранено е пушенето, ползването на открит огън и на инструменти, при ползване или работа с които могат да се получат искри, където се съхранява калциев карбид и където се отварят варели с карбид. (2) Забраните да се обозначават със съответни знаци или надписи. Чл. 335. Калциев карбид с гранулация 2×8 mm, 8×15 mm и 15 х 25 mm, както и карбиден прах (калциев карбид с размери на гранулите по-малки от 2 mm), може да се употребява само в специални генератори, на които това е указано в паспортите им. Чл. 336. Складовете за съхраняване на калциев карбид, междинните складове и

подготвителните помещения да се осигу¬ряват с необходимите по вид и количество противопожарни уреди и съоръжения, както и с пясък и помощни инструменти. 3. БУТИЛКИ СЪС СГЪСТЕНИ, РАЗТВОРЕНИ ПОД НАЛЯГАНЕ И ВТЕЧНЕНИ ГАЗОВE И ГАЗОВИ БАТЕРИИ Чл. 337. (1) Забранено е ползването на бутилки със сгъстени и втечнени газове за извършване на газопламъчни работи по метали, които по устройство и съоръжаване не отговарят на Правилника за технически надзор на съдовете, работещи под налягане – 1970 г., както и на такива, на които не е извършена проверка, преглед и изпитвания съгласно същия правилник. (2) При преместване, превозване (транспортиране), съхра- нение и експлоатация (използванe) на бутилките със и за сгъстени и втечнени газове, да се спазват изискванията на цитирания в предходната алинея правилник и на Правилата и нормите за транспортиране, съхранение и използване на втечнен газ пропан- бутан – 1972 година. (3) Бутилките за газове да са оцветени и надписани, съгласно цитираните в предходните алинеи нормативни документи. Чл. 338. (1) Пълните със запалителни газове бутилки да се транспортират и съхраняват със завити предпазни капачки и със запушени посредством тапи с резби или с глух фланец странични щуцери на вентилите им. (2) На пълните ацетиленови бутилки страничните щуцери на вентилите им могат да не се запушват. Чл. 339. (1) Забранено е по правило съвместното транспортиране на ацетиленови и кислородни бутилки с всички видове транспортни средства. (2) Отменена. (3) Преместването на бутилка със сгъстен газ от едно поме-щение в друго, даже когато тези помещения са взаимно свързани, да се извършва със специалната количка. Чл. 340. Бутилките със сгъстени и втечнени газове да се предпазват от слънчеви лъчи. Чл. 341. Забранено е съвместното съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород с бутилки с горими и запалителни газове, с калциев карбид, бои, лакове, масла или мазнини. Чл. 342. Забранено е пренасянето на една бутилка със сгъстен газ: 1. ръчно от един или двама души без носилка; 2. от един човек на рамо или на гръб. Чл. 343. Забранено е ръчното извършване на преместване, подреждане и на други манипулации от подобен характер на бутилки със сгъстен газ, намиращи се на склад, едновременно от двама или повече души. Чл. 344. Преместването на бутилка със сгъстен газ на него-лямо разстояние (в пределите на работното място) може да се извършва посредством въртене около надлъжната й ос, в леко наклонено положение, опирайки се до земята (пода) с основата си. Чл. 345. Пълните ацетиленови бутилки да се приемат, съхраняват, транспортират и предават за потребление само със завита, предпазваща вентила им, оригинална предпазна капачка. Чл. 346. Забранено е използването и изпускането на газ от бутилки, намиращи се на склад. Чл. 347. (Изм.) (1) Забранено е в работилници и участъци (в едно помещение) с помалко от 10 заваръчни поста, за всяко работно място да има повече от една резервна

бутилка с ацетилен и кислород. (2) Резервните бутилки да се съхраняват в специални пристройки от негорими материали до плътни негорими стени или се ограждат със стоманени щитове. (3) Отменена. Чл. 348. (1) При експлоатация бутилките с ацетилен и с кислород да се поставят във вертикално положение, с вентила нагоре. (2) Бутилките да се закрепват против падане към стени, колони, специални стойки и други подобни посредством скоби от недаващ искри при удар метал. Чл. 349. Забранено е отвиването на капачките на бутилки те с чук и секач, с удари или посредством ключове и други инструменти, можещи да образуват искри. Чл. 350. След отвиване на капачката на бутилката да се проверява: 1. на ацетиленовата бутилка: а) наличието и изправността на кожения уплътнител в гнездото на присъединителния щуцер; 2. на кислородната бутилка: а) изправността на резбите на щуцера и на вентила; б) за следи от масла или от мазнини по щуцера. Чл. 351. (1) Преди присъединяване на редуцир-вентила към кислородната бутилка: 1. да се проверяват резбите на входящия щуцер и на гайката и редуцир-вентила, както и за наличие на масла или мазнини, наличието и изправността на фибърния уплътнител и на филтъра на входящия щуцер на редуцир-вентила; 2. щуцерът на бутилката да се продухва чрез краткотрайно отваряне на вентила; 3. затварянето на вентила след продухването да става без ползване на ключ. (2) Забранена е употребата вместо, уплътнител от фибър, уплътнител от друг материал (кожа, алуминий, мед и др.). Чл. 352. Забранено е да се притяга присъединителната гайка на редуцир-вентила при отворен вентил на бутилка със сгъстен газ. Чл. 353. (1) Вентилите на бутилките да се завиват и разви¬ват бавно, без тласъци и удари, със специален ключ. (2) Забранено е за завиване и развиване на вентилите на бутилките да се ползват обикновени гаечни и други ключове. Чл. 354. Забранено е ползването на бутилка със сгъстен газ, вентила на която в затворено положение пропуска газ;. Чл. 355. При експлоатация бутилките със сгьстени газове да се посщвят така, че накрайниците на редуцир-вентилите им да не са насочени към други бутилки със сгъстени газове. Чл. 356. При по-продължително прекъсване на работа, вентилите на бутилките да се затварят и редуцир-вентилите да се снемат от бутилките. Чл. 357. (Изм.) Отстоянията между бутилките със сгъстени, разтворени под налягане и втечнени газове и други съоръжения се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 28 на Държавния комитет по стандартизация, а тези до ацетиленовите генератори да са не по-малки от 5 m. Чл. 358. (1) Затварящите вентили, редуцир-вентилите, контролно-измервателните уреди и уплътнителите на кислородните бутилки да не се замърсяват с масла или с мазнини. (2) Забранено е пипането им с омаслени ръце, парцали, пакли, инструменти и др. (3) При опасност от омасляване от капещо или от пръска¬що масло, вентилите и

уредите да се покриват за предпазване от нето по цодходящ начин. (4) Забранено е ползването за извършване на газопламъч¬ни работи на кислородни бутилки с омаслена арматура (вентили и уреди). Чл. 359. Забранено е докосването на бутилки със сгъстен газ с електропроводници, намиращи се под напрежение. Чл. 360. (1) Забранено е разглобяването и ремонтът на вентилите на бутилките със сгъстени газове на работното място. (2) Ремонтът на вентилите да се извършва в поделението- пълнител на бутилките. (3) В случаите, когато поради неизправност на вентила на бутилката газът не може да бъде използван, бутилката да се връща на поделението-пълнител, след като бъде надписана , „Внимание. Пълна“. Чл. 361. (1) (Изм.) Повредени или неуплътнени бутилки, както и бутилки, които са горели, били са подложени на въздействието на пожар или са претърпели нагряване вследствие на обратен удар на пламъка, да се означават ясно с боя и да се отстраняват от експлоатация. (2) При връщане на бутилки, обект на предходната алинея, да се уведомява пълнителя на бутилките за причините, довели до отстраняване на бутилките от експлоатация. Чл. 362. Ако арматурата на ацетиленовата бутилка не е притегната плътно и изтичащият газ се запали: 1. вентилът на бутилката веднага да се затваря плътно; 2. ако е възникнал пожар, същият да се загасява; 3. помещението или работното място обилно да се провет¬рява. Чл. 363. (1) При нагряване на ацетиленова бутилка до температура по-висока от 40 °С: 1, вентилът на бутилката веднага да се затваря плътно; 2. ако бутилката е в помещение, да се изнесе извън него и от защитено за работника място (прикритие) да се охлажда с водна струя дотогава, докато при спиране, на охлаждането, бутилката не се загрява отново. (2) Ако вентилът на ацетиленовата бутилка не може да се затвори плътно и бутилката не може да бъде изнесена навън от помещението: 1. да се изключва токозахранването на помещението; 2. да се осигурява обилна вентилация на помещението; 3. от защитено за работника място (прикритие), бутилката да се охлажда с водна струя. (3) През време на охлаждането в опасната зона около бутилката да не се допускат никакви лица. Чл. 364. (1) Разходът на газ от една ацетиленова бутилка да не превишава 1,7 m3/h, а от една кислородна бутилка – 30+35m3/h. (2) При необходим по-голям разход на газ за час или при черпене на газ попродължително време, бутилките да се свързват в газова батерия по начин, осигуряващ, спазването на допустимия максимален разход за една бутилка, определен в предходната алинея. Чл. 365. Разликата в налягането на ацетиленовите бутилки, които се свързват в една газова батерия, да не е по-голяма от 0,3 МРа. Чл. 366. (Изм.) Събирателният тръбопровод (колекторът) за високо налягане на бутилковите, захранващи инсталации, трябва да съответства на изискванията на БДС 16889-88 „Техника на безопасността. Инсталации ацетиленови. Изисквания към бутилкови захранващи инсталации“. Чл. 367. (1) Разходът на газ от една бутилка с втечнен газ пропан-бутан (пропан-бутанова бутилка) да не превишава 1,25

m3/h. (2) При по-голям разход на пропан-бутан на час, необходимото количество газ да се осигурява от газобутилкови инсталации (газови батерии) при спазване на допустимия максимален разход за една бутилка, определен в предходната алинея. Чл. 368. (Изм.) Инсталациите за пропан-бутан и други горими газове следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 за ПСТН от 5.V.1986 г., Наредба 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации от 1990 г. и Наредба № 3 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация, общи изисквания ДВ, бр. 65 от 1990 г. Чл. 369. Отменен. Чл. 369-А. (Нов) Остатъчното налягане в газовите бутилки при връщане трябва да бъде в съответствие с изискванията на Наредба 28 (обн. ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1992 г.), Чл. 370. Бутилковите инсталации за пропан-бутан, устрое¬ни на външни плътни, негорими стени да отстоят хоризонтално на 3 m от вратите и прозорците на първия етаж и на 5 m от вратите и прозорците на приземни и сутеренни етажи и комуникационни шахти. Чл. 371. Забранено е разполагането на газобутилкови инсталации за пропан-бутан до входовете на стълбищни клетки, до евакуационни изходи, откъм страната на главната фасада на сградите и проходите с интензивен транспорт. Чл. 372. Отменен. Чл. 373. Отменен. И. ЗАМЕНИТЕЛИ НА АЦЕТИЛЕНА – ГАЗОВЕ И ТЕЧНИ ГОРИВА Чл. 374. Проектирането, строителството, монтажът и техническото освидетелстване на газоразпределителни станции (ГРС), газорегулаторни пунктове (ГРП) и на газопроводи за газове-заменители на ацетилена да се извършват съгласно Противопожарните строително-технически. норми – 1972 т., Наредба № 21, за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации – 1978 г. и Правилата и нормите за транспортиране, съхранение и използване на втечнен таз пропан-бутан – 1972 година. Чл. 375. Заменители на ацетилена – газове и течни горива мотат да се ползват при извършване на газопламъчно заварява¬не, рязане и на други газопламъчни работи по метали само в случаите на доказана технологична целесъобразност пред ацетилена за конкретните условия и при доказана осигурена безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана при ползването им, за всеки отделен случай. Чл. 376. (1) Забранено е ползването за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи на газове- заменители на ацетилена, които нямат мирис. (2) Газовете-заменители на ацетилена да се одорират от поделението-пълнител на бутилките. Чл. 377. При ползване на газове-заменители на ацетилена за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали да се спазват изискванията от глава трета, I „Газопламъчно заваряване и рязане на метали“ – букви Б, В, Г, Д, Е и З от настоящия правилник, на Правилата и нормите за транспортиране, съхранение и използване на втечнен газ пропан- буган – 1972 г. и на Правилника за технически надзор на съдовете, работещи под налягане – 1970 година. Чл. 378. (Изм.) (1) Предпазните устройства да отговарят на налягането и разхода на ползвания газ.

(2) Ако разходът на газ превишава пропускателната спо¬собност на предпазното устройство, да се включват паралелно две или повече предпазни устройства за защита на газопровода от обратен удар на пламъка, осигуряващи действителния разход на газ. (3) Водните огледала на паралелно включените водни предпазители да имат еднаква височина. Чл. 379. (Изм.) (1) При захранване на апаратура за газопламъчно заваряване и рязане с газ-заменител на ацетилена, които се черпи от газопровод с налягане над 0,15 МРа, на всеки работен пост по газопровода да има лостов редуцир-вентил за налягането. (2) Постовият редуцир-вентил за налягането да съответст¬ва на изискванията на БДС 17269-92 „Редуцир-вентил за втеч¬нени въглеводородни газове с налягане до 1,6 МРа и изходно налягане до 0,0036 МРа“. Чл. 380. Газоснабдяването с пропан-бутан на газозаваръчните и газорезните постове по правило се извършва посредст¬вом тръбопроводи. Чл. 381. Газопроводите в помещенията за заваряване и рязане, водните предпазители и маркучите в краищата им на дължина 0,5 m, предназначени за газове-заменители на ацетилена, да се оцветяват в червен цвят, а тези предназначени за водород – в зелен цвят. Чл. 382. На местата, където се извършват газопламъчни работи със заменители на ацетилена – газове и течни горива да се осигурява вентилация съгласно изискванията на чл. 437, 438 и 439 от настоящия правилник. Чл. 383. (1) При извършване на газопламъчни работи в затворени помещения и пространства (отсеки, котли, резервоари и други подобни) с използване на газовезаменители на ацетилена да се организира изкуствена вентилация на тези работни помещения и пространства, осигуряваща концентрация на вредните вещества в обкръжаващата среда не по-висока от допустимата по санитарни норми. (2) Ползването на пропан-бутан като газ-заменител на ацетилена за извършване на газопламъчни работи при упоменатите в предходната алинея условия се разрешава само след даване на разрешение за това от местните санитарни и контрол¬ни органи и то при осигуряване на достатьчно вентилиране на долната работна зона. (3) Разрешения за ползване на пропан-бутан като газ- заменител на ацетилена за извършване на газопламъчно заваряване, рязане или на други газопламъчни работи по метали при условията, указани в алинея първа, да се получават за всеки отделен, конкретен случай. Чл. 384.-(1) Газопроводите, арматурата, апаратурата и уредите, ползвани за газовезаменители на ацетилена да се проверяват не по-малко от веднъж през работната смяна за утечки на газ от тях. (2) Незабавно да се преустановява ползването и работата с газопроводи, арматура, маркучи, редуцир-вентили, водни предпазители и с другите съоръжения, даващи пропуск на газ- заменител на ацетилена. Чл. 385. (1) При констатиране на пропуски на горими газове-заменители на ацетилена от бутилки или от тръбопроводи в помещения, работите с открит огън в тях незабавно да се преустановяват. (2) Работите могат да се възобновяват само след отстра¬няване на неплътностите в газопроводите или в бутилките след основна проверка на местата на утечките на газонепроницаемост и след обилно проветряване на помещението. Чл. 386. (Изм.) При експлоатация на бутилки с газове- заменители на ацетилена: 1. преди присъединяване на редуцир-вентила към бутилката, вентилът й да се продухва чрез кратковременно отваряне:

2. (Изм.) горивният газ в тях да се изразходва най-много до остатъчно налягане в бутилката не по-малко от 0,05 МРа; 3. след преустановяване черпенето на газ от бутилката вентилът й плътно да се затваря; 4. да не се допуска нагряване на бутилките от слънчеви лъчи и от други източници на топлина. Чл. 387. Забранено е маркучи, ползвани за подаване на газове-заменители на ацетилена, да се ползват за подаване на кислород. Чл. 386. (1) Забранено е оставянето на бутилки с газове- заменители на ацетилена на работното място след приключване на работа и тяхното ползване. (2) След приключване на работа и прекратяване на ползването им, бутилките с газове-заменители на ацетилена да се пренасят и съхраняват в самостоятелни, определени за тях помещения. Чл. 389. Забранено е съхраняването в едно помещение на бутилки с газове-заменители на ацетилена с бутилки с кислород. Чл. 390. Забранено е ползването на течни горива-заменители на ацетилена за извършване на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали в затворени помещения, съдове и пространства (отсеки, котли, цистерни и други подобни), при стапелни работи, на строящи и ремонтиращи се кораби. Чл. 391. Забранено е във всички случаи ползването на етилиран бензин като течно гориво-заменител на ацетилена, за извършване на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали. Чл. 392. (1) Резервоарите за течно гориво на газопламъч-ните апаратури да се изпитват: 1. на якост – чрез хидравлично изпитване на налягане 1,0 МРа; 2. на плътност – чрез пневматично изпитване на налягане 0,5 МРа. (2) Налягането в резервоара за течно гориво да се измер¬ва посредством изправен и редовно проверяван манометър. (3) Салникът на затварящия вентил и възвратният клапан на помпата на резервоара за течно гориво да не пропускат гориво при налягане 0,5 МРа. Чл. 393. (1) Забранено е напълването на резервоарите за течно гориво на газопламъчните апаратури повече от 3/4 от техния обем. (2) При зареждане на резервоарите, течното гориво да се филтрира. (3) Пълненето на резервоарите с гориво да се извършва в специални, безопасни в противрпожарно отношение помещения и условия и при вземане на мерки за отвеждане на статичното електричество. (4) Случайно разлятото при пълнене на резервоарите гори-во да се отстранява или обезврежда по подходящи безопасни начини, а местата да се почистват. Чл. 394. Резачът за газопламъчно рязане с течно гориво да се изпитва на плътност и да има възвратен клапан, предпазващ от обратен удар на пламъка в кислородния маркуч. Чл. 395. Апаратурата за газопламъчно рязане с течно гори¬ во да се комплектува с бензино-маслоустойчиви маркучи с вътрешен диаметър 6 mm и дължина не по-малка от 5 m. Чл. 396. Резервоарът с течно гориво от газопламъчна апаратура да се поставя на разстояние не по-малко от 10 m от бутилки с кислород, от източници на открит огън, включително и от работното място на резчика, като се разполага на място, където е защитен от попадане на искри и пръски от разтопен метал върху него. Чл. 397. (1) Забранено е захранването с гориво от един бензинов резервоар на повече

от един бензорез. (2) Забранено е през време на работа с бензорез захранващият го с гориво бензинов резервоар да се поставя в затворено помещение. Чл. 398. Резчикът, ползващ газопламъчна апаратура за рязане на метали с течно гориво, да е специално инструктиран по въпросите на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при работа с нея. Чл. 399. При рязане на метали с течно гориво (бензин или керосин), резчиците да ползват съответните резачи като стриктно спазват инструкцията за експлоатацията им и условията и изискванията, които осигуряват безопасна работа с тях. Чл. 400. (1) Горящо разлято течно гориво да се загасява с ползване на пожарогасители, с пяна, с покриване с пясък или с плътна тъкан. (2) Забранено е гасенето с вода на горящи течни горива и течни горивни смеси, ползвани при извършване на газопламъчно рязане на метали. Чл. 401. Подгревателите на резачите да съответстват на вида на употребяваното гориво. Чл. 402. След приключване ползването на газопламъчната апаратура за течно гориво, резачът с маркучите и резервоарът с гориво да се връщат в склада или в инструменталното отделение, където да се съхраняват при условия на пожарна безопасност. К. ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ ПРИ РАЗНИ УСЛОВИЯ 1. ПРАВО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 403. Право на извършване на газопламъчно заварява¬не и рязане на метали имат лицата, притежаващи свидетелство за правоспособност (квалификационна книжка), придобито съгласно действащите специфични правилници за придобиване на правоспособност по тези професии, както и съгласно съответните нормативни актове на Министерския съвет. Чл. 404. Лицата, имащи свидетелство за правоспособност (квалификационна книжка) за извършване на газопламъчно заваряване и рязане на метали, изисквано съгласно чл. 403 от настоящия правилник, са длъжни да го предоставят за проверка, на съответните контролни органи, при поискване от тяхна страна. Чл. 405. Отменен. Чл. 406. Отменен. 2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 407. (1) Газозаварчиците и газорезчиците са длъжни преди, през време и след завършване на работите по заваряване, рязане и по други газопламъчни работи по метали да спазват настоящия правилник, Инструкцията за противопожар¬ните мерки при извършване на огневи работи в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 г. инструкциите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана и изискванията на следващите алинеи. (2) Преди започване извършването на газопламъчно заваряване, рязане или на други газопламъчни работи по метали: 1. да отстраняват от работното място и около него лесно запалителните и горими вещества и материали;

2. да проверяват: а) сигурността на закрепването на газовите маркучи към горелката или резача, към редуцир-вентилите и към предпазните устройства; б) нивото на течността във водните предпазители и да я доливат до нивото на контролното кранче; в) засмукването на инжекторната апаратура; г) изправността на токозахранването и на електрообезопасяването на съоръженията, на командните и другите устройства на машините за газопламъчно заваряване или рязане. (3) През време на работа; 1. забранено е газовите маркучи да се държат под мишница, на рамо или да се притискат между краката; 2. забранено е придвижването на заварчиците (резчиците) със запалена горелка (резач) извън пределите на работното място, да се качват и слизат по стъпала и стълби, както и да се придвижват по скелета; 3. при прекъсване работа с горелката или резача, пламъкът им да се изгасва и вентилите на същите да се затварят плътно; 4. при по-продължително прекъсване на работата, при обедни почивки и други подобни случаи, освен изпълнението на изискванията на предходната точка, да се затварят и вентилите на газоразпределителните постове или на бутилките, а регулиращите винтове на редуцир-вентилите да се развиват до освобождаване на пружините им; 5. при прегряване на горелката или на резача, работата с тях да се преустановява, горелката или резачът да се загасват и след това да се охлаждат до пълно изстиване в съд с вода, какъв-то трябва да има през време на работа при всеки газозаварчик и газорезчик; 6. забранено е да се работи със замърсени (запушени) изходящи канали на мундщуците на горелките и на резачите, поради опасност от обратен удар на пламъка; 7. забранено е да се изразходва ацетиленът в генератора до пълно падане на налягането в него и загасване на пламъка на горелката или на резача, поради опасност от засмукване на въздух и възникване на обратен удар на пламъка; 8. при обратен удар на пламъка незабавно да се затварят вентилите на горелката или на резача, на бутилките и на водния предпазител; 9. след всеки обратен удар на пламъка да се проверява състоянието на водния предпазител и на маркучите, като последните се продухват с инертен газ или се заменят с нови, ако не отговарят на изискванията за употреба. (4) След завършване на работа: 1. подаването на газ по тръбопроводите, захранващи работните постове, да се прекратява; (2). шкафовете с предпазителите и другата командна и регулираща апаратура да се заключват; 3. маркучите да се изваждат от газозахранващите източ¬ници; 4. горелките, резачите, маркучите, редуцир-вентилите и бутилките със сгъстени газове да се съхраняват съгласно утвърдената в поделението или на обекта за тази цел инструкция по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Чл. 408. (1) Пред всеки пост за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи да има годен за употреба (изправен и проверен) предпазител за

ацетилен за съответното налягане и с необходимата пропускателна способност. (2) Забранено е да се черпи ацетилен от пост за извърш¬ване на газопламъчни работи, пред който няма предпазител за ацетилен или същият не отговаря на изискванията на предходната алинея. Чл. 409. (1) Извършването на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи да се провеждат на разстояния най-малко: 1. от преносими ацетиленови генератори – на 10 m; 2. от газопровода – на 1,5 m; 3. от газоразпределителнй постове: а) при ръчно заваряване й рязане – на 3 m; б) при машинно заваряване и рязане – на 1,5 m. (2) Определените в предходната алинея разстояния са задължителни за случаите, когато: 1. пламъкът и искрите са насочени в посока, противоположна на газозахранващите източници; 2. пламъкът и искрите са насочени към газозахранващите източници, като в този случай е задължително вземането на мерки за тяхиата защита – потапяне на метални екрани или на други защитни средства. Чл. 410. (1) Горелките, резачите, маркучите, редуцир-вентилите, вентилите, водните предпазители и другата апаратура, ползвани за извършване на газопламъчни работи, да са в изправно състояние и преминали през съответните прегледи. (2) Вентилите на газовата апаратура сигурно да спират преминаването на газ при затварянето им, а салниците й да не пропускат газ. (3) Забранена е експлоатацията на апаратура за газ, която не е технически изправна, не е преминала през съответните прегледи или която има неплътности. Чл. 411. Забранено е, при ползване на ръчна апаратура за газопламъчни работи, поставянето към маркучите на вилки, тройници и други подобни, за захранване на няколко, горелки или резачи. Чл. 412. Забранено е да се оставят без надзор работещи горелки и резачи. Чл. 413. Местата, където ще се извършват газопламъчни работи, предварително да се почистват от дървени отпадъци, пакли, парцали и други горящи и леснозапалителни материали и вещества. Чл. 414. (1) Металът, подлежащ на газопламъчно заваря¬ване, рязане и на други газопламъчни работи да е сух, почистен от окалина, ръжда, масла, бои и от други замърсявания на и около мястото на газопламьчната обработка. (2) При заваряване или рязане на боядисан метал да се почиства ивица по дължина на шева (ряза) с широчина най-малко 100 mm – по 50 mm от двете му страни. (3) Забранена е газопламьчната обработка на метал при неспазване на изискванията, обект на предходните алинеи. (4) Забранено е ползването на газов пламък за извършване почистването на метал. Чл. 415. Забранено е извършването на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали в помещения, в които се извършват газопламъчни работи като производствен процес и в които няма вентилационна, инсталация, същата не е изправна или работи неефективно. Чл. 416. (1) Заварчиците, резчиците и техните помощници при извършване на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали, да ползват защитни очила, предпазващи очите им от лъчистата енергия на пламъка. (2) Светофилтърните стъкла на очилата за газопламъчно заваряване и рязане на метали да се подбират в зависимост от интензивността на излъчването на лъчиста

енергия от пламъка, съгласно таблица 8. Таблица 8 Марка на стъклата

СтранаПредназначение производител

Г-1

СССР

при газопламъчно заваряване и рязане на открити площадки

Г-2

СССР

при газопламъчно заваряване и рязане със средна мощност на пламъка – горелки № 1 до № 3 вкл.

Г-3

СССР

при газопламъчно заваряване и рязане с голяма мощност на пламъка – горелки № 4 до № 7 вкл.

255 и 256

ЧССР

при газопламъчно заваряване и рязане с ниска мощност на пламъка;

266 до 277

ЧССР

при тазопламъчно заваряване и рязане със средна мощност на пламъка;

377 и 388

ЧССР

при газопламъчно заваряване и рязане със голяма мощност на пламъка;

ои1

–

за спомагателни работници при газопламъчно заваряване и рязане;

2

–

при газопламъчно рязанй на тънки ламарини;

3

–

при газопламъчно заваряване и рязане на тънки стоманени ламарини и леки метали;

4

–

при газопламъчно рязане на дебели стоманени ламарини;

4, 5 и 6

–

при всички видове газопламъчни заварявания;

4а, 5а и 6а

–

при газопламъчно заваряване на леки метали;

7и8

–

при газопламъчно заваряване с предварително нагряване на детайлите

Чл. 417. Забранено е извьршването на газопламьчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали: 1. без ползване на предпазни очила със светофилтърни и безцветни стъкла; 2. с пукнати светофилтърни стъкла; 3. със замърсени безцветни стъкла. Чл. 418. Заварчиците и резчиците, извършващи газопла- мъчно заваряване, рязане и други газопламъчни работи по метали в седнало положение, в легнало положение или на колене, да ползват топлоизолиращи и огнеуотойчиви постелки. Чл. 419. При заваряване, рязане и при извършване на дру¬га газопламъчни работи в метални съдове – резервоари, цистер¬ни, котли, газголдери, танкове, бункери, силози, тръбопроводи с голям диаметър, понтони, корабни помещения и други в затворени конструкции, в затворени помещения и в помещения с ограничена свобода – в шахти, кладенци, тунели и в други затворени пространства, газозаварчикьт (газорезчикът) да е облечен в брезентово облекло, с гумени ботуши и с шлем, покриващ главата и косата му или с щит и маска, позволяваща прикрепването на шлема. Чл. 420. Забранено е допускането до извършване и извършването на газопламьчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи от заварчици и резчици в облекло, замърсено с масла или с мазнини, както и в такова наситено с кислород.

Чл. 421. При извършване на газопламьчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали на височина: 1. от дървени скелета – последните да се покриват с метал¬ни листове, като предварително се намокрят с вода; 2. от площадки или от скелета – дървените конструкции под работните места да се предпазват по подходящ начин от запалване от искри, пръски, разтопен метал и от отрязани горещи парчета метал; 3. да се вземат мерки отрязани парчета метал, пръски разтопен метал, искри и др. да не падат върху по-долу намиращите се хора; а) ако изискването на предходната точка е технически неизпълнимо, да се отстраняват всички хора, намиращи се в опасната зона под извършващите на височина газопламъчни работи работници, като след това се осигурява и недостъпът на хора в същата зона до окончателното завършване на работите. Чл. 422. Преди извършване на локално нагряване, преди заваряване или рязане на метали, на мястото на изпълнението на работите и на обработваемата првърхност (отвътре и отвън) да се проверява за отсъствието на възпламеняващи се газове, вещества и материали. Чл. 423. При нагряване на метална повърхност на противоположната страна да се осигурява контрол с оглед да не се допусне обгаряне на хора или запалване на предмети или материали. Чл. 424. Преди започване извършването на газопламъчни работи по метали в затворени или полузатворени помещения или пространства, същите да се обследват и ако се установи наличие на газ или пари на взривяващи се или на отровни вещества (ацетилен, бензин, лакове и др.) извършването на газопламъчни работи в тях е забранено до отстраняването им. Чл. 425. (1) При газово заваряване и рязане на съдове, в които е имало горими или леснозапалителни течности, горими материали или киселини, огневите работи да се извършват след получаване утвърдено от зам. ръководителя по техническите въпроси на поделението или на обекта разрешително и акт за определяне на взривоопасността на пробата от въздуха, съгласно приложение 3 от Инструкцията за противопожарните мерки при извършване на огневи работи в Промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство: – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 година. (2) Изпълнението на газопламьчните работи да се извърш¬ва под наблюдението на ръководителя на огневите работи. Чл. 426. (1) Ацетиленовите и кислородните бутилки ползвани при газопламъчно заваряване, рязане и при други газопла¬мъчни работи по метали на непостоянни работни места и на открито, да се закрепват на специална стоика или количка и да са защитени с навес, предпазваща нагряване от слънчеви лъчи и от попадане на масла или мазнини върху тях. (2) При извършване на газопламъчни работи на открито, при снеговалеж, в дъждовно и ветровито време, работното място да се предпазва от валежи на сняг, дъжд и от вятър. Чл. 427. (1) При работа в резервоари, кладенци и други полузатворени и затворени пространства, ръководителят на газопламъчните работи, които ще се извършват в тях, трябва предварително да се убеди в отсъствието на натрупване в тях на вредни газове над допустимите санитарни норми или на взривоопасни газовъздушни смеси в недопустими концентрации чрез лабораторен анализ на въздушната среда в тези пространства, както и да осигурява през време на работа в тях нормално чист

вьздух. (2) Около заварчика или резчика, работещ при тези условия, трябва неотлъчно да има специално назначен наблюдаващ, намиращ се извън резервоара, кладенеца или пространството, където се извършват газопламъчните работи. (3) Газозаварчикът (газорезчикьт), освен специалното работно облекло, специални обувки и другите лични защитни средства, да носи и специален пояс, към който да е прикрепено спасителното въже, изведено през люка или навън от пространството и държейки се леко опънато от наблюдаващия. (4) Работниците (газозаварчиците, газорезчиците и наблю-даващите), на които се възлага извършването на работите, обект на алинея първа от настоящия член, да се инструктират преди всеки отделен случай за мерките по безопасността при тяхното изпълнение. (5) Задължава се ръководителят на газопламъчните работи да осигурява безопасни условия за тяхното изпълнение. Чл. 428. Забранено е извършването на газопламъчна обработка по тръбопроводи, съдове, резервоари и др., намиращи се под налягане, независимо от това с какъв газ или течност са запълнени. Чл. 429. (1) При газово заваряване и рязане на каквато и да е част от електрообзавеждане, последното предварително да се изключва от токозахранващата го мрежа. (2) Допълнително да се вземат мерки, предотвратяващи възможността от включването на електрообзавеждането към токозахранващата мрежа през време на извършването на заваряването или рязането по него. Чл. 430. Забранено е ремонтирането от газозаварчиците и от газорезчиците на работното място на горелки, резачи и на другата апаратура за газопламъчни работи. Чл. 431. Забранено е ползването на кислород от бутилки под налягане за почистване на дрехи, продухване на работни места, изделия и други, както и за обогатяване с кислород на въздуха в помещения. Чл. 432. (1) На непостоянните работни места в неспециализираните помещения и на открито при извършване на газо¬пламъчни работи, да има необходимите по вид и количество пожарогасителни средства. (2) Забранено е започването на извършването на газопламъчните работи на тези места преди да е изпълнено изискването на предходната алинея. 3. ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОМЕЩЕНИЯ Чл. 433. Газозаваръчните, газорезателните и другите газопламъчни работи по метали, които се провеждат като постоянен производствен процес в помещения, да се извършват в специално определени и съответно обзаведени работни места (постове) в тях. Чл. 434. (1) Забранено е разполагането на работилници на участъци за газопламьчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали в помещения под земното ниво. (2) Разполагането на такива работилници и участъци на втория и на по-горни етажи в многоетажни сгради да се избягва. Чл. 435. Специализираните помещения, предназначени за извършване на газопламьчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали като постоянен производствен процес, да отговарят на следните основни изисквания: 1. на всяко работно място, освен площите заети от обзавеждането и от проходите

между работните места, да се осигу¬рява не по-малко от 4m2; 2. проходите да имат широчина не по-малка от 1 m; 3. свободната височина на помещението, от нивото на пода до най-ниската част от конструктивните елементи на тавана му, непосредствено над работните места, да не е по-малка oт 3,25 m. 4. подът на помещението да е от негорим, с ниска топлопроводност материал и да може лесно да се почиства; 5. да отговарят по степен на огнеустойчивост на съответ¬ните изисквания на Противопожарните строително-технически норми – 1972 година. Чл. 436. Дървените стени, прегради и врати на специализираните помещения, намиращи се на разстояние по-малко от 5 m от постовете за газопламьчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи (спояване, наваряване, подгряване, термообработка и т.н.) или: 1. да са измазани с мазилка; 2. да са облицовани с азбест; 3. да са покрити с листова ламарина, под която да има кече, напоено с глинен разтвор; а) забранено е облицоването с листова ламарина на дървени плоскости без междинен пласт от кече, напоено с глинен разтвор. ! Чл. 437. При газопламъчно заваряване, рязане и при извършване на други газопламъчни работи по метали в специализирани помещения, минималният дебит на общообменната вентилация в тях да е от 2500 до 3000 m3 въздух на 1 m3 изгорен ацетилен. Чл. 438. В помещения и пространства със сравнително малък обем като съдове, цистерни, отсеки и други подобни да се осигурява общообменна вентилация с минимален дебит 4000+5000 m3 въздух на 1 m3 изгорен ацетилен. Чл. 439. (1) На постоянните работни места (постовете) в специализираните помещения, където ръчно се извършват газопламъчни работи, да има и да действат ефективно местни аспирационни уредби. (2) Минималният дебит на местните аспирационни уредби при постовете за газопламъчни работи по малки детайли да е от 1700 до 2500 m3/h засмукан въздух, при скорост на засмукване 2 1,5 m/s. (3) Минималният дебит на местните аспирационни уредби да е 3000 m3/h на 1 m2 площ от секциите на секционираните маси за машинно рязане. (4) Минималният дебит на местните аспирационни уредби ! да е от 250 до 500 m3/h на 1 mm дебелина на разреза при постове за кислородно-флюсово рязане и при рязане на високоманганови стомани. Чл. 440. При газопламъчно заваряване, рязане и нагрява¬не на метали вътре в полузакрити и закрити помещения или пространства (отсеки – естествено непроветрявани зони и секции на съдове, резервоари, котли, цистерни и др. подобни), освен общообменната вентилация на помещението да се осигурява и местно изсмукване на въздуха посредством подвижни вентилационни уредби или стационарни вентилационни инсталации. Чл. 441. Газоснабдяването на участъците за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламъчни работи по метали в специализираните помещения да се осъществява: 1. при по-малко от 10 работни поста – с кислород в бутилки и ацетилен в бутилки или от преносими ацетиленови генера¬тори;

2. при 10 и повече работни постове – по газопроводи за ацетилен и за кислород; 3. при голяма консумация на газ (газопламъчно термообработване, рязане на големи дебелини метал и др. подобни), независимо от броя на работните постове, захранването с ацетилен и с кислород да се извършва по газопроводи. Чл. 442. При захранване с ацетилен посредством тръбопроводи на постовете за газопламъчна обработка на метали, на всеки пост да има изправен воден предпазител със съответно налягане и пропускателна способност. Чл. 443. На стационарните работни места (постове), къде¬то се извършва ръчно газопламъчно заваряване, рязане или други газопламъчни работи по метали, да има стойки с вилка или кука за окачване на загасените горелки и резачи при прекъсване на работа с тях, които задължително да се ползват от заварчиците и резчиците. Чл. 444. На постоянното рабртно място на газозаварчика (газорезчика), ако подът на помещението е от бетон или асфалт, да има дървена скара (решетка). Чл. 445. Намиращите се в експлоатация горелки, резачи, редуцир-вентили, газорезни машини и другите съоръжения и уредби за тазопламъчно заваряване и рязане на метали, да се зачисляват на заварчиците и резчиците, които работят с тях, Чл. 446. (1) Забранено е да се допуска допиране на бу¬тилка със сгъстени газове и на маркучи за газ до тоководещи проводници. (2) Работите на постовете в специализираните помещения, където едновременно се извършват електрозаваръчни и газопла-мъчни работи по метали да се устройват така, че да се спазва забраната от предходната алинея. Чл. 447. (1) При газово заваряване и рязане в близост до тоководещи устройства, местата на работа да се ограждат с щитове, изключващи случайното съприкосновение с тоководещи части от тях за избягване на късо съединение. (2) На огражденията (щитовете) да има надписи или знаци, сигнализиращи за възможните опасности и забраняващи извършването на определени работи и действия. Чл. 448. Преместването на преносими газорезни машини на друго работно място да се извършва при затворени вентили на газовите разпределителни устройства и при изключено електрозахранване. Чл. 449. Електрическите кабели за захранване на електродвигателите на газорезните машини да са вьзможно най-къси, да имат сигурна електроизолация и защита от механични увреждания. Чл. 450. При временно прекъсване на работата с газорез¬ни машини, при настройка или при поставяне на копирапаратите към тях, подаването на газ към машините и захранването им с ток да се прекратява. Чл. 451. (1) След завършване на газопламъчните работи да се затварят плътно вентилите на бутилките със сгъстен газ или на газопровода, да се изпуска газът от всички комуникации, да се освобождават натегнатите пружини на редуцир-вентилите, да се изваждат (снемат) маркучите и заедно с горелките (резачите) и редуцирвентилите да се предават в склада. (2) На стационарните и преносими газорезни машини, маркучите с резачите да не се изваждат (снемат), а да се изключват от газозахранващите източници и да се навиват на рола. (3) След завършване на газопламъчните работи, газопроводите, захранващи помещенията или участъците, да се изключват. Чл. 452. Забранено е поставянето и оставянето на бутилки със сгъстен газ между машините, на пешеходните пътеки и на проходите за вътрешноцеховия транспорт. 4. ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ ПО КОРАБИ НА

СТАПЕЛИ, В ПРИСТАНИЩА, НА ВОДА И НА ДОКОВЕ Чл. 453. При извършване на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламьчни работи по метали при строеж и ремонт на кораби на стапели, в пристанища, на вода или на докове, да се спазват освен изискванията по безопасността, хигиената на труда, противопожарната охрана при корабостроене и кораборемонт и допълнителните изисквания, дадени в настоящия раздел. Чл. 454. При захранване на стапели, докове, пристанища и кораби с ацетилен и кислород, необходими за извършване на газопламъчно заваряване и рязане на метали, да се спазват изискванията на чл. 241 до чл. 247 вкл. от настоящия правилник. Чл.455. (1) Газопламьчните работи на строящи и ремонтиращи се кораби да се извършват с използване, в качество на гориво, на ацетилен. (2) Забранено е ползването на кораби на ацетиленови генератори. (3) Допуска се използването и на други (определени) газове като заменители на ацетилена. (4) При използване на даден вид газ – заменител на ацетилена като горивен газ за извършване на газопламъчно заваряване, рязане или за други газопламъчни работи на строящи и ремонтиращи се кораби, да се спазват изискванията на глава трета, I. „Газопламъчно заваряване и рязане на метали“, буква „И“ Заменители на ацетилена – газове и течни горива“ от настоящия правилник и специалните за него указания, инструкции и др. (2) Забранено е при монтажа и експлоатацията на съоръженията и тръбопроводите, обект на предходната алинея, да се правят каквито и да са отклонения и изменения на проектите и чертежите без съгласуване с организацията, която ги е разрабо-тила и без утвърждаване по реда, регламентиран в предходната алинея. Чл. 457. Газоразпределителните постове със съоръжения¬та към тях, както и бутилките със сгъстени газове, да се разпо¬лагат извън районите, където се извършват товарно-разтоварни работи. Чл. 458. (1) Ацетиленовите и кислородните бутилки да се поставят на брега или на горната палуба на кораба в специални контейнери в количество от 2 до 8 бутилки с еднороден газ в един контейнер, извън районите на падане на искри и действието на източници на топлина и там,където няма електропроводи. (2) Бутилките със сгъстени газове да се поставят на разстояния, указани в чл. 357 от настоящия правилник. (3) Забранено е внасянето на бутилки със сгъстен газ ползван за газопламъчно заваряване, рязане и за други газопламьчни работи във вътрешни помещения на кораби. Чл. 459. Забранено е едновременно съвместно прокарване на газови маркучи и електрозаваръчни кабели през врати, люкове, гьрловини и други подобни места на корабите за работа в полузатворени и затворени помещения и пространства без осигуряване на надеждна изолация между тях. Чл. 460. Забранено е извършването на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи по метали в полузатворени и затворени корабни помещения и пространства, ако това би могло да се извърши извън тях. Чл. 461. Газозаварчиците и газорезчиците, извършващи газопламъчни работи по начин, на места и при условия, обект на чл. 418 и 419 от настоящия правилник да спазват изискванията, определени в тях. Чл. 462. Забранено е поставянето на бутилки с газ, както и разполагането на маркучи,

електрозаваръчни кабели и др. по проходите и пътищата за евакуация на строящи и ремонтиращи се кораби. Чл. 463 (1) Подвключването към газоразпределителните постове за ацетилен и кислород на апаратурата за газопламъчни работи по метали на кораби на стапели, в пристанища, на вода или на докове да се извършва само с разрешение на дежурния по обслужването на газозахранването след вземането от газозаварчиците или газорезчиците на номериран жетон, по установен в поделението образец. (2) Жетонът за право за извършване на газозаваръчни или на газорезателни работи ежедневно да се дава на газозаварчикът или на газорезчикът преди започване на работа от лицето, което носи отговорност за организирането на безопасното изпълнение на работите на обекта. Чл. 464. (1) Получилият жетон заварчик или резчик е длъ¬жен да предава жетона на дежурния по обслужването на газозахранването, който преди подвключването на маркучите с горелката (резача) е задължен да проверява изправността и действието на водния предпазител и на арматурата на ацетиленовия и на кислородния постове и чак тогава да извършва подвключването. (2) Дежурният по обслужването на газозахранването е длъ¬жен постоянно да следи за състоянието на маркучите, премина-ващи през врати, люкове, гърловини и помещения, през които съ-щите са прокарани във вътрешни отсеки към местата на работа. (3) След завършването на работната смяна или ползването на газ (при извадени маркучи) заварчикът или резчикът е длъжен да получи обратно своя жетон от дежурния по обслужването на газозахранването и да го предаде на лицето, отговарящо за организирането на безопасното изпълнение на работите. Чл. 465. (1) При работа в отсеки на кораби и в други полу затворени и затворени помещения и пространства, да се осигуря-ва непрекъсната изкуствена вентилация в съответствие с изиск-ванията на чл. 437, 438 и 439 от настоящия правилник. (2) При спиране на вентилационната уредба или при нарушаване на нормалния въздухообмен по други причини, работата в помещенията да се прекратява до възстановяване нормалната работа на вентилацията. Чл. 466. Преди извършването на газопламъчни работи в труднодостъпни, затворени и др. помещения, отговориото за организирането на безопасното изпълнение на работите лице е длъжно да спазва изискванията на чл. 427 от настоящия правилник. Чл. 467. При газопламъчно заваряване, рязане и при други газопламъчни работи на строящи или ремонтиращи се кораби да се вземат мерки, изключващи падането на искри, пръски разтопен метал и отрязани парчета метал върху хора, по-ниско разположени палуби, помещения и др., както и върху запалими материали. Чл. 468. При прекъсване извършването на газопламъчно заваряване, рязане и на други газопламъчни работи на кораби поради обедна почивка: 1. намиращите се на палубата на кораба бутилки със сгъстени газове да са под наблюдение на дежурния по обслужване на газозахранването; 2. подаването на ацетилен и кислород по тръбопроводите да се прекратява от дежурния по обслужване на газозахранването*; 3. вентилите на горелките и на резачите да се затварят пльтно от заварчиците и резчиците, ползвали ги преди това; 4. захранващите горелките и резачите маркучи да се из-важдат от щуцерите на водните предпазители и на ацетиленовите и кислородните редуцир-вентили на бутилките, от ползвалите ги заварчици и резчици;

а) дежурният по обслужване газозахранването е длъжен да контролира изваждането на маркучите от газозахранващите източници; 5. газовите маркучи да се изнасят от корабните помещения на палубата и да се навиват на рола от ползващите ги заварчици и резчици. Чл. 469. След завършване на газопламъчните работи: 1. газоподаването на тръбопроводите, захранващи газоразпределителните постове да се прекратява; 2. маркучите да се изваждат от газозахранващите източници и да се навиват на рола; 3. горелките, резачите, маркучите и редуцир-вентилите да се връщат в склада за тях; 4. бутилките със сгъстени газове да се изнасят от стапелите и от корабните помещения. Чл. 470. Забранено е оставянето на бутилки със сгъстени газове на стапели и кораби след завършване на газопламьчно заваряване, рязане или на други газопламъчни работи. Л. ПОДВОДНО ГАЗОПЛАМЬЧНО РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 471. (1) До извършване на подводно газопламьчно рязане на метали да се допускат само лица, които: 1. са правоспособни водолази и 2. имат специално удостоверение за право на извършване на подводно газопламьчно рязане на метали по съответния метод. (2) Забранено е извършването на подводно газопламьчно рязане на метали: 1. от лица, неотговарящи на изискванията на предходната алинея и на чл. 6 от настоящия правилник и 2. от лица от женски пол. Чл. 472. (1) Подводно газопламьчно рязане на метали да се извършва само в присъствието и с участието на наблюдаващ, определен за такъв от ръководителя на подводните работи за обслужване на пулта за управление и за свръзка с работещия под водата резчик-водолаз. (2) Наблюдаващият да е правоспособен газорезчик-водолаз, отговарящ на изискванията на чл. 471 от настоящия правилник. (3) Наблюдаващият да се намира над водата и да има: 1. двустранна телефонна връзка с газорезчика-водолаз; 2. телефонна връзка с аварийно-спасителната група. Чл. 473. Забранено е започването на подводно газопламьчно рязане по метали, преди: 1. подробно обследване на разположения под водата обект; 2.съставяне от ръководителя на подводните работи на подробен план за изпълнение на газопламъчните работи, включващ последователността и начините на изпълнение на отделните операции. 3. вземане на допълнителни мерки, наложили се във връз¬ка с конкретните условия, осигуряващи безопасност при извършването на подводното рязане. Чл. 474. (1) Ръководителят на даден обект, непосредствено преди започване на всяко подводно рязане на метали, е длъжен да проверява: 1. изправността и работата на водолазната станция на обзавеждането й; 2. изправността на маркучите, резача и приспособлението за запалване под вода. (2) Забранено е даване на нареждане за спускане и спускането на резчици-водолази във водата с неизправност във водолазното обзавеждане. Чл. 475. При извършване на подводно рязане на метал да се спазват освен изискванията на настоящия правилник, още и изискванията и правилата за водолазна

работа. Чл. 476. Местата, където се извършва газопламъчно рязане на метали по подводен обект: 1. да се осветяват посредством подводни осветители; 2. ако се намират в силно водно течение, да се ограждат с щитове, изолиращи работните места или обекта от течението; 3. да имат подходящо здраво скеле, осигуряващо безопас¬но изпълнение на работите, ако условията при рязането налагат това. ; Чл. 477. При газопламъчно рязане на метали под вода, да се ползва водолазен костюм с прикрепени към него ръкавици. Чл. 478. Светофилтърното стъкло да закрива не по-малко от 2/3 от предния илюминатор иа водолазния шлем, ползван от резчика-водолаз при извършване на газопламъчно рязане под вода. Чл. 479. Апаратурата и уредите, бутилките с газ или бензин (при бензинокислородно рязане) и другите съоръжения, необходими за извършване на подводно газопламъчно рязане на метали, да се поставят колкото се може по-близко до мястото на работа и не по-далеч от 50 m. Чл. 480. Водолазната помпа или мотокомпресорът да се разполагат на места и така, че да е изключено засмукването на ацетилен или на други отделящи се газове. Чл. 481. Забранено е насочването на пламъка на резача към въздушните и газови маркучи и към проводниците на сигнализационните средства, както и изпускането от ръка на резача с горящ пламък. Чл. 482. Ако на повърхността на водата има леснозапалителни течности: 1. газопламъчното рязане да се провежда на дълбочина не по-малка от 10 m; 2. запалването и загасяването на резача да се извършва под водата, непосредствено на мястото на работа; 3. забранено е спускането във водата и излизането от нея на газорезчика-водолаз със запален резач. Чл. 483. При запалване и работа с резач, работещ с течно гориво, да не се допуска източване на гориво и горивна смес върху повърхността на водата, както и под водната повърхност. Чл. 484. Газопламъчно рязане на затворени съдове, намиращи се под водата, да се извършва: 1. след пълното отстраняване на леснозапалителните и горими течности, газове и пари; 2. след сигурно възпрепятстване образуването и запалването на запалими газове или газови смеси през време на извършването на газопламъчните работи. М. ГА3ОКИСЛОРОДНО И ГАЗОФЛЮСОВО РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 485. (1) При ползване на машини и извършване на газокислородно рязане на метали да се спазват изискванията за газопламъчно заваряване и рязане на метали от настоящия правилник. (2) Лицата, извършващи газокислородно рязане на метали, да са правоспособни газорезчици. Чл. 486. Механизмите за закрепване на резачите при газорезателните машини да изключват допирането на челото на резачите до повърхността на разрязвания метал в процеса на рязане. Чл. 487. Стационарните машини за газокислородно рязане на метали със скорост на движение над 6 m/min да имат площад¬ки или столове с облегалки, за придвижване

на газорезчиците заедно с тях. Чл. 488. Газозахранването машините за газокислородно рязане на метали да се осъществява през предпазни устройства за обратен удар на пламъка, монтирани извън тях. Чл. 489. Системата за автоматично електрическо запалване на резачите на стационарните машини за газокислородно рязане на метали да изключва възможността от поразяване на газорезчиците от електрически ток. Чл. 490. Електрическите кабели, захранващи електродвигателите на машините за газокислородно рязане на метали да имат сигурна изолация и да се предпазват от механични повреди. Чл. 491. При стационарните машини за газокислородно рязане на метали – шарнирен тип, закрепването на копирапаратите в таванно положение да изключва самоволното им или случайно откачане. Чл. 492. (1) При ползване, на машини за извършване на газофлюсово рязане на метали да се спазват изискванията за газокислородно рязане на метали, дадени в настоящия правилник. (2) Лицата, извършващи газофлюсово рязане на метали: 1. да са правоспособни газорезчици; 2. задължително да ползват; а) лицев шлем (алуминиев, мрежест) с подходящи светофилтърни стъкла – № 6, 7 или 8; б) специално брезентово облекло – за предпочитане е такова напоено с вещество, повишаващо неговата огнеустойчивост. Н. РЕД ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ, ПРОМЯНА НА ПРИТЕЖАНИЕТО, СПИРАНЕ ОТ ДЕЙСТВИЕ, ЕКСПЛОЗИЯ И БРАКУВАНЕ НА АЦЕТИЛЕНОВИ ГЕНЕРАТОРИ Чл. 493. (1) При преместване на ацетиленов генератор, регистриран от окръжна (градска) инспекция по охрана на труда от един окръг в друг за повече от 3 месеца, стопанинът на генератора е длъжен в едноседмичен срок да уведомява писмено окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, в чиито окръг е преместен генераторът, за зачисляване във връзка с контрола му. (2) В писмото се указва регистрационния номер на ацетиленовия генератор, новото му местонахождение, приблизително¬то време на престояване и от кой окръг е преместен същият. (3) Окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, в чийто окръг е преместен генераторът съобщава незабавно за това на окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, от чийто окръг е преместен генераторът, за отчисляване по отношение на контрола му. Чл. 494. (1) При промяна притежанието на ацетиленов генератор, регистриран от окръжна (градска) инспекция по охрана на труда, новият му стопанин е длъжен в едноседмичен срок да уведомява писмено окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, на която генераторът е поднадзорен или става такъв поради промяна на окръга. (2) В писмото се указват регистрационния номер на генератора, както и наименованието, адресът и окръгът на новия и на стария стопанин на генератора. (3) Ако при промяна притежанието на генератора се променя и окръгът, окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, в чийто окръг се зачислява на контрол

генераторът, съобщава за това на окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, от чийто окръг се премества генераторът, за отчисляване по отношение на контрола му. Чл. 495. (1) Когато контролиращото лице констатира неспазване на настоящия правилник или неизправности, при които по-нататъшното ползване на ацетиленовия генератор представлява опасност, същото е длъжно да спира генератора от действие и да го пломбира. Ако контролиращото лице е затрудне-но в определяне на причините за появилите се неизправности (дефекти) в генератора, същото има право да предлага на ръко-водството на поделението други начини за изследване техническото състояние на генератора и привличане на съответни специалисти за това. (2) При спиране на генератор от действие, който е регистриран от окръжна (градска) инспекция по охрана на труда, контролиращото лице съставя акт за спиране в 3 екземпляра с подробни обяснения за причините, наложили спирането му, като предава по един екземпляр от него на управление „Охрана на труда“ към Централния съвет на Българските професионални съюзи, на окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, на която той е подназдорен и на стопанина на генератора. (3) При спиране от действие на генератор, който не е регистриран от окръжна (градска) инспекция по охрана на труда, контролиращото лице съставя акт за спиране в 3 екземпляра, с подробни обяснения за причините, наложили спирането му, като предава по един екземпляр от него на ръководителя на поделението-стопанин на генератора, на окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, в чийто окръг се намира генераторът, а третият екземпляр прикрепва към контролната книга на генератора. (4) След отстраняване на причините, наложили спираме на генератора от действие, стопанинът на генератора уведомява за това съответния контролен орган, съставил акт за спирането му от действие, който орган след положителен резултат на прове¬дените от него прегледи, изпитвания или други мероприятия, разрешава пускането на генератора отново в действие. (5) Забранено с пускането в действие на генератор, спрян от действие с акт за спиране и пломбиран, без разрешение на съответния контролен орган. Чл. 496. (1) При експлозия на ацетиленов генератор, стопанинът му е длъжен веднага да уведомява окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, на чийто окръг се намира генераторът независимо от това, кой е издал разрешение за експлоатацията му. (2) За всяка експлозия на ацетиленов генератор съответната окръжна (градска) инспекция по охрана на труда да уведомява управление „Охрана на труда“ към Централния съвет на Българските професионални съюзи. Чл. 497. (1) Разследването във връзка с експлозия на генератор, регистриран от окръжните (градска) инспекции по охрана на труда, се извършва от окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, на която е поднадзорен. (2) Разследването във връзка с експлозия на генератор, нерегистриран от окръжните (градска) инспекции по охрана на труда, се извършва от предприятието-стопанин, като: 1. окръжната (градска) инспекция по охрана на труда по преценка може да участва в разследването на експлозия на генератор, несъпроводена от злополука със смъртен или тежък изход; 2. препис от протокола с резултата от извършеното разследване да се изпраща в окръжната (градска) инспекция по охрана на труда на чиято територия се намира генераторът.

Чл. 498. Всяка авария с ацетиленова станция, съпрово¬дена със злополука със смъртен или тежък изход, задължително се разследва с участието на представител на окръжната (градска) инспекция по охрана на труда, на която станцията е поднадзорна. Чл. 499. При разследването на авария с ацетиленов генератор, съпроводена със злополука със смъртен или тежък изход, е задължително участието на представител на окръжна (градска) инспекция по охрана на труда, на която генераторът е поднадзорен, независимо от това, кой е издал разрешението за експлоатацията му. Чл. 500. До пристигането на представител, на съответния контролен орган за разследване на обстоятелствата и причините за аварията или нещастния случай, ръководството на поделението-стопанин е длъжно да запази обстановката, при която те са станали, ако това не представлява опасност за живота на хора и не води до понататъшно развитие на аварията или до други поражения и повреди. Чл. 501. (1) На претърпял експлозия ацетиленов генератор, контролиращото лице: 1. или вписва в контролната му книга текст, забраняващ ползването на същия до привеждането му в годност за експлоатация, като същевременно го запечатва; 2. или го бракува, като спазва изискванията на чл. 502 от настоящия правилник. (2) За ацетиленов генератор, претърпял експлозия и приве¬ден в изправност, преди да се пусне отново в експлоатация да се спазват изискванията на чл. 141 от настоящия правилник. Чл. 502. (1) Бракуване на ацетиленов генератор се извърш¬ва от контролния орган, който е издал разрешение за експлоатацията му. (2) За бракуването на ацетиленов генератор да се съставя протокол за бракуване в 2 екземпляра – по 1 екземпляра за собственика на генератора и за контролния орган, в който подробно да се описват причините, наложили бракуването на генератора. (3) Протоколът за бракуване да се подписва от контролиращото лице. (4) На бракувания ацетиленов генератор контролиращото лице да изземва разрешението за експлоатация, паспорта и контролната книга. (5) Бракуваните генератори да се отписват от регистрационните книги. II. ЕЛЕКТРОЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ А. ПРАВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕЛЕКТРОЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 503. Отменен. Чл. 503-А. (Нов) Право на извършване на електрозаваряване и рязане на метали имат лицата, притежаващи съответната правоспособност и квалификационна група в съответствие с ПБТЕЕУС (Д-01-008). Чл. 504. Отменен. Б. ЕЛЕКТРОДЪГОВО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ 1. МАШИНИ ЗА ЕЛЕКТРОДЪГОВО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 505. (Изм.) Машините за електродъгово заваряване на метали – еднопостовите и многопостовите трансформатори, токо¬изправителите и генераторите за ръчно електродъгово заварява¬не, с обикновени и с обмазани електроди и полуавтоматично и автоматично електродъгово заваряване, да отговарят съответно на БДС 7920-75 „Машини за електродъгово заваряване. Общи технически изисквания“, на БДС 449-85 „Трансформатори за електродъгово заваряване“, на БДС 6844-85 „Токоизправители за

електродъгово заваряване“, на БДС 5968-87 „Генератори за електродъгово заваряване“, на Правилника за устройство на електрическите уредби от 1980 г., БДС 12.3.003-79 „Електрозаваряване. Общи изисквания за безопасност“, Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения и на настоящия правилник. Чл. 506. Отменен. Чл. 507. (1) Захранването на заваръчната дъга при апарати за атомно-водородно заваряване на метали да се извършва от самостоятелен трансформатор. (2) Напрежението на празен ход на токоизточника за автоматично атомно-водородно заваряване на метали да не превиша¬ва 300 V. Чл. 508. Напрежението на мрежата, от която се захранват машините за електродъгово заваряване на метали, да не преви-шава 660 V. Чл. 509. Превключвателите на степените на токоизточни-ците за регулиране на напрежението им да осигуряват превключ¬ване на степените под напрежение на празен ход. Чл. 510. Токоизточниците за еднопостово електродъгово заваряване на метали да имат индивидуално табло с волтметър и сигнална лампа, показваща на заварчика напрежението в заваръчната верига. Чл. 511. На заваръчните генератори, предвидени да работят само в една посока на въртене, последната да се указва с трайно и ясно означена стрелка, поставена на видно място на генератора. Чл. 512. (Изм.) Захранването с променлив ток на електродвигателите на телоподаващите устройства на електрозаваръч¬ните апарати на метали, да се извършва през понижаващ транс¬форматор. Трансформаторът да бъде защитен по БДС 12348-89, а напрежението на вторичната му намотка да бъде не по-високо от 42 V. Чл. 513. В специализираните автомати с неподвижна заваръчна глава е допустимо захранване на електродвигателя на гла¬вата непосредствено от електрическата мрежа при електрообезопасен корпус на същия. Чл. 514. Напрежението на постоянния ток за захранване на електродвигателите на неподвижните заваръчни глави да не превишава 48 V. Чл. 515. Напрежението на тока за подгревателя на защит¬ния газ, при електродъгово заваряване на метали в среда от защитен газ, да не превишава: 1. за променлив ток-36 V; . 2. за постоянен ток-48 V. Чл. 516. (1) При машините за електродъгово заваряване на метали с осцилатор, последният да е поместен в електрообезопасен корпус. (2) Вратичката на корпуса да има блокировка, която да изключва захранването на осцилатора при отварянето й. Чл. 517. (Изм.) Щепселните съединения на проводниците за включване на преносимите пултове за управление на апара¬тите за електродъгово заваряване на метали към електрическата мрежа, да имат защитни устройства. Чл. 518. Полуавтоматите за електродъгово заваряване на метали от „раничен“ тип да са електрообезопасени съгласно изискванията за обезопасяване на ръчни електрически инструменти – глава VI-1 и глава V1-21 от Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения Д-01 -008 от 1971 година. Чл. 519. Тръбите за газ и за водното охлаждане на заваръчните полуавтомати и автомати да са без снаждания и в местата на съединяване с щуцерите да не

пропускат газ или вода. Чл. 520. Електрическите проводници, тръбите за газ и за охлаждащата вода, съединяващи преносимите пултове за управление със заваръчните глави на автоматите, да се поместват в общ гумен маркуч. Чл. 521. Автоматите за заваряване на метали в среда от защитен газ да имат откъм страната на заварчика шарнирно закрепен щит с предпазни светофилтърни стъкла за електродъгово заваряване. Чл. 522. (1) Стационарните автомати за електродното заваряване на метали в среда от защитен газ и под слой от флюс да имат местни аспирационни уредби. (2) Забранено е заваряването с автомати, на които местните аспирационни уредби не работят, не работят ефективно или липсват. ^ Чл. 523. При електрошлаково заваряване на метали да се осигурява дистанционно управление на основните механизми на заваръчната апаратура и механизирано насипване на флюса в шлаковата вана. Чл. 524. Апаратите за електрошлаково заваряване на мета¬ли с механизми за надлъжно и напречно преместване да имат крайни изключватели. Чл. 525. Разпределителното табло и пусковата апаратура за захранване на електрозаваръчните машини на метали с електрически ток да са в изпълнение със съответна степен на защита в зависимост от работната среда. Чл. 526. В стационарните многопостови заваръчни агрегати на метали, съединяването на отделните постове към заваръчния агрегат да се осъществява посредством общо разпределително табло, което да има прекъсвачи и клеми за включване на заваръчните постове и необходимите измервателни уреди и сигнални лампи за отделните заваръчни постове. Чл. 527. На заваръчните генератори с променливи характеристики превключването на степените да се извършва при изключен от електрическата мрежа и невъртящ се генератор. Чл. 528. (1) Въртящ се, макар и невъзбуден генератор, да се третира като такъв под напрежение. (2) Забранено е извършването на каквито и да е работи по и с такъв генератор. Чл. 529. Изолационното съпротивление и електрическата якост на машините за електродъгово заваряване на метали да се проверяват при текущите и капиталните им ремонти съответно с изискванията на Българските държавни стандарти на правилниците, упоменати в чл. 505 от настоящия правилник. Чл. 530. Отменен. Чл. 531. Преди свързване на заваръчните проводници към машините за електродъгово заваряване на метали, последните да се изключват от електрическата мрежа. Чл. 532. Последователно включване на заваръчни токоизточници за извършване на електродъгово заваряване и рязане на метали (с изключение когато то се извършва в „помещения с повишена опасност“ и в „особено опасни помещения“), при което се получават напрежения на празен ход по-високи от допустимите, определени в чл. 506 от настоящия правилник, се допуска само ако заваръчните токоизточници имат устройство за автоматично изключване напрежението на празен ход или пони¬жение на същото между електрода и изделието до определените му с Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, Д-01-008 от 1971 г. стойност и време за задръжка при извършване на заваръчни работи при тези условия. Чл. 533. Забранено е последователното свързване на вторичните намотки на два

заваръчни трансформатора, захранвани от един трансформаторен пост. Чл. 534. При появяване на искрене между корпуса на газоелектрическата горелка и заварявания детайл или заваръчната маса, заваряването да се прекратява до отстраняване на неизправността. Чл. 535. (1) Изходът и изтичащата вода, охлаждаща горелката на заваръчната машина, да се виждат от работното място на заварчика. (2) Заваръчният процес да се преустановява при спиране на изтичането от изхода на охлаждащата горелката вода. Чл. 536. Температурата на азотно-водородната смес при атомно-водородно заваряване на метали да не превишава 60 °С. Чл. 537. (1) Подаването на амоняк при атомно-водородно заваряване на метали от бутилката към крекера, да се извършва през амонячен редуцир-вентил. (2) На тръбопровода за подаване на амоняк от бутилката към крекера да има предпазен клапан, регулиран на отваряне при 0,2 МРа и манометър със скала до 0,6 МРа. Чл. 538. (1) При работа с водород при атомно-водородно заваряване на метали, подаването му от бутилката към горелката да се извършва през водороден редуцирвентил. (2) (Изм.) Бутилката с водород да се заземява при спазва¬не изискванията на глава I-7 от Правилника за устройство на електрическите уредби от 1980 година. Чл. 539. При ползване на водород при атомно-водородно заваряване на метали, на газопровода преди горелката да се поставя електромагнитен клапан, който автоматично да прекратява подаването на водород към горелката при прекъсване на дъгата. Чл. 540. При извършване на атомно-водородно заваряване на метали да се спазват изискванията за извършване на електродъгово заваряване на метали от настоящия правилник. Чл. 541. Подвижните заваръчни апарати преди преместването им от едно място на друго да се изключват от електричес¬ката мрежа. Чл. 542. (1) При транспортиране и експлоатация на апаратура за електродъгово заваряване и рязане на метали, електри¬ческите им проводници да се пазят или предпазват от повреждане при прегазване от транспортни средства или от други машини и съоръжения, от прегаряне от пръски разтопен метал, горещи парчета отрязан метал или от огън, от прегъване, пробиване, нараняване и от други подобни увреждания. (2) Забранено е ползването при извършване на електродъгово заваряване и рязане на метали на неизправни електри¬чески проводници. Чл. 543. На подвижните агрегати за електродъгово заваряване на метали с бензинови или дизелови двигатели да се осигурява безопасно зареждане е гориво. Чл. 544. При работа с апарати за електрошлаково заваря¬ване на метали да се осигурява правилно и здраво закрепване на релсовия път към изделието или стенда и сигурно закрепване на обратните и странични ролки на ходовия механизъм. 2. КАБЕЛИ Чл. 545. (Изм.) За свързване на машините за електродъго¬во заваряване на метали към електрическата мрежа да се ползва гъвкав многожичен кабел тип ШКПТ с двойна каучукова изолация, с тоководещи жила конструкция клас 5, съгласно БДС 904-84 при спазване на следните изисквания: 1 . кабелът да не е по-дълъг от 3 m за постоянните заваръч¬ни постове;

2. кабелът да не е по-дълъг от 10 m за подвижните зава¬ръчни постове. Чл. 546. (1) За кабели, свързващи електрододържателя или горелката с токоизточника при електродъгово заваряване на метали, да се ползват проводници тип ПКГД с тоководещи жила конструкция клас 5, съгласно БДС 904-73. (2) Сеченията на едножилните кабели, положени на откри¬ то, да се подбират в зависимост от силата на заваръчния ток, съгласно таблица 9. Таблица 9 Заваръчен ток, А

120

190

235

290

347

Сечение, mm2

16

35

50

70

95

Чл. 547. При свързване на електропроводници един към друг да се осигурява необходимата електропроводимост и електроизолация на връзките. Чл. 548. (1) При разполагане на електрически проводници от електрозаваръчна апаратура на метали и при ползването им при извършване на електрозаваръчни работи по метали да се спазват следните разстояния: 1. до маркучи за кислород – не по-малко от 0,5 m; 2. до маркучи за ацетилен – не по-малко от 1 m. (2) Определените в предходната алинея разстояния могат да се намаляват наполовина, ако маркучите за газ са прокарани в метални тръби. Чл. 549. (1) Токоизточникът да се свързва със заварявана¬та конструкция, или със заваряваното изделие посредством проводник. (2) Свързването да се осъществява посредством специална скоба с болт, посредством винт или чрез запояване. Чл. 550. За проводник, свързващ токоизточника със заваряваната конструкция или със заваряваното изделие, да се ползва само проводник, който по сечение и вид е равностоен на проводника, свързващ електрододържателя, горелката или резача с токоизточника. Чл. 551. Забранено е да се ползват за проводници, свърз¬ващи токоизточника със заваряваната конструкция или със заваряваното изделие голи проводници, арматурна стомана, релсови пътища, тръбопроводи, метални конструкции (които не са предмет на заваряването) и други подобни. Чл. 552. Проводниците на вторичната страна на токоизточника да са електрически изолирани от корпуса му. Чл. 553. Разположението и свързването на заваръчните кабели с предметите на заваряване да се осъществява по начин, осигуряващ недопускане на затваряне на токовия кръг през зануляващите или заземяващите проводници. Чл. 554. (1) Електрозахранването на електрозаваръчните машини за метали да се осъществява посредством кабел, който да има отделно жило за зануляване на корпусите им. (2) Забранено е ползването на работната нула на кабела, ако има такава, за зануляваща. 3. ЕЛЕКТРОДОДЬРЖАТЕЛИ, ГОРЕЛКИ И РЕЗАЧИ Чл. 555. Ръкохватките на ръчните електрододьржатели, горелки и резачи, ползвани за електродъгово заваряваме и рязане на метали да отговарят на изискванията на глава VI-6 от Правилника за устройството на електрическите уредби и съоръжения Д-01 -005

от 1969 г. и на следните изисквания: 1. да са от негорим диелектричен и топлоизолационен материал; 2. да имат щит за предпазване ръката на заварчика (резчика) от изгаряния; 3. да са удобни за държане в ръка и без повреди. Чл. 556. (1) Подаването на газ в горелката за електродъ¬гово заваряване на метали да се прекъсва при прекратяване на заваряването. (2) Заваръчните апаратури, при които горното изискване не се осъществява, да се считат за неизправни. Чл. 557. Мундщукът на горелките за електродъгово заваряване на метали да се почиства от метални пръски толкова често, че да не се допуска получаване на контакт между газовата и тоководещата дюзи. Чл. 558. Забранено е електрододържателите, горелките и резачите за електродъгово заваряване и рязане на метали да се охлаждат чрез външно обливане с течности. Чл. 559. (1) Електрододържателйте, горелките и резачите за електродъгово заваряване и рязане на метали, когато не се работи с тях, да се поставят на диелектрични подложки или на окачалки при изключване на възможността от допирането им до метални изделия, съоръжения или конструкции. (2) Изискването на предходната алинея е задължително и за изолирани електрододьржатели с поставен на тях електрод; (3) Забранено е електрододържателите, горелките и реза¬чите, при прекратяване на заваряването или на рязането с тях, да се държат по начин, допускащ протичането на ток през тялото на заварчика (резчика). 4. ЕЛЕКТРОДЪГОВО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ ПРИ РАЗНИ УСЛОВИЯ а. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 560. (1) При извършване на електрозаваръчни работи по метали в общи производствени помещения, работните места на електрозаварчиците да се ограждат с преносими заграждения, размерите на които да осигуряват защита на другите работници в помещението от действието на лъчите на електрическата дъга. (2) Преносимите заграждения да са плътни, леки и израбо-тени от негорим материал – листова ламарина, азбестово платно, или от шперплат или брезент импрегнирани с огнезащитни състави. (3) Преносимите заграждения (параваните), които ограждат заваръчния пост, да се разполагат от трите страни на заваряваната конструкция или изделие, като обезателно ограждат страните откъм проходите за хора и транспортни средства. (4) Конструктивно параваните така да са направени, при спазване на алинеи първа и втора от настоящия член, че лесно да се преместват във връзка с технологичния процес на извършва-ните заваръчни работи. (5) Свободният проход между стените на параваните, ограждащи отделните заваръчни постове, да е с широчина не по- малка от 1 m. Чл. 561. Ръчно електродъгово заваряване, полуавтоматично заваряване в среда от защитен газ и въздушно (кислородно) – дъгово рязане на метални конструкции с обем по-малък от 1m3 да се извършват в специално устроени за тази цел кабини, отговарящи на следните условия: 1. да имат площ свободна от съоръжения и материали най- малко 3 m2 за всеки заваръчен, пост в нея: а) свободната площ в кабини с люкове за издаване на готовите заварени изделия

извън тях да не е по-малка от 2 m2 за всеки заваръчен пост в тях; 2. дължината на кабината да е най-малко, двойната дължи¬на, а широчината й – наймалко 1,5 пъти дължината на заварява- ното изделие, като при това размерите на кабината да не са по- малки от 2×1,5 m; 3. стените на кабината да са от негорими материали; 4. височината на кабината да е най-малко 3,2 m; 5. разстоянието между долния край на стените на кабината и пода на помещението да не е по-малко от 0,05 m; 6. стените на кабините, параваните, преградите, съоръже¬нията и обзавеждането в кабините да се боядисват с боя в светли цветове, даващи матова повърхност; а) забранено е боядисването с бои, даващи гланцова повърхност; б) от боите със светли цветове да се предпочита маслено- сивият цвят, като към боята се прибавя цинков окис или жълт крои; 7. боите, употребявани за боядисване на дървените части на кабините, да са огнеустойчиви – приготвени с водно стъкло; 8. да са обзаведени със съответните инсталации и съоръ¬жения, осигуряващи предпазване на заварчиците и на техните помощници от съпровождащите заваръчните работи, извършвани в тях вредности и опасности, посочени в чл. 25 от настоящия правилник; а) заваръчните работи да се извършват на заваръчни маси с местни аспирационни уредби; 9. при извършване на заваръчните работи в седнало положение, заварчикът да ползва удобен стол с облегалка; 10. разполагането в една кабина на два и повече поста за заваряване се допуска само при условие, че постовете са оградени с паравани, предпазващи сигурно заварчиците един от друг. Чл. 562. Местните аспирационни уредби да осигуряват: 1. при електродъгово заваряване на метали – от 4000 до 6000 m3 изсмукан въздух на 1 kg разходвани електроди; 2. при електродъгово заваряване на метали в затворени помещения, пространства и конструкции – от 2000 до 2500 m3 изсмукан въздух на 1 kg разходвани електроди, при скорост на засмукване 1,5 m/h. Чл. 563. Постовете за електрошлаково заваряване на метали да имат местни аспирационни уредби, разположени над заваръчните вани и осигуряващи скорост на засмукване на въздуха около ваните не по-малка от 0,3 m/h. Чл. 564. При ръчно електродъгово заваряване на метали да се ползват електроди, които отделят минимални количества вредности, особено аерозоли, съдържащи манган, и съединения на флуора. Чл. 565. (1) Употребяваният при подфлюсово и електрошлаково заваряване на метали заваръчен флюс да е сух и да е чист от несвойствени примеси. (2) При разните случаи на заваряване, по възможност да се избира флюс, който при употреба отделя минимални количе-ства вредности. Чл. 566. Почистването на шлаковата кора да се извършва: 1. при автоматично заваряване – механизирано; 2. при полуавтоматично заваряване – ръчно с телени четки. Чл. 567. На местата където се извършва електродъгово заваряване и рязане на метали, да се поставят знаци или надписи, предупреждаващи за опасност от увреждане на очите, забраня-ващи гледането към дъгата и задължаващи ползването

на съответни защитни средства, облекла и др. Чл. 568. При електрозаваряване и въздушно (кислородно) – дъгово рязане на метални конструкции или изделия, когато тези работи се извършват в седнало положение, на колене или в лег¬нало положение при контакт (допир) на заварчиците (резчиците) до тях, последните да ползват диелектрични постелки с размери, осигуряващи електроизолирането им от обработвания метал. Чл. 569. При извършване на електродъгово заваряване и рязане на метали заварчиците (резчиците) да ползват специално работно облекло – комбинация на винтяжен плат и велур, ръкавици – кожени, обувки – цели ударозащитни и гамаши. Чл. 570. При извършване на електродъгово заваряване и рязане на метали, заварчиците (резчиците) и техните помощници да ползват ръчни или прикрепващи се към главата лицеви щитове със светофилтърни стъкла, съгласно таблица 10. Таблица 10

Предназначение

Марка па Страна светофилгьр- произ Стандарт ното стъкло водител

1. За електрозаварчици при Е-1 сила па тока от 30 до 75 А

СССР

ГОСТ 9497-60

2. За електрозаварчици при Е-2 сила на тока от 75 до 200 А

СССР

ГОСТ 9497-60

3. За електрозаварчици при Е-3 сила на тока от 200 до 400 А

СССР

ГОСТ 9497-60

4. За електрозаварчици при Е-4 сила на тока над 400 А

СССР

ГОСТ 9497-60

5. За спомагателни работници при В-1, В-2 заваряване на открито

СССР

ГОСТ 9497-60

6. За спомагателни работници при заваряване в помещения

В-1, В-2

СССР

ГОСТ 9497-60

7. При електродъгово заваряване с малка сила на тока

377,378

ЧССР

8. При електродъгово заваряване със средна 488 сила на тока

ЧССР

9. При електродъгово заваряване с голяма сила на тока

ЧССР

588,589

10. При заваряване на тънки ламарини

6,7

ГДР

II. При заваряване с електрод с диаметър 3 пнп

8

ГДР

12. При заваряване с електрод с диаметър от 3,25 до 5 тт

9

ГДР

ДИН 464Й-65

13. При заваряване с електрод с диаметър над 10, 11 5 цип

гдр

Д14Н-4647|-65

И. При заваряване с дъга, отделяща много снлна светлина

ГДР

ДИН 46477-65

15. При заваряване с предварително

12

дан тщ

ДИН 4647г65

б. ЕЛЕКТРОДЪГОВО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОМЕЩЕНИЯ Чл. 571. Площта на специализираните помещения, където се извършва електродъгово заваряване и рязане на метали като постоянен производствен процес да е най-малко 10 m2 като при това площта свободна от съоръжения и материали да е най-малко 3 m2 за всеки заваръчен пост в тях. Чл. 572. (1) Проходите между многопостовите заваръчни генератори и между съоръженията за автоматично електродъгаво заваряване и рязане да са с широчина не по-малка от 1,5 m. (2) Проходите между еднопостовите заваръчни генератори или между заваръчните генератори и всяка страна на стелажа, масата за заваряване или заваряваната конструкция, да са с широчина не по-малка от 1 m. Чл. 573. (1) Специализираните помещения, предназначени за извършване на електродъгово заваряване и рязане на метeли като постоянен производствен процес, да се проектират за естествено проветряване. (2) Помещенията с естествено проветряване да имат два реда стенни прозорци и капандури на покрива: 1. първият ред прозорци да са на височина 1,5 m от пода на помещението, за отваряне през топлите дни и лятно време за прииждане на свеж въздух; | 2. вторият ред прозорци да са на височина 4,0 m от пода на помещението за отваряне през студените дни и зимно време за прииждане на свеж въздух; 3. капандурите на покрива са на височина не по-малка от 8 m от пода и да се държат постоянно отворени за отвеждане на замърсения въздух. (3) Отварянето и затварянето на прозорците да се извър¬шва с приспособления към тях, управлявани от човек, стъпил на пода на помещението, ако този въпрос не е решен по друг безопасен начин. Чл. 574. (1) Стените на специализираните помещения, намиращи се в непосредствена близост до стационарни постове за електродъгово заваряване и рязане на метали, да не са блестящи. (2) Прозорците на помещенията да пропускат светлина само в зоната където няма

заваръчни постове. Чл. 575. (1) В специализираните помещения, където се извършва голям обем електродъгови заваръчни работи по метали и естественото проветряване не е в състояние да осигури необходимата чистота на въздуха в него, да има и общообменни вентилации. (2) Наличието на общообменна вентилация в специализи¬рано помещение за електродъгово заваряване и рязане на метали е задължително, когато разходът на заваръчни материали превишава 0,2 g/h на кубически метър от обема на помещението. Чл. 576. При разполагане на машините и съоръженията за електродъгово заваряване и рязане на метали в специализира¬ните помещения да се спазват следните разстояния: 1. между еднопостови токоизточници за заваряване – гене-ратори, трансформатори и токоизправители – най-малко 0,8 m; 2. между неподвижни многопостови генератори – най-мал¬ко 1,5 m; 3. от стените до еднопостови или до многопостови генера-тори – най-малко 0, 3 m; 4. от края на агрегата, където е колекторът, до стени – най- малко 0,5 m; 5. между автоматизирани заваръчни апарати – най-малко 2,0 m; 6. при автоматично заваряване под слой от флюс на големи изделия – най-малко по 1,2 m от всяка страна. Чл. 577. На заваръчните постове в специализираните помещения за електродъгово заваряване и рязане на метали да има приспособления – стативи или други подобни, за поставяне на електрододьржателите при краткотрайни прекъсвания на заваръчните работи. Чл. 578. (1) Крекерът, при атомно-водородно заваряване на метали да се поставя в самостоятелно помещение по възможност в най-близкото до заваръчния пост. (2) В помещението на крекера да действа нагнетяващо- изсмукваща вентилационна инсталация, като подаването на въздуха да става в долната зона на помещението, а изсмукването му – от горната зона на същото. (3) Вратата на помещението на крекера да се отваря навън. Чл. 579. Бутилката с амоняк, ползвана при атомно-водородно заваряване на метали, да се поставя в помещението на крекера или във вентилиран шкаф. Чл. 580. Забранено е в специализираните помещения за електродъгово заваряване и рязане на метали да се съхраняват леснозапалителни и горими материали. в. ЕЛЕКТРОДЪГОВО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ В „ПОМЕЩЕНИЯ С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ“ И В „ОСОБЕНО ОПАСНИ ПОМЕЩЕНИЯ“ Чл. 581. (Изм.) При електродъгово заваряване и рязане на метали в „помещения с повишена опасност“ и в „особено опас¬ни помещения“, определени като такива в Правилника за устройство на електрическите уредби от 1980 г.: 1. машините за електродъгово заваряване и рязане на метали да имат електрическа блокировка, осигуряваща: а) автоматично включване на заваръчната верига при допиране на електрода до конструкцията или изделието; б) (Изм.) автоматично изключване на заваръчната верига при прекъсване на заваръчния процес или при понижаване на напрежението между електрода и изделието до определените му с Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби в съоръжения, Д-01-008 от 1986 г. стойности и време за задръжка при, извършване на заваръчни работи съответно в

„помещения с повишена опасност“ и в „особено опасни помещения“. 2. заварчиците (резчиците) да ползват съответно специал-но работно облекло, обувки и други защитни средства – защитно облекло от изолационен материал, подлакътници, наколенници, гумен шлем предпазващ и тила, специални обувки, диелектрични постелки и други подобни. Чл. 582. Забранено е възлагането и извършването на електрозаваръчни работи по метали в упоменатите в чл. 581 от настоящия правилник помещения, ако не са спазени изискванията, предявени в същия член. Чл. 583. Забранено е допускането и извършването от жени на електрозаваръчни работи по метали в затворени съдове и пространства – котли, цистерни, танкове, изолирани сектори на кораби и други подобни. Чл. 584. Токоизточниците за електродъгово заваряване и рязане на метали да се поставят извън помещенията, обект на чл. 581 от настоящия правилник. Чл. 585. Ако при електродъгово заваряване и рязане на метали освен машини за електродъгово заваряване и рязане се ползват и други електрически съоръжения като телоподаващи, управляващи, задвижващи и други подобни устройства, да се спазват следните изисквания: 1. потребителите на електрически ток на устройствата да се включват през разделителен трансформатор: а) забранено е включването на повече от един потребител на електрически ток към един разделителен трансформатор; 2. използването на устройства за дистанционно управление се разрешава само ако са изпълнени изискванията на глава VI-10 и глава VI-21 от Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения, Д-01 -008 от 1971 година; 3. разделителните трансформатори да са конструктивно отделени от потребителите на електрически ток и да се поставят извън помещенията, обект на чл. 581 от настоящия правилник. В. ПОДВОДНО ЕЛЕКТРОЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 586. (1) До извършване на подводно електрозаваря¬ване на метали да се допускат само лица, които: 1. са правоспособни водолази; 2. имат специално удостоверение за право на извършване на подводно електрозаваряване на метали по съответния метод. (2) Забранено е извършването на подводно електрозава¬ряване на метали: 1. от лица, неотговарящи на изискванията на предходната алинея и на чл. 6 от настоящия правилник; 2. от лица от женски пол. Чл. 587. (1) Подводно електрозаваряване на металика се извършва само в присъствието и с участието на наблюдаващ, определен за такъв от ръководителя на подводните рабoти за обслужване на токоизточниците и за свръзка с работещия под водата заварчик-водолаз. (2) Наблюдаващият да е правоспособен електрозаварчик- водолаз, отговарящ на изискванията на чл. 586 от настоящия правилник. (3) Наблюдаващият да се намира над водата и да има: 1. двустранна телефонна връзка със електрозаварчик-водолаз; 2. командно устройство за изключване на токоизточника; 3. телефонна връзка с аварийно-спасителната група.

Чл. 588. Забранено е започването на подводно електрозаваряване на метали преди: 1. подробно обследване на разположения под водата обект; I 2. съставяне от ръководителя на подводните работи на подробен план за изпълнението на електрозаваръчните работи, включващ последователността и начините на изпълнение на отделните операции; 3. вземане на допълнителни мерки, наложили се във връзка с конкретните условия, осигуряващи безопасност при извършването на подводното заваряване. Чл. 589. (1) Ръководителят на даден обект, непосредст¬вено преди започване на всяко подводно електрозаварявйне на метали, е длъжен да проверява: 1. изправността и работата на водолазната станция и на обзавеждането й; ; 2. дали електротехникът, обслужващ електрозаваръчната уредба, е проверил същата и я е привел в изправност както и правилното включване и полярността на заваръчната верига.; (2) Забранено с даването на нареждане за спускане и спускането на заварчициводолази под водата с неизправност във водолазното обзавеждане. ^ Чл. 590. При извършване на подводно електрозаваряване на метали да се спазват освен изискванията на настоящия правилник, още и изискванията и правилата за водолазна работа. Чл. 591. Местата, където се извършва електрозаваряване на метали по подводен обект: 1. да се осветяват посредством подводни осветители; 2. ако се намират в силно водно течение, да се ограждат с щитове, изолиращи работните места или обекта от течението; 3. да имат подходящо здраво скеле, осигуряващо безопас¬но изпълнение на работите, ако условията при заваряването налагат това. Чл. 592. При електрозаваряване на метали под вода да се ползва водолазен костюм с прикрепени към него ръкавици. Чл, 593. Светофилтърното стъкло да закрива не по-малко от 2/3 от предния илюминатор на водолазния шлем, ползван от заварчика-водолаз при извършване на електрозаваряване на метали под вода. Чл. 594. Апаратурата, ползвана за извършване на подвод¬но електрозаваряване на метали, да има електрически блоки¬ровки, осигуряващи: 1. автоматично включване на заварьчната верига при допиране на електрода до металната конструкция; 2. автоматично изключване на заварьчната верига при прекъсване на дъгата или при понижаване на напрежението на празен ход под 6 V; а) времето за изключване на заварьчната верига при прекъсване на заваръчния ток или при понижаване на напрежението между електрода и металната конструкция да не е по-голямо от 0,2 s. Чл. 595. (1) При подводно електрозаваряване на метали напрежението на празен ход да не превишава: 1. на генераторите за постоянен ток -100 V; 2. на токоизправителите – 90 V. (2) Забранено е при подводно електрозаваряване на метали да се ползват токоизточници за променлив ток. Чл. 596. При подводно електрозаваряване на метали: 1. съединенията на електрическите проводници да се изолират за съответното напрежение за работа в „особено опасни помещения“;

2. повърхността на електродите, без двата им контакту¬ващи края, да е хидроизолирана; 3. смяната на електродите да се извършва при изключен токоизточник; 4. включването и изключването на токоизточника да се извършва по команда, подадена от електрозаварчика-водолаз, работещ под водата. Чл. 597. (1) Металните части на обикновените водолазни апарати, ползвани при подводно електрозаваряване на метали, да се покриват с изолиращи калъфи от вулканизирана гума или с лаково покритие, предпазващи електрозаварчицитеводолази от поражение от електрически ток. (2) Преди всяко потапяне във-водата изолацията на метал¬ните части на водолазните апарати да се проверява за повреди. (3) Забранено е при подводно електрозаваряване на метали да се ползват обикновени водолазни апарати, чиито метални части нямат сигурна електрическа изолация. Г. ЕЛЕКТРОСЪПРОТИВИТЕЛНО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 598. На машините за електросъпротивително заваряване на метали: . 1. конструкцията да осигурява устойчива работа при максимална притискаща сила и безопасност при внезапно спиране на подаваните към тях въздух, вода или електрически ток; 2. апаратурата за настройване на режима на заваряване да изключва опасност от движещи се части и от поражение от електрически ток; 3. пневматичната система да работи сигурно при изисква¬ното по паспорт налягане на въздуха; 4. съединенията в системата за водно охлаждане да оси¬гуряват плътност при течаща вода при налягане и условия, изисквани по паспорт; 5. отворите и изтичащата от тях охлаждаща вода да се разполагат по начин осигуряващ постоянното им наблюдаване от страна на заварчика през време на заваряването; 6. корпусите им да имат електрическа връзка с вторичната намотка на трансформатора и да са съответно електрообезопасени; 7. шкафовете, пултовете и корпусите им, в които са разпо¬ложени открити тоководещи части под напрежение, над 36 V, да имат вратички с блокировки, осигуряващи изключването на захранващото напрежение при отварянето им; 8. крачните педали да са осигурени срещу случайно натискане. Чл. 599. Машините за електросъпротивително заваряване на метали с автоматичен цикъл на работа, при които изпускането на въздуха създава вреден за здравето на работниците шум, да имат шумозаглушители, свеждащи нивото на шума най-малко до допустимите санитарни норми. Чл. 600. (Изм.) Вторичното напрежение на заваръчния трансформатор на празен ход да не е по-високо: 1. от. 42 V при променлив ток; 2. от 48 V при постоянен ток. Чл. 601. (1) При подвесни точкови и ролкови заваръчни машини за метали с вграден трансформатор напрежението на първичната намотка на трансформатора да не превишава 70 V. (2) Напрежението на оперативния ток на електрическата верига за управление на машината при променлив ток да не е по-високо от 36 V.

(3) Машините да имат блокировки, осигуряващи включва-нето на силовата верига само при електрообезопасен корпус на машината. Чл. 602. (1) Проверките и изпитванията на машините за електросъпротивително заваряване на метали преди пуск и преди да се пускат в експлоатация след ремонт, да се извършват съгласно указанията, дадени в документацията придружаваща машината. (2) При липса на указания от производителя, проверките и изпитванията на машините да се извършват съгласно изискванията на настоящия правилник. Чл. 603. (1) Сигурността на действие на системата за управление и на механизмите за упражняване на натиск да се проверяват чрез: 1. контролни изпитвания без включване на заваръчен ток – в продължение на не помалко от 30 mm; 2. контролни изпитвания с включване на заваръчен ток – в продължение на не помалко от 5 mm. (2) Контролните изпитвания без включване на заваръчен ток да се провеждат първоначално при по-леки, а след това – при допустимите най-тежки условия на работа. (3) Изпитванията да се провеждат многократно до пълно установяване сигурността на действие на системата за управление и на механизмите за упражняване на натиск, при всички възможни работни положения. (4) Констатираните при изпитванията без включване на заваръчен ток неизправности по машината, да се отстраняват преди извършване на изпитвания с включване на заваръчен ток. (5) Параметрите на режимите на изпитванията да се под бират така, че да се проверяват техните минимални и максимал¬ни стойности. (6) През време на контролните изпитвания да се отстраня¬ват пропуските на вода, масло и вьздух. (7) (Изм.) Изпитванията на машините да се извършват при параметри на околната среда, определени с БДС 8455-86 „Машини за електросьпротивително заваряване“. ; (8) Не се считат за правилно проведени контролните изпитвания при неизпълнение на указанията, дадени в предходните алинеи. Чл. 604. Всяка машина за електросьпротивително заваря¬ване на метали да има самостоятелен прекъсвач за изключване от електрическата мрежа и самостоятелно захранване с въздух. Чл. 605. Машините за челно електросъпротивително заваряване на метали с мощност над 50 kVА да се ограждат с него-рим параван с височина не по-малка от 2 m или да се поставят в самостоятелни помещения. Чл. 606. (1) Машините за електросъпротивително заваря¬ване на метали, които при работа предизвикват вибрации над допустимите по санитарни норми, да се монтират на вибропоглъщащи фундаменти, устройства или средства. (2) При монтиране на машините на маси да се осигурява и устойчивото им закрепване към тях. Чл. 607. Заварчиците на електросьпротивителни заваръч¬ни машини за метали са длъжни да знаят и да спазват: 1. преди започване, през време и след завършване работа с машината – съответните технологични инструкции и инструкциите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана за работа с тях; 2. да изпълняват само такава работа на машината, която е възложена от прекия им ръководител и то при условие, че начинът на нейното изпълнение им е добре известен

и са в състояние да я изпълнят; 3. да изискват допълнителен инструктаж по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана при възлагане извършването на заваръчни работи, каквито дотогава не са извършвали; 4. да спират да заваряват при неизправност, появила се в машината през време на работа с нея; 5. забранено е на заварчиците да отстраняват повреди и неизправности в електрическата инсталация на машината; 6. да не работят с машината: а) ако диелектричната постелка или дървената скара пред нея не са почистени от метални отпадъци; б) ако не са отстранени всички метални предмети около заваръчния контур, от себе си и от дрехите си като часовник, ключове, гривна и други подобни – при работа с машина с мощност над 50 kVА; в) ако по пода около машината, шкафа за управление, на и около работното им място има наличие на влага или вода. Чл. 608. При поддържане и ремонт на машини за електросъпротивително заваряване на метали, да се спазват освен изискванията на съответните инструкции по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, още и следното: 1. при текущ и среден ремонт да се проверява заземяване¬то на машината; 2. след основен ремонт на заваръчната машина да се извършват всички проверки и изпитвания, указани в чл. 602 и 603 от настоящия правилник. Чл. 609. Задължително е ползването от заварчика на зак¬рити очила без филтър и брезентова престилка; 1. при заваряване на метали на машини за челно съпротивително заваряване; 2. при всички случаи, когато при заваряването има интензивно искрене. Чл. 610. При работа на машини за челно заваряване на метали с ръчно управление, очилата на заварчиците задължително да се окомплектуват със стандартни светофилтърни стъкла за електрозаварчици, съобразени с посочените в таблица 10 от настоящия правилник. Чл. 611. Задължително е ползването от заварчика, рабо¬тещ на електросъпротивителна заваръчна машина, на огнеустойчиво работно облекло, ръкавици и обувки, когато при заваряването се образуват пръски от разтопен метал. Чл. 612. При работа на точкови и ролкови електросъпротивителни заваръчни машини за метали с открито водно охлаждане, при опасност от измокряне, заварчиците да ползват гумена престилка, гумени ботуши и гумени ръкавици. Д. ВЪЗДУШНО (КИСЛОРОДНО) – ДЪГОВО РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 613. (1) При извърщване въздушно (кмслородно) – дъгово рязане на метали да се спазват изискванията на глава трета, I „Газопламьчно заваряване и рязане на метали“, букви Б, В, Г, Е и 3 от настоящия правилник. (2) Лицата, извършващи въздушно (кислородно) – дъгово рязане на метали, да са правоспособни газорезчици. Чл. 614. Ползваните при въздушно (кислородно) – дъгово -рязане на метали токоизточници и други към тях да отговарят на изискванията към същите, дадени в глава трета, II, Б „Електродъгово Заваряване и рязане на метали“ 1, 2 и 3 от настоящия правилник. Чл. 615. Резачите за въздушно (кислородно) – дъгово ряза¬не на метали, предназначени за работа със сила на тока над 200 А, да имат щитове предпазващи

ръката на резчика от изгаряния. Чл. 616. Сечението на кабелите и на тоководещите части на резачите да изключва нагряването им през време на работа над 50 °С. Чл. 617. Смяната на електродите на въздушно (кисло¬родно) – дъговите резачи да се извършва при изключено токозахранване на резача и при спряно подаване на сгъстен въздух към него. Чл. 618. Забранена е работа с въздушно (кислородно) – дъгови резачи, които нямат сигурно захващане на електрода. Чл. 619. Лицата, извършващи, въздушно (кислородно) – дъгово рязане на метали, с предпочитание да ползват специално облекло от азбестова тъкан вместо специално такова от брезент. Чл. 620. При рязане в таванно положение резчикът задължително да ползва азбестова ръкавела за ръката, държаща резача. Е. ПЛАЗМЕНО ЗАВАРЯВАНЕ И РЯЗАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 621. При плазмено заваряване и рязане на метали да се спазват изискванията за електродъгово заваряване и рязане на метали от настоящия правилник, които осигуряват безопас¬ност, хигиена на труда и противопожарна охрана и при този метод на заваряване и рязане на метали. Чл. 622. При ползване на бутилки със сгъстени газове за плазмено заваряване и рязане на метали да се спазват изискванията за тях от Правилника за технически надзор на съдовете, работещи под налягане – 1970 г. и тези от настоящия правилник. Чл. 623. Напрежението на празен ход на токоизточника за плазмено заваряване, и рязане на метали да не превишава: 1. при механизирано провеждане – 500 V; 2. при ръчно провеждане -180 V. Чл. 624. Апаратите за механизирано плазмено заваряване и рязане на метали да имат блокировка, изключваща шунтирането на нормално отворените контакти в захранващата бобина на веригата на пускателя или контактора, когато няма електрическа дъга. Чл. 625. (1) Управлението на процеса на механизирано плазмено заваряване и рязане на метали да се извършва дистанционно с напрежение на оперативната електрическа верига 42 V. (2) Подаването на напрежение на празен ход към главата до появяване на „дежурната“ дъга да се извършва с бутон „пуск“ на контактора без самоблокировка. (3) Бутонът „пуск“ след възбуждане на „дежурната“ дъга да се блокира автоматично. Чл. 626. При възбуждане на спомагателна дъга при плаз¬мено заваряване и рязане на метали чрез въгленов или графитов електрод, последният да има изправна ръкохватка от изолационен материал, с дължина не по-малка от 0,1 m. Чл. 627. При възбуждане на спомагателна дъга при плаз¬мено заваряване и рязане на метали, отверстието на мундщука да не се насочва към намиращите се наоколо лица. Чл. 628. Преди смяна на електрода, апаратите за плазмено заваряване и рязане на метали да се изключват от захранващата електрическа мрежа. Чл. 629. При прекъсване на работа с апаратите за плазме¬но заваряване и рязане на метали: 1. да се изключва токозахранването; 2. вентилът на бутилката със сгъстен газ да се затваря; 3. да се отпуска пружината на редуцир-вентила посредст-вом регулиращия винт.

Ж. ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ В КАМЕРИ С КОНТРОЛИРАНА АТМОСФЕРА Чл. 630. Камерите на съоръженията за заваряване на ме¬тали в контролирана атмосфера да имат предпазителни капани, разчетени на свърхналягане 0,02 МРа. Чл. 631. Забранено е извършването на заварявана на ме¬тали в камери с контролирана атмосфера, специалните ръкавици-ръкави на която не са изправни. Чл. 632. (1) Забранено е визуалното наблюдаране на заваръчния процес в камерата за заваряване на метали с контролирана атмосфера през илюминатори, които нямат светофилтърни стъкла. (2) При заваряване на метали в камери с контролирана атмосфера да се ползват светофилтърни стъкла за електродъгово заваряване на метали. З. ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ С ТОКОВЕ С ВИСОКА ЧЕСТОТА Чл. 633. Забранено е ползването на апаратура за заваря¬ване на метали с токове с висока честота, на която: 1. тоководещите части не са екранирани; 2. сигнализациите, показващи наличието на захранващо напрежение в силовата част и във веригата за управление не са изправни или липсват. III. ДРУГИ МЕТОДИ НА ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ А. АЛУМИНО-ТЕРМИТНО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 634. Складовете за съхраняване на термитна смес да се устройват в самостоятелни сгради и отдалечени от жилищни и производствени сгради на разстояние не по-малко от 30 m. Чл. 635. (Изм.) Електрическите инсталации и осветителите в складовете за термитна смес и за термитни запалки да съответстват на класа на помещението съгласно Противопожарните строително-технически норми – 1987 година. Чл. 636. Забранено е в складовете за термитна смес да се съхраняват термитни запалки, леснозапалителни материали, съдове с вещества, отделящи леснозапалителни или взривни газове, както и съдове с горими, леснозапалителни или взривни газове. Чл. 637. Торбите с термитна смес да се нареждат и съхра-няват в плътни дървени каси с тегло до 50 kg върху дървени стелажи в отопляеми складове с изсмукваща вентилация. Чл. 638. Термитните запалки да се съхраняват в метални заключваеми шкафове в самостоятелни складове от I или II степен па огнеустойчивост, изолирани: 1 . от складове за термитна смес; 2. от складове за леснозапалителни материали, вещества и газове. Чл. 639. Забранено е транспортирането на термитна смес заедно с термитни запалки или с други леснозапалителни вещества, материали и газове. Чл. 640. Алумино-термитната смес да се изготвя: 1. от алуминий с размери на зърната от 0,1 до 2 mm; 2. и от железни окиси с размери на зърната от 0,15 до 1,5 mm. Чл. 641. Забранено е ползването на алумино-термитна смес за алумино-термитно заваряване на метали: 1. когато не е във фабрична опаковка; 2. когато няма в опаковката сертификат от предприятието- производител за

количеството, датата на производство и срока за съхранение; 3. когато е овлажнена. Чл. 642. Към складовете за термитна смес да има противо¬пожарни уреди и съоръжения, видът, количеството и мястото на които да са съгласувани с органите на противопожарната охрана. Чл. 643. (1) Термитната смес да се предава за ползване и да се ползва само от лица, на които е възложено извършването на алумино-термитни заварки в количества, необходими за изпълнението на определения обем заваръчни работи. (2) Забранено е предоставянето на термитна смес на други лица. Чл. 644. (1) Преди започване на алумино-термитни заваръчни работи на даден обект мерките за противопожарни охрана, както видът и количеството на противопожарните уреди и съоръжения, да се съгласуват с органите на противопожарната охрана. (2) Забранено е започване на алумино-термитно заварява-не на метали преди вземане на съответните противопожарни мерки, съобразени с конкретните условия на дадения обект и без наличието на необходимите противопожарни уреди и съоръжения. Чл. 645. Около мястото, където ще се извършват алумино- термитни заваръчни работи по метали, да се поставят съответни знаци, надписи и ограждения. Чл. 646. При алумино-термитно заваряване на релсов път, на разстояние не по-малко от 40÷50m от двете страни на място¬то на работа, да се поставят върху релсите спирачни калодки, а при лоша видимост и нощем и светещи фенери. Чл. 647. Забранено е в зона с радиус 3m от мястото на заваряване да се извършват каквито и да са други работи. Чл. 648. Забранено е извършването на алумино-термитни заваръчни работи по метали на открито при валежи от дъжд и сняг, както и при температура под -10 °С. Чл. 649. (1) Мястото около заваряването да се разчиства: 1. от горими материали – в радиус 5 m: 2. от леснозапалителни течности – в радиус 15m; 3. от сняг – в радиус не по-малък от 0,5 m. (2) При наличие на изпарения – да се осигурява вентилация. Чл. 650. Забранено е ползването на подгревател с течно гориво при алумино-термитни заваръчни работи по метали: 1. който не е напълно комплектуван; 2. който е технически неизправен; 3. на когото срока за ползване, предписан във връзка с хидравличното изпитване на резервоара му, е преминал. Чл. 651. (1) Зареждането с течно гориво на подгревателя да се извършва непосредствено преди да се пристъпва към подгряване. (2) Ако през време на работа се наложи резервоарът и подгревателят да се зареждат наново с гориво, това да се извършва на разстояние не по-малко от 10 m от мястото на заваряване и от други източници на огън. Чл. 652. (1) Забранено е преместването на подгревателя с течно гориво от едно място на друго с горящ факел. (2) Преди преместване, подгревателят да се загасява. Чл. 653. След прекратяване, ползването на подгревателя с течно гориво, налягането в резервоара му да се изравнява с атмосферното. Чл. 654. Забранено е ремонтирането на работещ (горящ) или неохладен подгревател. Чл. 655. Забранено е да се контролира температурата на подгряване на детайлите без ползване на предпазни очила. Чл. 656. Разтопената термитна смес да се налива само в изправни и сухи заваръчни

форми. Чл. 657. (1) Преди запалване на термитната смес и изпускане от тигела на течните продукти от термитната реакция във заваръчната форма от бригадира, всички останали работници да се отдалечават от мястото на заваряването на разстояние не по- малко от 3 m. (2) При запалване на сместа и изпускане на течните продукти, бригадирът да ползва предпазни очила. Чл. 658. (1) Ръчно запалване на термитна смес с термитни запалки се допуска: 1. при работа с един тигел; 2. при работа и с втори тигел, но само след привършване на термитната реакция в първия тигел и след изпускане на течни¬те продукти от него и т. н. 3. когато тигелът е удобно разположен и горният му край е на височина до 2 m; 4. когато термитната смес не е повече от 50 kg. (2) При случаите, неупоменати в предходната алинея, да се ползват електрозапалки и титли с автозапорни устройства. Чл. 659. (1) Забранено е запалването на термитната смес да се извършва посредством пламък, искра, електрическа дъга и други подобни. (2) Запалването на термитната смес да се извършва само посредством термитни – и електрозапалки. Чл. 660. (1) След поставяне на запалената термитна запалка в термитната смес и бригадирът да се отдалечава от работното място на разстояние не по-малко от 3 m. (2) По преценка на бригадира, при необходимост преди отдалечаването си, да поставя върху тигела предпазен капак. Чл. 661. (1) Ако по различни причини запалването на термитната смес не е осъществено, повторното й запалване да се извършва след изчакване най-малко на 1 минута. (2) Забранено е приближаването към незапалената термит-на смес без предпазни очила. (3) Повторното запалване на термитната смес да се извършва от бригадира при спазване на изискването на предходната алинея. Чл. 662. (1) Разтопената термитна смес да се освобождава за изливане от тигела във формата чрез удар на запорното устройство отдолу нагоре със специална пръчка. (2) Забранен е всякакъв опит за пробиване на отвор в дюзата или за изливане на стопилката от тигела, макар и не във формата в случаите, когато поради някакви причини изтичането на стопилката през дюзата не е възможно. (3) Задължително е изчакването до окончателно втвърдя¬ване на стопилката за нейното отстраняване от тигела. Чл. 663. (1) Забранено е при пробив и изтичане на стопилка от тигела или от формата да се предприемат мерки за запушване на пробива или за задържане изтичането на стопилката по какъвто и да е начин. (2) При тези случаи да се вземат мерки за предотвратяване на пожар и против повреждане на съоръженията. Чл. 664. Забранено е отстраняването на формата от мястото на заваряване или нейното разрушаване преди пълното втвърдяване на стопилката. Чл. 665. (1) При провеждане на алумино-термитно заваряване на метали на височина с тегло на термитната смес до 5 kg и при рьчно запалване на същата, работната площадка да осигурява отдалечаване на заварчика от мястото на разстояние не помалко от 2 m. (2) Когато термитната смес е над 5 kg и площадката не осигурява отдалечаване на

заварчика на разстояние не по-малко от 3 m от мястото на заваряване, за запалването на термитната смес да се ползва електрозапалка. Чп. 666. Преди извършване на алумино-термитно заваря¬ване на метали на височина: 1. да се отстраняват всички по-долу намиращи се работ¬ници и други лица, застрашени от пръски разтопен метал от шлак; 2. да се вземат мерки за възпрепятстване падането на разтопен метал и шлак при евентуалното им аварийно изтичане; 3. да се вземат мерки против възникване на пожар. Чл. 667. (1) При възникване на пожар в непосредствена близост до складирана термитна смес и при невъзможност последната да се отстрани от застрашената зона, термитната смес да се полива с вода. (2) При запалване на складирана термитна смес, същата да се огражда с пясък. Чл. 668. Забранено е при термитно-муфелно заваряване на метали ползването на патрон с пукнатини. Чл. 669. (I) При термитно-муфелно заваряване на метали очукването на шлаката да се извършва след изстиването й. (2) Заварчикът, очукващ шлаката, да ползва предпазни очила. Чл. 670. Забранено е извършването на алумино-термитни заваръчни работи по метали с неизправни съоръжения и инструменти. Чл. 671. Забранено е оставянето на неизползвани материали за алумино-термитно заваряване, след привършване на работа, вън от склада за тях. Чл. 672. При ползване на инструменти и изсичане след заваряването на леярите и на изстинал излишен метал, както и при ползване на машини с абразивен инструмент, да се спазват съответните изисквания от Правилника по безопасността на труда при механично (студено) обработване на металите, Д-01 -012 от 1976 година. Чл. 673. При извършване на алумино-термитно заваряване на метали, работниците да ползват специално работно облекло и обувки, предназначени за електрозаварчици и очила, предназна-чени за газозаварчици. Чл. 674. До окончателното завършване на всички видове работи, свързани с алуминотермитното заваряване на даден обект, от последния да не се премахват огражденията, знаците и табелите с надписи. Чл. 675. На обекта да се осигурява пожарна безопасност след приключване на заваръчните работи и след оставянето му без работници. Б. ЕЛЕКТРОННОЛЪЧЕВО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 676. Забранено е ползването на апаратура за електроннолъчево заваряване на метали, на която: 1. защитата от рентгенови лъчения не осигурява радиационна безопасност в степен до или под санитарните норми; 2. блокировките на капаците вратите и люковете, даващи достъп до открити тоководещи части, не са изправни или липсват. Чл. 677. Металният корпус, в който са поместени тоководещите части на апаратурата за електроннолъчево заваряване на метали, да е електрообезопасен. Чл. 678. Забранено е ползването при електроннолъчево заваряване на метали на токоизправители с маслено охлаждане, на които клапите за изпускане на газовете от кожусите им не са изправни. Чл. 679. На ограждението на захранващия апаратурата за електроннолъчево заваряване на метали токоизточник да има надпис „ВНИМАНИЕ!

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА“. Чл. 680. (1) Забранено е визуалното наблюдаване на заваръчния процес в апаратурата за електроннолъчево заваряване на метали, илюмииаторите на камерата на която нямат светофилтър¬ни стъкла. (2) При електроннолъчево заваряване на метали да се ползват светофилтърни стъкла за електродъгово заваряване на метали. В. УЛТРАЗВУКОВО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 681. (1) Работната честота на заваръчните ултразвуко¬ви апарати за метали да не е по-ниска от 18 kHz. (2) Номиналното налягане в пневматичната уредба на заваръчните апарати да е 0,6 МРа с допустимо отклонение в граници от +5% до -10%. Чл. 682. Механизмите, създаващи натиск на електродите, да осигуряват постоянно налягай с допустимо отклонение до ±10 % от предписаното такова. Чл. 683. Акустичният възел на апарата за ултразвуково заваряване на метали да се помества в кожух, изключващ възможността за контакт на заварчика с него през време на работа. Чл. 684. Електродите на апаратите за ултразвуково заваряване на метали да се сменяват, почистват и ремонтират при изключено електрозахранване на целия апарат. Чл. 685. Забранена е работа с апарати за ултразвуково заваряване на метали с неизправна пневматична уредба, създаваща контактното усилие между електродите. Чл. 686. При извършване на ултразвуково заваряване на метали заварчикът да ползва ръкавици за електрозаварчици. Г. ДИФУЗНО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ ВЪВ ВАКУУМ Чл. 687. Забранено е ползването на апаратура за дифузно заваряване на метали във вакуум, на която: 1. тоководещите части не са защитени от случайно докос-ване; 2. налягането на водата за водното охлаждане на заваръчната апаратура и на генератора е под 0,12 МРа; 3. илюминаторите за наблюдаване на заваръчния процес в камерата нямат светофилтърни стъкла от типа за електродъгово заваряване на метали; 4. когато електромагнитното поле е с параметри над допус¬тимите такива по санитарни норми. Д. СТУДЕНО-ПРЕСОВО ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ Чл. 688. При работа с машини за студено-пресово заваря¬ване на метали да се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при ковашко-щамповъчното производство – гореща обработка, Д-01-011 от 1972. г., раздел IV „Технологична част и съоръжения“ – Хидравлични преси и на Правилника за техническата експлоатация на електропотребителите – 1972 г. Чл. 689. Студено-пресовото заваряване на метали да се извършва при спазване на предписаното за случая налягане. Чл. 690. При ползване на ограничители при извършване на студено-пресово заваряване на метали с поансон, същите да се сглобяват и монтират точно и стабилно. Е. ЗАВАРЯВАНЕ НА МЕТАЛИ ЧРЕЗ ТРИЕНЕ

Чл. 691. Машината на заваряване на метали чрез триене да осигурява сигурно закрепване на заваряваните детайли към барабаните, изключващо превъртането и осевото им преместване. Чл. 692. При работа с автоматични и полуавтоматични машини за заваряване на метали чрез триене да е изключена възможността за завъртване на детайлите преди тяхното окончателно закрепване. Чл. 693. Закрепването и свалянето на заваряваните чрез триене детайли да се извършва при пълен покой на барабаните. Чл. 694. Контролът от страна на заварчика на заваряваните чрез триене детайли през време на въртенето им, да се извършва през предпазен прозрачен екран. Глава четвърта ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА Чл. 695. При проектиране и строителство на нови, както и при реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи поделения, на цехове, помещения, участъци, постове и работ¬ни места, където ще се експлоатират заваръчни съоръжения и (или) ще се извършва заваряване и рязане на метали, да се спазват Противопожарните строително-технически норми- 1972г., Инструкцията за противопожарните мерки при извършване на огневи работи в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 г. и настоящия правилник. Чл. 696. При извършване на заваряване и рязане на мета¬ли в помещения и на открито в поделенията и на обектите да се спазва Инструкцията за противопожарните мерки при извършва¬не на огневи работи в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – Д.В, бр. 90 от 17 ноември 1967 г., и инструкциите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, специалните инструкции по противопожарна охрана за конкретните случаи и настоящия правилник. Чл. 697. (1) Ръководителят на поделението или на обекта е длъжен да издава заповед, с която подробно да определя реда за извършване на заваряване и рязане на метали, имайки предвид специфичните условия при производството или строителството, като уточнява: 1. постоянните места за извършване на заваряване й ряза¬не на метали; 2. реда за издаване на разрешение за извършване на зава¬ряване или рязане на метали на временни места и срока за валидност; 3. лицата, които имат право на газо- и електрозаваряване и рязане на метали. (2) Заместник-ръководителят по техническите въпроси на поделението или обектовият ръководител е длъжен да определя „ръководител на огневите работи“ при извършване на заваряване или рязане на метали, когато те се извършват на временни места. (3) Ръководителят на огневите работи е длъжен да осигуря¬ва необходимото разрешение, по установената за него форма и да контролира качеството, да се подготвя и организира следното: 1. подготовка на помещението, съоръженията, комуника циите и местата на работа в съответствие с плана и правилата за пожарната и техническата безопасност; 2. осигуряване на работната група със съответните приспособления, инструменти и защитни средства, необходими за безопасно, извършване на работата; 3. лично ръководи извършването на огневите работи и но¬си отговорност за безопасното им провеждане; А. осигурява инструктирането на изпълнителите за безо¬пасна работа.

5. прави отметка за провеждането на огневите работи. Чл. 698. Ръководителят на поделението със заповед опре¬деля постоянните места в сградите, помещенията, при съоръже¬нията, на открито и др., намиращи се на територията на поделе¬нието, а обектовите ръководители – тези места на територията на обекта, както и случаите, при които огневи работи – заваряване и рязане на метали, могат да се извършват само след писмено раз¬решение на заместник-ръководителя по техническите въпроси на поделението, респективно на обектовия ръководител, съгласувано със съответните органи на противопожарната охрана. Чл. 699. Местата на специалните площадки и работилници за извършване на постоянни, работи по заваряване и рязане на метали на територията на поделение или на обект с взривна или пожарна опасност, се установяват със заповед на ръководителя на поделението, респективно на обекта, в съответствие с противопожарните изисквания и съгласувано с противопожарните органи. Чл. 700. (1) Заваряване и рязане на метали в помещения и на територия с взриво- и пожароопасни производства се извър¬шват само след съставяне на акт за анализ на въздуха в съоръженията, и около тях и разрешение, съставени по установените за тях форми (образци) в Инструкцията за противопожарните мерки при извършване на огневи работи в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 година. (2) Преди започване на заваряване и рязане на метали във взривоопасни помещения, всички апарати, машини и други производствени съоръжения да преустановяват работа, да се освобождават от взривоопасните продукти в периметър, съгласно изискванията на таблица 1 на цитираната в предходната алинея инструкция и да се извършва вентилиране, продухване на съоръженията, а ако е необходимо да се извършват и други подготви¬телни работи като промиване на съоръженията, измиване на пода и проветряване на помещенията й други подобни. (3) Апаратурата, инсталациите и съоръженията, които ще се ремонтират, да се изключват от технологическата система с помощта на заглушки, след което да се подготвят за ремонт съгласно изискванията на правилата за безопасност и инструкциите за огневите и ремонтни работи. Чл. .701. Във взриво- и пожароопасни места, цехове и помещения, както на територията на поделения с такива произ¬водства, заваряване и рязане по машини, съоръжения, апарати и др. могат да се извършват само ако повредената част, апарат, машина, съоръжение и др. не може да се демонтира и изнесе на постоянна площадка за огневи работи или в неопасно в пожарно отношение помещение. Чл. 702. След завършването на заваряване и рязане на метали, ръководителят на поделението или на обекта (или техните заместници), където са се извършвали огневите работи, съвместно с ръководителя на охневите работи и придружени от лицето, което назначават да проверява мястото на огневата работа в продължение на 3÷5 часа внимателно проверяват работното място относно възможността за възникване на пожар или експлозия. Чл. 703. (1) Ръководството на поделението, съвместно с органите на противопожарната охрана, е длъжно да разработва инструкция, която да регламентира действията и поведението на административно-техническия и производствен персонал на поделението, тези на противопожарната охрана и на ядрата от доброволната противопожарна охрана в случай на пожар в поделението. (2) Обектовите технически ръководители, съвместно с органите на противопожарната

охрана, са длъжни да разработват инструкция, която да регламентира действията и поведението на служителите и работниците на обекта, тези на обектовата противопожарна охрана и на ядрата на доброволната противопожарна охрана при обектите, в случаи на пожар на обекта. (3) Инструкциите за действие в случаи на пожар, разработени за отделните обекти, се утвърждават от ръководителя на поделението след съгласуване с районната противопожарна охрана. (4) Отговорниците за разработване на инструкциите за действие при пожар в поделението и на обектите са длъжни да разработват и план за евакуация от тях на хората и на имуществото, застрашени от опожаряване. (5) Инструкциите за дейност при пожар и плановете за евакуация да се разучават от съответните служители и работници в поделението и на обектите. (6) Усвояването на същите да се осигурява чрез системни тренировки и да се проверява периодично посредством пробни тревоги, организирани и контролирани от органите на противопожарната охрана, съгласувано със съответните ръководители. Чл. 704. (1) Със заповед на ръководителя на поделението да се създават ядра на доброволна противопожарна охрана (ДПО) в поделението и на обектите, съгласно Правилника за задачите, организацията и дейността на ДПО. (2) Ядрата на доброволната противопожарна охрана да правят учения и тренировки по графици, съставени от ръководствата на местните противопожарни органи, съгласувани с ръководителите на службите и цеховете – за поделението и с обектовите технически ръководители – за обектите. Чл. 705. На видни места в поделението и на обектите да има табелки с телефонния номер на най-близката противопо¬жарна охрана. Чл. 706. Забранена е експлоатацията на електрозаваръчни машини, съоръжения, апаратура, апарати, уредби, уреди и др. в случаите, когато класът на защитното им изпълнение не съответства на класа на помещението, съгласно Противопожарните строително-технически норми – 1972 г., независимо от това, че в това помещение не се извършват електрозаваръчните работи. Чл. 707. (1) В производствените и други помещения и при заваръчните съоръжения, за които в Противопожарните строител-но-технически норми – 1972 г. се предписва наличието на такива, както и на площадките на обектите на места, определени от органите на противопожарната охрана, да има съответни, годни за употреба подръчни противопожарни уреди и съоръжения. (2) Видът и количеството на подръчните противопожарни уреди и съоръжения да се съгласуват със съответните органи на противопожарната охрана. (3) Забранено е извършването на заваряване и рязане на метали на постоянни и временни места, на които преди започване на работа не са взети мерки за недопускането на пожар, не е спазен редът, установен с Инструкцията за противопожарните мерки при извършване на огневи работа в промишлени предприятия и други обекти на народното стопанство – ДВ, бр. 90 от 17 ноември 1967 г. и не са на лице необходимите противопо¬жарни уреди и съоръжения. Чл. 708. В помещенията на ацетиленовата станция и тези, където има калциев карбид, да има пожарогасители с въглероден двуокис в количества, не по-малко от показаните в таблица 11. Таблица 11

Наименования на помещенията в ацетиленовата станция

Производителност на станцията, m3/h до 3

3÷25

25+50 50+100

Количество пожарогасители, 60.

Генераторно

1

2

3

4.

Газголдерно

–

2

2

3

Междинен склад за калциев карбид

1

1

2

3

Помещение за отваряне на варели с 1 калциев карбид

1

2

3

Чл. 709. (1) В производствените помещения на ацетиленовата станция на всеки 50 m2 площ от тях да има сандъци с най- малко по 0,5 m3 сух пясък. (2) За всеки сандък с пясък да има по една дървена лопата. Чл. 710. Пожарогасителите с въглероден двуокис да се съхраняват при температура не повисока от +40 °С. Чл. 711. Забранено е пожар, възникнал при наличие на калциев карбид, да се гаси с вода. Чл. 712. Забранено е пушенето и употребата на открит огън на разстояние 10 m от ацетиленова станция. Чл. 713. Подръчните противопожарни уреди и съоръжения, поставени на равните места в поделението и на обектите, да се зачисляват на лица, определени за отговорници по противопожарната охрана. Чл. 714. (1) Достъпът до подръчните уреди и съоръжения, до пожарните кранове и хидранти на територията на поделението и на обектите, да се поддържа винаги свободен . (2) Забранено е оставянето и складирането на машини, съоръжения, детайли, материали, отпадъци и др. по пътищата и проходите към местата с противопожарни уреди и съоръжения. Чл. 715. Подръчните уреди и съоръжения за пожарогасене да са винаги годни за употреба. Същите периодично по одобрен график да се проверяват и изпробват от съответните, определени за отговорници по противопожарната охрана, лица. Резултатите от проверките да се вписват в специален дневник. Същите лица при нужда да вземат незабавно мерки за привеждане на убедите и съоръженията за пожарогасене в състояние на годност за й употреба. Чл. 716. Забранено е подръчните уреди и съоръжения за пожарогасене да се ползват за производствени, стопански и други нужди, несвързани с пожарогасене. Чл. 717. Паленето на огън на територията на поделението и на площадката на обекта може да става само на определените от органите на противопожарната охрана места. Последните да се обозначават със съответни знаци или надписи. Чл. 718. (1) Забранено е пушенето и ползването на открит огън на местата в поделението и на обектите, определени като пожаро- или взривоопасни от органите на противопожарната охрана. Същите да се обозначават със съответни знаци или надписи. (2) Пушенето се разрешава само на местата, определени за това от органите на противопожарната охрана. Същите да се обозначават със съответни знаци или надписи.

Чл. 719. Местонахождението на пожарните хидранти към външната противопожарна водопроводна мрежа и на водоемите на територията на поделенията и на обектите да се обозначава със знаци или надписи и показатели. Чл. 720. Забранено е прокарването и ползването на временни електролинии за производствени или за други цели. Чл. 721. Забранено е ползването на електрически консуматори с мощност по-голяма от предвидената такава в електри¬ческите схеми на съответните инсталации. Чл. 722. Забранено е използването на прекъсвачи, кон¬такти, изолатори и други части от електрическите инсталации за закачване на дрехи, кърпи, плакати и др. и да се облепват или закриват части от електромрежата. Чл. 723. Забранено е поставянето върху части и съоръже¬ния от отоплителните и вентилационни инсталации и местните аспирационни уредби на съдове, с горивосмазочни материали и разтворители, амбалаж от тях, дрехи, кърпи, материали за бърсане (парцали, пакли) и други подобни, както и всякакви други, горими материали. Чл. 724. Забранено е ползването във взривоопасна среда на инструменти и приспособления, при работа с който могат да се образуват искри. Чл. 725. (1) Забранено е замръзнали водопроводни, канализационни, технологични и други тръбопроводи да се размразя¬ват, като се подгряват с открит огън. (2) Размразяването на тръбопроводите да се извършва посредством подгряване с топла вода, горещ пясък или пара. Чл. 726. Забранено е съхраняването на бутилки с кисло¬род и бутилки със запалителни газове в едно помещение. Чл. 727. (1) Забранено е работното облекло да се оставя след работа по маси, тезгяхи, рафтове, съоръжения и по работните места. (2) Работното облекло след ползване да се окачва на специално предназначените за него гардеробчета, като от джебовете му се изваждат омаслените парцали и пакли. Чл. 728. (1) Забранено е извършването на заваръчни и други пламъчни работи при наличие на разлети горива и масла. Последните, веднага след разливането, да се посипват със сух пясък или с дървени стърготини, след напояването на които да се събират и поставят в металически съдове с плътно затварящи се капаци. (2) В същите съдове да се поставят и ползваните за бърсане и напоени с горива, масла и грес парцали, пакли и други материали, негодни повече за употреба. (3) Съдържанието на тези съдове в края на всяка работна смяна да се изхвърля на определеното за тази цел място, а унищожаването му да става съгласно установения в поделението и на обектите ред, съгласуван с органите на противопожарната охрана. Чл. 729. (1) Забранено е гасенето на запалени течни горива свода. (2) Гасенето на същите да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи пожарогасителни вещества. Чл. 730. (1) Забранено е обезмасляването с леснозапалителни течности на повърхности и детайли, които ще се заваряват, режат или на които ще се извършват други пламъчни работи. (2) Обезмасляването на повърхностите и детайлите да се извършва посредством алкални и други пожаробезопасни обезмаслители. Чл. 731. Извършването на заваръчни работи по метали при ползване на разтворители за обезмасляване на заваряемите повърхности се разрешава само от орган на противопожарната охрана и ръководителя, отговарящ за конкретното работно място. Чл. 732. Разтворителите да се дават на заварчиците в спе-циални, нечупливи флакони, с вместимост до 200 g. Чл. 733. Съдовете с разтворител да се съхраняват в отдел¬ни помещения от

определено отговорно лице, което да предава, приема, контролира и отчита ползването им. Чл. 734. (1) При случайно разливане на разтворител по пода на помещението или на друго място, същият да се събира веднага с помощта на тампони. (2) Напоените с разтворители тампони да се поставят в съд, напълнен до половина с вода. Водата от този съд да не се излива в общата канализация, а на специални места, определени от органите на противопожарната охрана. (3) Забранено е оставянето или изхвърлянето на напоени с разтворител тампони на места, освен на определените за тази цел такива. Чл. 735. Забранено е извършването на заваръчни работи: 1. преди да се затвори съдът с разтворител и да се постави на разстояние не по-малко от 15 m от мястото на заваряване; 2. преди да се почистя работното място и около него от случайно разлят разтворител и да е поставен на мястото му напоеният с разтворител тампон. Чл. 736. (1) Местата, на които ще се извършва заваряване или рязане на метали, предварително да се очистват: 1. от горими материали – в радиус най-малко 5 m; 2. от леснозапалителни и взривоопасни материали не по малко от 15 m. (2) Ако на местата, където ще се извършва заваряване или рязане на метали има изпарения, да се осигурява вентилиране. Чл. 737. Горимите предмети и конструкции, на открито или закрито, които са близо до мястото, където ще се извършва заваряване или рязане на метали и не мотат да се отстранят, да се предпазват от топлината и искрите посредством постоянни или преносими защитни екрани (паравани), направени от негорим материал, или да се поливат с вода. Да се вземат и мерки да не падат искри или горещи отрязани парчета метал и шлак върху нискостоящите горими конструкции, площадки и етажи. Чл. 738. Забраните във връзка с противопожарната охрана да се обозначават със знаците, установени с БДС 11010-73 или с табели със съответни надписи. Чл. 739. (1) Със заповед на ръководителя на поделението да се назначават пожаротехнически комисии, които са длъжни да извършват ежегодно най-малко две проверки на състоянието на противопожарната охрана в поделението и на обектите. (2) Набелязаните от комисията мероприятия във връзка с подобряване на противопожарната охрана в поделението и на обектите да се оформяват в заповед с отговорници за изпълнението им в определени срокове. Глава пета ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА АВАРИИ И ПОЖАРИ Чл. 740. (1) Ръководителят на поделението, на територията на което се експлоатират или ремонтират заваръчни съоръжения и (или) поради различни поводи и причини се извършва заваряване и рязане на метали, е длъжен да одобрява „Инструкции за дейност при аварии и пожари в поделението“. (2) Ръководителят на поделението, чиято дейност е, или включва експлоатация или ремонт на заваръчни съоръжения и (или) извършване на заваряване и рязане на метали и извьн територията на поделението – на обекти, е длъжен да одобрява и „Инструкции за дейност при аварии и пожари на обекти“. Чл. 741. Инструкциите за дейност при аварии и пожари да обхващат всички възможни аварии и пожари, които могат да възникнат поради най-различни причини във връзка с експлоатацията или ремонта на заваръчни съоръжения, както и при извършването на заваряване и рязане на метали.

Чл. 742. (1) Заместник-ръководителят по техническите въпроси на поделението е отговорен за разработването, размножа-ването, поставянето на подходящи места в поделението, да запознаването с инструкциите за дейност при аварии и пожари ръководството, ИТР, служителите и работниците на поделението, на територията на което се експлоатират или ремонтират зава-ръчни съоръжения и (или) се извършва заваряване и рязане на метали. (2) Заместник-ръководителят по техническите въпроси на поделението е отговорен и за съгласуването, размножаването, за запознаването с инструкциите за дейност при аварии и пожари ръководството, ИТР, служителите и работниците на поделението, чиято дейност включва експлоатация или ремонт на заваръчни съоръжения и (или) извършване на заваряване и рязане на метали и извън територията на поделението – на обекти. (3) Отговорник за разработване на инструкциите за дейност при аварии и пожари при експлоатация или ремонт на за-варъчни съоръжения и (или) извършване на заваряване и рязане на метали извън територията на поделението – на обектите, са обектовите технически ръководители. Същите са длъжни преди започване на експлоатация на заваръчни съоръжения и преди извършване на заваряване и рязане на метали нададен обект, да представят за съгласуване от заместник-ръководителя по техническите въпроси на поделението разработени от тях „Инструкции за дейност при авария и пожари на обекти“, съобразени с конкретните и специфични особености и условия на този обект. (4) Обектовите технически ръководители, на чиито обекти ще се експлоатират заваръчни съоръжения и (или) ще се извърш¬ва заваряване и рязане на метали, са длъжни преди започване на тези работи и дейности: 1. да запознаят с инструкциите за дейност при аварии и пожари ръководителите, ИТР, служителите и работниците, свърза-ни с работата на обекта; 2. да обучават за борба с авариите и пожарите определените със заповед лица от обектовите служители и работници; 3. да поставят в близост до заваръчните съоръжения, на работните места, където се извършва, заваряване и рязане на метали и на други подходящи места, на обекта преписи от инструкциите за дейност при аварии и пожари, за пряко ползване от всички лица, намиращи се на обекта; 4. да поставят уред, ако такъв се предвижда в инструкцията за дейност при аварии и пожари на обекта, за известяване на „аварийно положение“; 5. да очертават с боя или поставят знаците и надписите, които се предвиждат в инструкциите за дейност при аварии и пожари на обекта, с оглед на бързото и лесно ориентиране при предотвратяване и ликвидиране на авариите и пожарите. Чл. 743. Ръководството по ограничаване на авариите и пожарите и тяхното ликвидиране се възлага: 1. в поделението, на територията на което се експлоатират или ремонтират заваръчни съоръжения и (или) се извършва заваряване, и рязане на метали – на заместник ръководителя по техническите въпроси на поделението, или на заместника му в случай на неговото отсъствие; 2. в поделението, чиято дейност включва експлоатация или ремонт на заваръчни съоръжения и (или) извършване на заваря¬ване и рязане на метали и извън територията на поделението – на обекти: а) на заместник-ръководителя по техническите въпроси на поделението или на заместника му в негово отсъствие – когато авариите и пожарите са на територията на поделението;

б) на обектовите технически ръководители или на заместниците им при тяхно отсъствие от обекта, когато авариите и пожарите са извън територията на поделението – на обекти. Чл. 744. В инструкциите за дейност при аварии и пожари да се определят: 1. поведението и задълженията на всеки служител, работ¬ник и на другите лица, които се намират в поделението или на обекта в случай на авария или пожар, възникнали поради някоя от възможните причини при експлоатацията или ремонта на за¬варъчните съоръжения и (или) при извършването на заваряване и рязане на метали; 2. изискванията към разните видове работи и дейности, извършвани в поделението или на обектите, както и към механо- и електрообзавеждането им, с оглед ограничаване разпространението на аварията или пожара; 3. сигналът, известяващ „аварийно положение“. Чл. 745. Към инструкциите за дейност при разните възмож¬ни аварии и пожари да се прилагат й съответни схеми, необходи¬ми за правилното водене на борбата с аварията или пожара и бързото им ограничаване и ликвидиране, като ситуационен план на територията на поделението или на обекта със сградите, площадките, входовете, изходите и пътищата на нея, план на местонахожденията на уредите и съоръженията за пожарогасене, схеми на електрическите инсталации и съоръженията към тях, схеми на вентилационните инсталации, схеми на външната и вътрешна водопроводни мрежи с означение на местата на пожарните кранове, хидранти и водоеми, както и други схеми и данни, смятани за необходими. Чл. 746. По един екземпляр от инструкциите за дейност при аварии и пожари, комплектувани със съответните схеми и данни, да имат заместник-ръководителят по техническите въпроси на поделението и обектовите технически ръководители. Чл. 747. Право на отменяване на „аварийно положение“ и възстановяване на работата имат: 1. в поделенията – заместник-ръководителят по техническите въпроси на поделението или заместникът му в случай на негово отсъствие от поделението; 2. на обектите – обектовите технически ръководители или заместниците им в случай на тяхно отсъствие от обектите. Чл. 748. Отменяването на „аварийно положение” да става само след окончателното премахване, на причините за аварията или пожара, при невъзможност за тяхното разпространяване или разрастване при новите условия и при вземане на необходимите мерки за пълното обезопасяване на хората и средствата при възстановена работа. Глава шеста ДАВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ (Изм.) Съглсно т. 1 от правила за оказване на първа долекарска помощ се отменя прилагането на разделите „Оказване първа медицинска помощ“ от правилниците по безопасността на труда/ чл. 749. Отменен.

Чл. 750. В случай на злополука, посртадалите да се изнасятъ на безопасно място и при възможност незабавно да им се даде първа помощ, след което на същите да се осигурява и квалифицирана медицинска помощ. Чл. 751. Във всяко работно помещение и на всяка работна площадка, където се извършва заваряване и рязане на метали, да се има поне един работник или служител, който да е преминал курсовете за даване на първа помощ на пострадали. ДОПЪЛНИТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Настоящият правилник се издава на основание чл. 4, ал. IV от Кодекса на труда, т. 4 на 15-то постановление на Министерския съвет и на Централния съвет на Българсите професионални съюзи от 12 май 1973 г., ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г. и в съответствие с Инструкция №А-1-404 от 27 октомвти 1967 г. на МИнистерския съвет за реда и начина за изработване и утвърждаване на държавни и ведомствени (отраслови) правилници и норми по безопасността на труда. § 2. Правилникът е съгласуван с Министерството на народното здраве – писмо № III-2612 от 5 юни 1976 г. и с Министерството на вътрешните работи – управление „Противопожарна охрана“ – писмо № ПО-472 от 1 юни 1977 г. Правилникът е утвърден от Централния съвет на Българсите професионални съюзи с писмо VI – 7826 от 4 юли 1977 г. § 2а. Навсякъде в правилника се правят изменения на следните наименования:…. § 3. Под „заваръчни съоръжения“ в настоящиа правилник да се разбират инсталациите, апаратурите, апаратите, автоматите и полуавтоматите, агрегатите, уредбите, машините, съоръженията, съдовете, уредите, приспособленията, инструментите и всички други, които се ползват при и за извършване на заваряване и рязане на метали и техните сплави по начините и методите, прилагани в тези области и които са обект на настоящия правилник. § 4. Под „заваръчни работи“ в настоящиа правилник да се разбира извършването на работите и дейностите, свързани със заваряването и рязането на метали и техните сплави при ползване на заваръчните съоръжения, обект на § 3. от настоящиа правилник и изпълнявани по начините и методите, прилагани в тези области и които са обект на настоящиа праивлник. § 5.(Изм.) Под „ацетиленова станция“ в настоящиа правилник да се разбира обособеното производство на ацетилен от калциев карбид и вода, състоящо се от една или няколко сгради и помещения, в които са разположени стационални ацетиленови генератори с номинална производителност над 3,2 m3/h и запълване с калциев карбид от 10 kg и повече, независимо от работното им налягане, складовете за карбид, утайниците за отработена карбидна каша и т.н. Като елементи от ацетиленовата станция спада и останалото технологично оборудване, свързани със: съхраняването на калциевия карбид, очистването, охлаждането и изсушаването на ацетилена, водоотделителите, ацетиленопроводите, кислородопроводите, газголдерите за ацетилен, газоразпределителните постове, предпазните устройства срещу обратен пламъчен удар, бутилкова захранващи инсталации и компресоеи за ацетилен.

§ 5а. (Нов) Под „ацетиленова инсталация“ в настоящиа правилник да се разбира определението дадено в БДС 16888-88. § 6. (Изм.) Устройството на ацетиленови станции и инсталации, произведени и доставени преди влизането на този правилник в сила, трябва да съответства на законно утвърдената тогава документация за тяхното производство и доставка. Необходимостта от промени в устройството им и обемът и сроковете за извършване на тези промени, се определят от държавните контролни органи по труда. § 7. Отменен. § 8. изменения, допълнение и тълкувания на настоящиа правилник се извършват от Централния съвет на Българските професионални съюзи, съгласувано с Министерството на народното здраве и Министерството на вътрешните работи направление „Противопожарна охрана“. Предложения за изменения и допълнения на правилника могат да правят и заинтетеровани ведомства. § 9. С настоящиа правилник се отменят „Правилик по техника на безопансостта относно устройството, инсталирането и обслужването на ацетиленовите генератори и съхраняването на карбид“, обнародван в „Известия“, бр. 2 от 4 ябуари 1957 г., измененията и допълненията на същия, обнародвани в „Известия“, бр. 29 от 8 април 1960 г. и ДВ, бр. 29 от 12 април 1966 г. и „Правилник по техничексата безопасност и хигиената на труда при работа с електрозаваръчни съоръжения“ – 1965 г. § 10. Правилникът влиза в сила от 1 юли 1978 година. § 11. (Нов) Контролът по изпълнението на изискванията на мнастоящиа правилник се възлага на държавните контролни органи по труда, специализираните външноведомствени и вътрешноведомствени контролни органи по трудовото законодателство и определените лица, осъществяващи ведомствен надзор върху ацетиленовите инсталации. § 12. (Нов) Правилникът за изменения и допълнения на Правилника по безопансостта на труда при заваряване и рязане на метали /Д-08-002/, приет от Ведомствения съвет за стандартизации, правилници, наредби и други нормативни актове за безопасни и здравословни условия на труда към МТСГ на 28.V.1993 г., влиза в сила от 1. X. 1993 г. Приложение 1 (отменено) Приложение 2 (отменено) Приложение 3 (отменено) Приложение 4 (отменено)